4 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 87/2010 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №168 гр.София, 07.02.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА ч.търговско дело под № 87/2010 година Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „С. Ж.”, П., Ф., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д. С. от САК срещу определението на Варненския окръжен съд № 4437/29.12.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 2592/2009 год., с което е оставено в сила определение № 38/01.12.2009 год. на съдията по вписванията при Районен съд[населено място] относно отказа за вписване в съответната книга на службата по вписванията на залог върху търговското предприятие на [фирма], в т.ч. и по отношение на включените в активите му недвижими имоти и ограничени вещни права. С договор за особен залог на търговското предприятие, сключен на 07.10.2008 год. е обезпечено вземане в размер на 70 000 000 щ.долара в полза на „Б. ъф Скотланд”П., „С. Ж.” и Б.”П.”СА, произтичащо от договор за подчинен заем от 23.06.2008 год., по който залогодателят се е съгласил да бъде гарант. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, а допускането на касационно обжалване обосновава с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като в подкрепа на твърденията си за противоречива съдебна практика представя определение № 447/10.07.2009 год. по ч.т.дело № 58/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., с което при аналогичен случай е допуснато исканото вписване, тъй като необходимите данни се съдържат в договора за особен залог, вписан в Търговския регистър по делото на залогодателя. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия след проверка на данните по делото констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията, като е приел, че не са налице условията, предвидени в чл.22а от Правилника за вписванията /ПВ/, тъй като с молбата за вписване не е представено удостоверение, издадено от Търговския регистър, отговарящо на изискванията на чл.6, ал.1 от Правилника за вписванията, от което да е видно, че договорът за особен залог е вписан в търговския регистър със съответното описание на имотите /вид, местонахождение, населено място, адрес, местност, площ, граници/, както и данни, че тези имоти и вещни права са включени в активите на заложеното предприятие [фирма] към момента на сключване на договора. Изложени са съображения, че предвид строго формалния характер на регистърното производство, разпоредбата на чл.22а ПВ не следва да се тълкува разширително и съдията по вписванията не е длъжен служебно да извършва справка за вписването на договора за особен залог в търговския регистър и да преценява други писмени доказателства, въз основа на които да разпореди вписването в имотния регистър. Наведени са доводи, че дори да бъде извършена такава справка, то в книгите за вписванията физически следва да бъде подредено издаденото удостоверение от Търговския регистър. С оглед данните по делото настоящият съдебен състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК по поставения от частния жалбоподател процесуален въпрос, който е релевантен за спора: представлява ли основание за отказ от вписване в имотния регистър липсата на представено удостоверение от Търговския регистър за вписан договор за особен залог, когато индивидуализиращите данни за заложеното имущество се съдържат в електронния образ на документите, въз основа на които е извършено вписването и съответното извлечение от търговския регистър. Твърдяното противоречие в съдебната практика по така поставения процесуален въпрос към настоящия момент е преодоляно с постановените по реда на новия ГПК определения на ВКС-ТК № 442/20.07.2009 год. по ч.т.дело № 317/2009 год. на І т.о. и № 447/10.07.2009 год. по ч.т.дело № 58/2009 год. на ІІ т.о. Съгласно постоянната практика на ВКС, при вписване на залог на търговско предприятие по чл.22а ПВ, съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване изискванията по чл.6, ал.1 от правилника-описание на името с изискуемите от закона индивидуализиращи белези. Актът, въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър е „удостоверението за вписване на залога в търговския регистър”. Подлежащите на вписване обстоятелства по ЗОЗ относно вписването на залога на търговското предприятие се вписват и в търговския регистър – чл.21, ал.2 ЗОЗ, като такова обстоятелство е и заложеното имущество – чл.26, ал.1, т.3 ЗОЗ. ВКС е констатирал несъответствие между въведените от Правилника за вписванията изисквания към съдържанието на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър и регламентираното съдържание на заявлението и съответно – удостоверението за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие по Закона за търговския регистър и Наредба № 1/14.02.2007 год., за преодоляването на което е тълкувал разпоредбата на чл.33 ЗТР. Според посочената разпоредба удостоверенията издавани от Агенцията по вписванията могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията. В тази връзка, тълкувайки посочената разпоредба на ЗТР, в определение № 442/20.07.2009 год. по ч.т.дело № 317/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о. е прието, че характер на удостоверение, което се ползува с доказателствена сила на официален документ, има и копието от електронния образ на документ приложен към делото на търговеца. При това положение постановеното в обратен смисъл определение на Варненския окръжен съд-предмет на частната жалба противоречи на посочената практика на ВКС. В случая, видно от доказателствата по делото, обезпеченото с особен залог върху търговското предприятие на [фирма], /като залогодател/ вземане на заявителя е било вписано в търговския регистър съгласно изискванията на ЗОЗ. Към молбата за вписване молителят /жалбоподател в настоящото производство/ е представил два броя нотариално заверени преписи от договора за особен залог заедно с приложение 1 към него, съдържащо най-подробно описание на недвижимите имоти – предмет на заложни права, включени в активите на заложеното търговско предприятие, както и разпечатка от интернет-страницата на Търговския регистър, в която по партидата на дружеството е отразено извършеното вписване на договора за особен залог от 23.06.2008 год. Вярно е, че по делото не е представено удостоверение от Агенцията по вписванията съгласно чл.22а ПВ, но в случая изискването на чл.6, ал.1, б.”в” от същия /за посочване име, адрес, седалище, както и подробно описание на недвижимите имоти и вещни права, включени в активите на търговското предприятие-обект на залога/ се преодолява с данните, съдържащи се в представения договор за особен залог и приложение № 1 към него. За вписването в имотния регистър е необходимо съдията по вписванията чрез справка на електронния адрес по посочения Е. на търговеца в Търговския регистър да установи дали представеният с молбата за вписване договор за особен залог е идентичен с договора, въз основа на който е постановено вписването на залога в Търговския регистър. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че представените от молителя доказателства съдържат достатъчно данни в подкрепа на извода, че и без представяне на оригинално удостоверение по чл.22а ПВ може да се извърши вписване на заявените обстоятелства. По тези съображения обжалваното определение на ОС-Варна, както и оставеното с него в сила определение за отказ от вписване следва да бъдат отменени, а делото да се върне на съдията по вписванията при РС-Провадия за извършване на исканото вписване. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определението на Варненския окръжен съд № 4437/29.12.2009 год. по ч.т.дело № 2592/2009 год., както и оставеното с него в сила определение № 38/01.12.2009 год. на съдията по вписванията при Районен съд-Провадия, с което е отказано по молбата на „С. Ж.” вписване в имотния регистър на залог върху търговското предприятие на [фирма], в т.ч. на включени в активите му недвижими имоти и ограничени вещни права за обезпечаване вземането, произтичащо от сключен на 07.10.2008 год. договор за особен залог. ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд-Провадия за извършване на вписване по молбата на „С. Ж.”, П., Ф.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: