Р Е Ш Е Н И Е № 556 гр. София1 18 декември 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА с участието на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1959/2012г., по описа на ВКС, ІІІ, н.о. Производството е образувано по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК на основание искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд №189/2012 год. на Районен съд гр.Стара Загора, отмяна на постановената по него присъда с която Д. С. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.209, ал.1 НК,вр. чл.26, ал.1 НК, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се изтъкват доводи за нарушение на материалния закон, изразено в неправилна правна квалификация на деянието по чл. 209, ал. 1 НК, вместо по чл. 211, предл.3-то, вр. чл. 209, ал. 1 НК, и поради неправилно приложение на чл. 66, ал.1 НК относно начина на изпълнение по отношение на осъдения на наложеното му за това престъпление наказание лишаване от свобода. И двете материалноправни разпоредби са приложени неправилно, поради игнорирането на съдебното минало на осъдения, който е извършил деянието при опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,б.”а”и „б” НК. Осъденият Д. С. М. не се явява в съдебното заседание пред ВКС. В лично връчената му призовка заявява, че не желае да участва лично при разглеждането на делото. За него се явява и назначеният служебен защитник на М. - адвокат С. от САК. Защитата на осъдения счита искането за основателно. Прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от легитимирана страна, срещу акт, влязъл в сила на 05.04.2012 год. и непроверен по касационен ред, който е от кръга на подлежащите на възобновяване. Спазен е шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК, тъй като искането е подадено на 13.09.2012 год.. Разгледано по същество, искането на Главния прокурор Е ОСНОВАТЕЛНО. Доводът за допуснато съществено нарушение на закона намира опора в материалите по делото. С присъда №48/20.03.2012 год. по нохд№189/2012 год. на Районен съд гр.Стара Загора видно подсъдимият Д. С. М. е признат за виновен за извършено във времето от 08.08.2011 год. до 28.09.2011 год. престъпление по чл. 209, ал. 1 ,вр. чл. 26, ал. 1 НК и във вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години , което наказание е отложено за изпълнение по чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години , считано от влизане в сила на присъдата. От съдържанието на приложената справка за съдимост на осъдения М., приложена на досъдебното производство, актуализирана към датата 16.03.2012 год.,в хода на съдебното следствие,проведено на 20.03.2012 год. от първостепенният съд, е видно, че за времето от 2000 до 2011 год. е осъждан многократно за престъпления от общ характер. От съдебните актове по които е извършено групиране на наложените на М. наказания за извършени престъпления в съвкупност и в рецидив е видно следното: С определение от 20.02.2006 год. по чнд№100/2006 год. на РС гр.Ст.Загора , в сила от 08.03.2006 год. е определено по чл. 25,вр. чл. 23 НК общо най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода , от наложените по нохд№800/03 год. РС гр.Ст.Загора за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и по нохд№1203/05 год. РС гр.Ст.Загора за престъпление по чл. 152, ал. 1,т. 2 НК. Данните са , че наказанието е изтърпяно в периода 23.06.2005 год.- 08.04.2007 год. Със същото определение съгл. чл. 25, вр. чл. 23 НК е определено общо най-тежкото наказание от наложените по нохд №961/05 год. на РС гр.Ст.Загора и по нохд№433/05 год. на РС гр.Ст.Загора за престъпления по чл. 343в, ал.2 ,вр. ал. 1 НК на М. - от четири месеца лишаване от свобода, което наказание е било изтърпяно в периода 08.04.2007 год.- 06.07.2007 год.; по чл. 25, вр. чл. 23 НК е определено и общо най-тежкото наказание по нохд №1092/05 год.РС гр.Ст.Загора и по нохд№167/06 год.на РС гр.Ст.Загора за престъпления по чл. 343в, ал. 2,вр. ал. 1 НК - от пет месеца лишаване от свобода, изтърпяно за времето от 06.07.2007 год. до 02.11.2007 год. Деянието по нохд№189/12 год. на РС Стара Загора, за което М. е признат за виновен, е извършено за времето от 08.08.2011 год. до 28.09.2011 год. Към този момент М. е бил осъден по нохд№1203/05 год. на РС гр.Ст.Загора на две години лишаване от свобода, т.е. „ за тежко умишлено престъпление , което е за срок, не по-малко от една година лишаване от свобода” и наказанието „не е било отлагано по реда на чл. 66, ал. 1 НК” . От справката, приобщена като доказателство по делото е видно, че изтърпяването на това наказание е приключило на 08.09.2007 год. , т.е. деянието по нохд№189/12 год. на РС Стара Загора е извършено преди да е изтекъл петгодишният срок от тази дата / спр. чл. 30 НК /. Справката за съдимост сочи още, че както разследващият орган и прокурорът, така и съдът ,са имали на разположение необходимите доказателствени източници с данните, че осъденият е извършил деянието по процесното дело, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за не по-малко от една година , което наказание не е било отлагано за изпълнение, и е извършено още, след като той вече е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за част от които изпълнението на наказанията не е отлагано по чл. 66, ал. 1 НК. Очертаните обстоятелства категорично сочат на извода, че процесното деяние изпълва признаците на опасен рецидив по чл.29, ал.1,б.”а” и б.”б” НК и в двете му хипотези, която квалификация не е приложена от прокурора в досъдебната фаза, нито по реда на изменение на обвинението в съдебната фаза. Поради това, неправилно осъденият е признат за виновен за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, вместо по чл. 211, предл.3-то, вр. чл. 209, ал. 1 НК, вр. чл.26, ал.1 НК. Допуснатото неправилно приложение на закона съставлява особено съществено нарушение, което е основание за възобновяване на делото по чл. 425, ал. 1, т. 1 ,вр. чл. 422, ал. 1,т. 5,вр. чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК. Искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено. Нарушението е извършено на досъдебното производство, поради което делото следва да бъде върнато в стадия, в който е допуснато нарушението и новото му разглеждане да започне от този стадий, който е: „Действия на прокурора след завършване на разследването”. Воден от тези мотиви , ВКС ,ІІІ н.о., в настоящият съдебен състав Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД №189/2012 год. на Районен съд гр.Стара Загора и ОТМЕНАВА присъда №48/20.03.2012 год., постановена по същото дело. ВРЪЩА ДЕЛОТО на прокурора, в стадия на досъдебното производство: Действия на прокурора след завършване на разследването . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: