Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  250                                                     София  21.052010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети март  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ :               МАРИЯ ИВАНОВА          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 3 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. В. Д. от гр. В.,чрез процесуалния представител-а. Лазарова против въззивно решение № 924 от 29.07.2008г.по в.гр.д. № 491 по описа за 2008г.на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3* от 28.11.2007г.по гр.д. № 2775/2007г.на Районен съд Варна,VІІІ състав,с което са отхвърлени предявените от „Дяян”ЕО. и „Дяян-М”О. искове срещу Г. В. Д. искове за обявяване на окончателен предварителния договор от 10.09.2005г.за покупко-продажба на недвижим имот и вместо това е постановено друго,с което е обявен за окончателен така сключения между „Дяян”ЕО. и „Дяян-М”ООД-от една страна и Г. В. Д. друга предварителен договор за 10.09.2005г.за покупко-продажба на недвижим имот – 600/3601кв.м.ид.ч.от земеделска земя,цялата с площ от 3 601кв.м.,находяща се в м.”Голям пясък” в землището на с. В.,община Варна,представляваща НПИ № 0* по плана за земеразделяне на местността за сумата от 12 000евро.,само при условие,че в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящето решение-„Дяян”ЕО. и „Дяян-М”О. ще заплатят на Г. В. Д. останалата част от продажната цена в размер на 11 000 евро и са присъдени следващите се разноски. В хода на касационното производство Г. В. Д. е починал и с определение № 85 от 12.05.2009г.същият е заличен като страна в процеса,а на негово място са конституирани наследниците му- В. Г. В. и И. Г. К.. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроиз-водствените правила и в нарушение на материалния закон,както и поради необоснованост. Желае въпросът да бъде разрешен по същество, с отхвър-ляне на предявения иск. Претендира направените по делото разноски. С определение № 322 от 19.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставените два въпроса относно иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД и по-специално: 1.дали за уважаването му е необходимо продавачът да е собственик на целия имот- предмет на договора или искът може да е основателен до размер на притежаваната от продавача идеална част от имота и ако отговорът на този въпрос е положителен- дали съдът следва да изисква писмени доказателства за покана на останалите съсобственици за изкупуване на дела на продавача /с оглед разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗС и задължението на съда по чл.363 от ГПК за проверка на предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред/. В съдебно заседание страните не се явяват,но касаторите се представляват от процесуалния си представител,който поддържа изразеното в касационната жалба становище. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение е уважен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. Независимо от съществуващите съмнения относно разпределението на произтичащата от наследяване съсобственост по отношение на процесния имот,съдът като е преценил,че делът на ответника е поне 1/6ид.ч.,както и че е налице действителен предварителен договор, съдържащ всички съществени елементи,необходими за сключване на окончателен, е приел,че няма пречка той да бъде обявен за такъв само за притежаваната от продавача идеална част,щом като купувачите изрично заявяват желанието си за това. Относно изискването на чл.33 от ЗС е счел, че непредставянето на декларации от другите съсобственици, не е пречка, тъй като- в производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД-съдът не следва да преценя наличието на други пречки или предпоставки за обявяване за окончателен на предварителния договор. Мотивирал се е –по аргумент на чл.363 от ГПК/бивш чл.298 ал.1 от ГПК/отм./ и на практическата невъзможност за съда да изпълни докрай функциите на нотариус и да осъществи всички извършвани от него проверки/например - да изисква декларации и да прави справки в Агенцията по вписванията/. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като по въпросите,във връзка с които е допуснато касационно обжалване е налице противоречиво произнасяне от съдилищата. По първия въпрос –за възможността да се обяви предварителния договор за окончателен само за част от уговорената между страните престация - в цитираните решения № 533 от 30.06.99г.на ВКС по гр.д. № 125/99г.на ІІ г.о.,№ 30 от 5.04.73г.по гр.д. № 13/73г.на ОСГК е отговорено отрицателно,а в решения № 1* от 1.11.2000г.по гр.д. № 57/00г.на ІІ г.о.на ВКС, решение от 30.01.2004г.по гр.д. № 212/02г.на ГК РС Дулово-положително. Настоящият съдебен състав приема за правилна втората теза. Няма пречка – ако в хода на производството се установи,че продавачът не е собственик на целия имот-предмет на сключения предварителен договор,а само на идеална част от него- да бъде обявен договора за окончателен за притежаваната съответна идеална част,при положение,че купувачите са съгласни и желаят продажбата да се извърши при това условие и те да придобият само идеална част. В случая от съществено значение е волята на страните. Вярно е,че в решението си по чл.19 ал.3 от ЗЗД –съдът следва да възпроизведе клаузите на предварителния договор,но от една страна- при положение,че продавачът не е собственик на целия имот,той не би могъл да прехвърли по-голям дял от притежавания от него,а от друга- след като купувачите са разбрали,че продавачът не притежава целия имот и въпреки това желаят договорът да бъде обявен за окончателен за притежаваната от него идеална част,при положение,че няма изрична законова забрана и с оглед задължението за съда по чл.20 от ЗЗД-няма как това да бъде отказано. Доводът,че за иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД има само две възможности или да бъде изцяло уважен /ако продавача е собственик на целия имот/ или да бъде отхвърлен/ако продавачът не е собственик на церия имот/-не може да бъде споделена. Конкретно установеното в закона задължение за съда- е да провери дали отчуждителят е собственик на имота. Съответно-когато съдът констатира,че отчуждителят е собственик на идеална част от имота,той следва-в съответствие с чл.20 от ЗЗД да установи волята на страните за осъществяване на продажбата и ако купувачите са съгласни –да обяви договора за окончателен за съответната притежавана идеална част. По втория въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване – за значението за обявяването за окончателен на предварителния договор на липсата на покана към съсобствениците за изкупуване на дела на продавача /при условията на чл.33 ал.1 от ЗС/ -в решение № 1* от 1.11.2000г.по гр.д. № 57/00г.на ІІ г.о.на ВКС и решение № 826 от 27.07.2000г.по гр.д. № 112/00г.на ІІ г.о. на ВКС- е прието, че представянето на доказателства по чл.33 ал.1 от ЗС в производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД не е необходимо, а в решение № 203 от 23.01.70г.по гр.д. № 1594/69г.на І г.о.на ВС и № 77 от 4.04.2005г.по гр.д. № 185/04г.на ВтАС,че неизпълнението на изискванията на чл.33 от ЗС е пречка за обявяването на предварителния договор за окончателен. Настоящият съдебен състав намира за правилно първото разрешение. Неизпълнението на изискванията на чл.33 от ЗС не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен. Това е така- първо защото,тези изисквания не са елемент от състава на чл.19 ал.3 от ЗЗД и в това производство искането на съсобствениците да придобият дела на продавача –не може да се реализира. Това може да стане едва след евентуалното му уважаване и вписване на съдебното решение,заместващо окончателния договор. Второ,защото продавачът,в качеството си на съсобственик,а не купувачът/който е ищецът в настоящето производство/ трябва да предложи на другите съсобственици да купят неговата част при същите условия./В този смисъл няма как от купувач да се изискват такива доказателства/. Те не са и необходими,защото последицата от неспазването на изискванията по чл.33 от ЗС- не е свързана с действителността на сключения между страните предварителен договор,а се стои в това,че непоканеният съсобственик има право да изкупи имота от купувача, като продавача отговаря за вредите на купувача,ако неизпълнението на изискванията е станало по негова вина /например,ако е укрил,че е има съсобственици/. Правата на съсобствениците не са засегнати,тъй като те могат да се защитят по реда на чл.33 от ЗС. Имайки пред вид изразеното становище по поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира следното във връзка с подадената касационна жалба : Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Тезата на касатора е,че не са налице предпоставките за сключване на окончателен договор,защото размерът на притежаваната от продавача идеална част не е установен с нарочен акт,в отделно исково производство. Договорът е сключен за целия имот,а не за идеална част. Не са издирени останалите съсобственици и на тях не им е предложено да изкупят дела. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Не е необходимо размерът на притежаваната от продавача идеална част да бъде установен в отделно исково производство,защото както беше посочено по-горе,задължение на съда в производството по чл.19 ал.3 от ЗС е да установи дали отчуждителят е собственик на имота. В случая изводите на въззивния съд относно размера на притежаваната от продавача идеална част са правилни. Касаторът/който е продавач по предварителния договор/ не твърди,че притежава различен от установения от съда дял в съсобствения имот,а и не сочи доказателства,оборващи направения извод от въззивния съд. Относно другите две възражения - становището на съдебния състав беше изразено по-горе. Нито факта,че продавача е собственик на идеална част,нито това,че той не е предложил на съсобствениците да изкупят дела му-се отразяват на действителността на сключения предварителен договор за покупко-продажба. Същият е сключен е в писмена форма,съдържа всички съществени условия на договора за продажба на недвижим имот - уговорка за продажба и цена/в случая определената от страните цена за целия имот от 72 000евро е разделена на шест - пред вид факта,че продавачът е собственик на 1/6ид.ч.- и стойността е пресметна на 12 000евро/, поради което правилно договорът е обявен за окончателен до размер на 1/6ид.ч.от имота. Постановеният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № №* от 29.07.2008г.по в.гр.д. № 491 по описа за 2008г.на Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.