3 Р Е Ш Е Н И Е № 211 [населено място], 14.01. 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1183 по описа за 2012 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Х. Д. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.В., срещу решение от 25.06.2012г., постановено по гр.д.№2758/2012г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 11.11.2009г. по гр.д.№15785/2009г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от Х. Д. А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №509 от 23.04.2013г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставения от касатора правен въпрос: „може ли съдът да извършва преценка за реалните трудови функции на работниците, които същите осъществяват в предприятието, когато извършва преценка дали е налице хипотезата на задължителен подбор или на такъв като право на работодателя”, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решение №752 от 13.12.2010г. по гр.д.№1095/2009г. на ВКС, ІVг.о. и решение №7 от 01.04.2011г. по гр.д.№954/2009г. на ВКС, ІVг.о., с които е прието, че работодателят е длъжен да извърши преценка на трудовите качества на работниците, изпълняващи идентични трудови функции; че при преценка на идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения на длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Х. Д. А. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В. съд е приел, че подборът е изключен , тъй като длъжността на съкращавания е единствена; че няма сходство и еднаквост с останалите длъжности на счетоводители. Решението е правилно. Установено е, че Х. Д. А. е заемала длъжността „счетоводител ръководител финанси” по силата на безсрочен трудов договор, прекратен със заповед №17 от 20.01.2009г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в щата. Заеманата от А. длъжност е единствена щатна бройка по щатното разписание и се съкращава, но въззивният съд неправилно не е съобразил, че със заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза по делото и показанията на свидетелката М., ценени при условията на чл.172 ГПК, се установява, че през периода 07.05.2008г.2008г. до 20.01.2009г. Х. А. не е изпълнявала задължения по т.т.1, 2, 3 и 6 от основните функции на длъжностната й характеристика, изпълнявала е частично тези по т.т.4, 5 и 7, а е изпълнявала служебни задължения от основните функции на длъжностната характеристика на „счетоводител-себестойности” по част от т.1, т.5, т.8 и част от т.9 и изцяло е изпълнявала служебни задължения по т.4 от основните функции на длъжностната характеристика на „счетоводител-отговорник вземания” – осчетоводявала е всички постъпления по банковите сметки на работодателя. Поради това, че служителката реално е изпълнявала основни функции на други длъжности на счетоводители, прекратяването на трудовото правоотношение на служителката поради съкращение в щата се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Извършването му следва да бъде доказано от работодателя пред съда в спора за законосъобразността на уволнението поради съкращаване на щата и отмяната му като част от правото на уволнение на това основание. Такова доказване не е проведено, което обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение. Поради изложеното неправилен е изводът на въззивния съд за законосъобразност на уволнението, а оттам и за основателността на обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК решението следва да се отмени и вместо него се постанови решение, с което исковете бъдат уважени. С оглед изхода на спора на Х. А. следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 1600лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 25.06.2012г., постановено по гр.д.№2758/2012г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 11.11.2009г. по гр.д.№15785/2009г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от Х. Д. А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и вместо него постановява: ПРИЗНАВА уволнението на Х. Д. А. със заповед №17 от 20.01.2009г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в щата, за незаконно и го ОТМЕНЯ. ВЪЗСТАНОВЯВА Х. Д. А. на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител ръководител финанси”, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Х. Д. А. ЕГН [ЕГН] сумата 6608,40лв., представляваща обезщетение за периода от 20.01.2009г. до 20.07.2009г. на основание чл.225, ал.1 КТ, както и сумата 1600лв. – разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Върховния касационен съд 163лв. – държавна такса, а по сметка на Софийски районен съд – сумата 530лв. – платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: