6 Р Е Ш Е Н И Е № 50 София, 10.07.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 805/2011 година Производството е по чл.295 ГПК. С решение № 115 от 30.04.2013 г. по настоящото дело е отменено обжалваното с касационна жалба от [фирма] - [населено място], въззивно решение № 85 от 03.05.2011 г. по в. гр. д. № 386/2010 г. на Сливенски окръжен съд, постановено при условията на чл.294 ГПК, с което е оставено в сила решение № 618 от 20.07.2007 г. по гр. д. № 595/2007 г. на Сливенски районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] против А. Р. Б. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на поземлен имот № 2862779 с площ 1 122 кв. м. в землището на [населено място], местността „О. синур”, селищно образувание „Изгрев”, при граници : изток - поземлен имот № 2861204, юг - поземлен имот № 2860040, запад - поземлен имот № 2862777, и север - поземлен имот № 2860082, и е даден ход на делото пред Върховния касационен съд по реда на чл.295, ал.2 ГПК събиране на доказателства. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на доказателствата по делото и на доводите на страните, приема следното : Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС. Ищецът [фирма] твърди в исковата молба, че е собственик на поземлен имот № 2862779 с площ 1 122 кв. м. в землището на [населено място], местността „О. синур”, селищно образувание „Изгрев”, обособен като самостоятелен имот от поземлен имот № 2860202 със заповед № РД-15-162/01.02.2006 г. на Кмета на [община]. Според твърденията в молбата, правото на собственост върху имота е придобито на основание чл.17а ЗППДОП /отм./, имотът е актуван като държавен с А. № 8036/24.01.2003 г. и впоследствие е отписан от актовите книги за държавна собственост, като е предаден на [фирма] със заповед № 116/16.06.2003 г. на Областен управител на Област С.. Поради обстоятелството, че ответникът А. Р. Б. упражнява без основание фактическа власт върху имота, ищецът моли същият да бъде осъден да му предаде собствения му имот, както и да му заплати направените по делото разноски. Ответникът А. Р. Б. от [населено място] оспорва иска като неоснователен. Противопоставя възражение, че ищецът не се легитимира като собственик на спорния имот на поддържаното в исковата молба основание - чл.17а ЗППДОП /отм./. При условията на евентуалност релевира възражение за придобиване на имота по давност като поддържа, че от 1973 г. упражнява непрекъсната и явна фактическа власт върху имота, а от 1992 г. е установил давностно владение върху него. С решение № 44 от 03.08.2010 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, І т. о., с което по реда на чл.290 ГПК е отменено първоначално постановеното по делото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенски окръжен съд, Върховният касационен съд се е произнесъл относно предпоставките, които формират съдържанието на уреденото в чл.17а ЗППДОП /отм./ основание за придобиване право на собственост, от установяването на които е обусловено уважаването на предявения иск по чл.108 ЗС. Според обективираната в решението задължителна практика, фактическият състав на чл.17а ЗППДОП /отм./ за придобиване право на собственост от търговско дружество, образувано от държавата по реда ЗОЕТДИ, включва три кумулативни предпоставки - наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно имущество; отстъпване на това имущество за стопанисване или управление от държавно предприятие, което към момента на преобразуването му в търговско дружество има правото на оперативно управление върху него; включване на имуществото в капитала на образуваното търговско дружество с акта на държавния орган за преобразуването му, освен ако в акта за преобразуване не е предвидено друго. В съответствие с така възприетото разрешение, с отменителното решение са дадени задължителни указания по чл.294, ал.1 ГПК за необходимостта при новото разглеждане на делото да бъде изследвана всяка една от посочените три предпоставки чрез събиране на доказателства дали конкретният спорен имот е бил обект на редовно проведена отчуждителна процедура, в резултат на която държавата да е придобила право на собственост върху него; дали имотът е бил сред имотите, предоставени за оперативно управление на М. „Миньор” - С., или на друго предприятие от състава на ДФ „Редки метали” - Б., чрез преобразуване на което е създадено [фирма]; дали имотът е бил включен в капитала на новообразуваното търговско дружество и дали са извършвани промени в капитала, водещи до изключване на имота от дълготрайните материални активи на дружеството. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Р. № 96/10.04.1967 г. - т.2 „г”, са отчуждени в полза на Министерство на химията и металургията за нуждите на Управление „Редки метали” - Б., 12 дка и 300 кв. м. земи на частни стопани в землището на [населено място], местността „С. бунар”, в границите на която попада местността „О. синур”. За отчуждените имоти е съставен протокол от 25.04.1967 г., в който са описани границите и собствениците на имотите. С последващи разпореждания на Министерски съвет - Р. № 18/25.01.1968 г. и Р. № 289/24.07.1969 г., са извършени допълнителни отчуждавания на земи на частни стопани в същата местност, като отчуждаването на част от имотите е извършено отново в полза на Министерство на химията и металургията. В хода на настоящото производство са изслушани единична и разширена съдебнотехнически експертизи, според заключенията на които от отчуждените с посочените разпореждания земеделски земи е обособен имот пл. № 2860202 с площ 39 650 кв. м. по плана на новообразуваните имоти в м. „О. синур”, одобрен със заповед № РД-01-0009/08.01.2002 г. на Областен управител на Област С.. Заключенията съдържат категорична констатация, че процесният имот пл. № 2862779 с площ от 1 122 кв. м. по плана на новообразуваните имоти в м. „О. синур” се намира в границите на новообразувания имот пл. № 2860202 и макар да не е идентичен с никой от имотите, обект на проведената отчуждителна процедура, попада върху и застъпва части от територията на два от имотите, отчуждени с Р. № 96/10.04.1967 г. и отразени в протокола от 25.041967 г., а именно - част от необработваемо празно място и овощна градина, собственост на Мария А., и част от нива, собственост на И. И., отбелязани като имоти 6 и 8 върху изработената от вещото лице инж. Добрина Ч. комбинирана скица, неразделна част от заключението на единичната експертиза. Настоящият състав на ВКС възприема експертните заключения като обективни и обосновани и въз основа на тях приема за доказана първата предпоставка от фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОП /отм./ - придобиване на собствеността върху процесния имот от държавата вследствие проведената за нуждите на Управление „Редки метали” - Б., отчуждителна процедура. Относно втората предпоставка на чл.17а ЗППДОП /отм./ ищецът поддържа, че след отчуждаването процесният имот е предоставен от държавата за стопанисване и управление на М. „Миньор” - Рудник С., като част от цялата територия с площ 39 650 кв. м., от която през 2002 г. е обособен имот пл. № 2860202. За установяване на това твърдение е представен акт за държавна собственост /А./ № 8036, съставен на 24.01.1995 г. на основание чл.81 от Наредбата за държавните имоти и ПМС № 56/1994 г., с който е актуван като държавен имот с площ 39 650 кв. м. в м. „С. бунар” - вилна зона [населено място], с отбелязване, че имотът е предоставен за оперативно управление на М. „Миньор” - Рудник С., което е правоприемник на Управление „Редки метали” - С., съгласно Р. № 18/25.01.1968 г., Р. № 96/10.04.1967 г. и Р. № 289/21.07.1969 г. Разпорежданията, вписани в акта като основание за предоставяне на оперативното управление, уреждат отчуждаването на имотите, от които е обособен терена с площ от 39 650 кв. м., но не и последващото предоставяне на целия терен и в частност - на процесния имот, за стопанисване или управление на М. „Миньор” - С. или на друго държавно предприятие от състава на Управление „Редки метали” - Б., за чиито нужди е извършено отчуждаването. В акта не се съдържа отбелязване относно момента, в който е извършено евентуалното предоставяне на имота на М. „Миньор”, и за конкретния акт на компетентен държавен орган, с който е осъществено това предоставяне. В качеството му на официален удостоверителен документ актът за държавна собственост се ползва с признатата от чл.143 ГПК обвързваща доказателствена сила досежно удостоверените с него факти, но в случая тази удостоверителна сила се разпростира само върху факта на отчуждаването, обоснован с посочените като основание за съставянето му разпореждания на Министерски съвет, но не и върху предоставянето на спорния имот /като част от целия отчужден терен от 39 650 кв. м./ за управление и/или стопанисване, за който не е отбелязано основание за възникването му. При липса на отразено основание за предоставяне на имота за стопанисване или управление на М. „Миньор” - С. преди момента, когато същото е преобразувано в търговско дружество, фактът на предоставянето не би могъл да се счете за доказан с акта за държавна собственост, а подлежи на доказване с други доказателства, каквито не са представени по делото. От значение за спора е и обстоятелството, че според Р. № 96/10.04.1967 г. отчуждаването на спорния имот е извършено за нуждите на „Редки метали” - Б., и при липса на доказателства, че след отчуждаването е предоставен за стопанисване или управление именно на М. „Миньор” - С., а не на друго предприятие от състава на „Редки метали” - Б., фактът на предоставянето не следва да се счита за установен. Поради изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е доказана втората предпоставка от фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОП /отм./ - след отчуждаването спорният имот да е предоставен за стопанисване или управление на М. „Миньор” - С. или на друго предприятие, чрез преобразуването на което е създадено [фирма]. За недоказана следва да се счете и третата предпоставка на чл.17а ЗППДОП /отм./ - включване на имота в капитала на [фирма] с акта за преобразуване в еднолично търговско дружество на държавно предприятие, което към момента на преобразуването е имало правото на оперативно управление върху него. Доказателствата по делото сочат, че с Р. № 22/23.09.1991 г. е разпоредено да се преобразуват на основание чл.1, ал.1 ЗОЕТДИ, считано от 01.10.1991 г., фирма „Редки метали - Б.” и нейни дъщерни фирми в еднолични търговски дружества, съгласно приложения № 1 - 17, като новообразуваните дружества поемат активите и пасивите на фирмите, с чието имущество са образувани, както и тези, определени с разделителен протокол. Съгласно приложение № 5 към разпореждането, на основание чл.1, ал.1 ЗОЕТДИ е образувано [фирма] /чийто правоприемник е ищецът/, което поема всички активи и пасиви на ДФ „Редки метали” - Б. /М. „Миньор” - С., и още три предприятия от дъщерна фирма „Г.” - Б./ по баланса към 31.03.1991 г., заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. Поради липса на доказателства към момента на преобразуването спорният имот да е бил предоставен за стопанисване или управление на М. „Миньор” - С. или на друго от посочените в Приложение № 5 държавни предприятия, чиито активи и пасиви са поети от [фирма], не може да се приеме, че с акта на компетентния държавен орган за преобразуване е извършено включване на имота в капитала на новообразуваното търговско дружество като предпоставка за придобиване правото на собственост на основание чл.17а ЗППДОП /отм./. В хипотезата на чл.17а ЗППДОП /отм./ включването в капитала е равнозначно на прехвърляне на правото на собственост върху конкретен имот от държавата на създаденото по реда на чл.1 ЗОЕТДИ търговско дружество, условие за прехвърлянето е преди това имотът да е бил предоставен от държавата за стопанисване или управление на държавно предприятие, чрез преобразуването на което е създадено дружеството. Ето защо настоящият състав не възприема тезата, развита в писмените бележки на ищеца, че фактът дали имотът е включен в капитала на неговия праводател е ирелевантен за правното действие на чл.17а ЗППДОП /отм./. Тази теза противоречи на задължителната практика в решението по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, І т. о., а същевременно изразеното от ищеца становище за неотносимост към спора на разглеждания правнорелевантен факт е станало причина за заличаване на допуснатата на основание чл.295, ал.2 ГПК експертиза, насочена към неговото доказване. Кумулативната връзка между трите предпоставки, които формират фактическия състав на уредения в чл.17а ЗППДОП /отм./ придобивен способ, обуславя основателността на иска по чл.108 ЗС от пълното и главно доказване на всяка една от тях. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, тежестта за доказване се носи от ищеца. Преценката на събраните по делото доказателства води до извод, че в конкретния случай такова доказване е проведено само по отношение на първата предпоставка - придобиване на собствеността върху спорния имот от държавата вследствие извършеното през 1967 г. отчуждаване, но не и по отношение на останалите две предпоставки, от които зависи валидното придобиване на правото на собственост върху имота от дружеството - ищец. С оглед на това настоящият състав на ВКС приема, че ищецът не се легитимира като собственик на имота на поддържаното в исковата молба основание - чл.17а ЗППДОП /отм./. Поради недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищеца искът с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен, без да се обсъжда евентуално заявеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на сумата 1 100 лв., отразени в списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.295, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], ап.12, против А. Р. Б. от [населено място], [улица], иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на следния недвижим имот : Поземлен имот пл. № 2862779 с площ 1 122 кв. м., намиращ се в землището на [населено място], местността „О. синур”, селищно образувание „Изгрев”, при граници от изток - поземлен имот № 2861204, от юг - поземлен имот № 2860040, от запад - поземлен имот № 2862777, и от север - поземлен имот № 2860082. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. Р. Б. сумата 1 100 лв. /хиляда и сто лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :