Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. София, 25.06.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.557/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423,ал.1 НПК. С присъда №646/24.10.13 г.,постановена от РС-Силистра /СилРС/ по Н.О.Х.Д.801/13 г., М. Г. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.1 НК и вр.чл.58 А,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,търпимо при първоначален строг режим. Присъдата е потвърдена с решение №43/17.07.14 г., постановено от ОС-Силистра /СилОС/ по В.Н.О.Х.Д. 315/13 г. Във връзка с издадена Европейска заповед за арест за М. с оглед изтърпяване на наложеното му наказание по Н.О.Х.Д.801/13 г.по описа на СилРС, същият е екстрадиран от Великобритания и е предаден на българските власти на 21.03.18 г. На 08.05.18 г.осъденият е депозирал молба до ВКС. Твърди,че производството спрямо него е протекло задочно /наред с претенции по съществото на престъпната деятелност/- не бил присъствал по време на досъдебното производство и съдебния процес, поради което му е отнето правото да се защити. Конкретна претенция не е отправена, а молбата е приета за искане за възобновяване по реда на чл.423,ал.1 НПК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат доводите по искането. Представителят на ВКП намира същото за недопустимо поради факта,че наказателното дело спрямо искателя не е протекло задочно. В този смисъл моли за оставяне без разглеждане на искането за възобновяване и респективно за прекратяване на производството пред ВКС. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ и изложеното в него, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си, намира за установено следното: Процедурата по чл.423 НПК предвижда възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателно производство. Дали искателят действително е отсъствал в хода на наказателното производство срещу му или не, както и какви са причините, поради които той не е участвал в процеса /резултат от поведение на органите по наказателно правораздаване или собствено на осъдения такова/, са обстоятелства, обособяващи предмета на разглеждане именно в обсъжданата процедура. Поради това на соченото от представителя на ВКП основание- че проведеното спрямо М. процесно наказателно производство не е задочно- няма резон искането да бъде оставено без разглеждане. Отговорът на този въпрос предполага произнасяне по съществото на процедурата. На следващо място, както бе заявено, искателят е екстрадиран от Великобритания за изтърпяване на наказанието, наложено по влязлата в сила присъда, и е предаден на българските власти на 21.03.18 г. /л.14 от кас.дело/. Следователно, депозираното от него искане следва да бъде обмислено като допустимо, доколкото е подадено в предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от претендираното узнаване на влязлата в сила присъда. По същество погледнато, искането за възобновяване е неоснователно. Видно от материалите по делото, М. е участвал лично в проведеното досъдебно производство. Присъствал е и по време на първоинстанционното заседание, когато сам е поискал делото срещу него да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 и сл.НПК. Изслушал е оповестяването на присъдата от СилРС на 24.10.13 г. Депозирал е собствена жалба срещу тази присъда, въз основа на която е образувано В.Н.О.Х.Д.315/13 г.по описа на СилОС. Редовно е призован за съдебно заседание пред въззивната инстанция на 12.12.13 г. Възползвал се е от важащата към онзи момент процесуална уредба да не присъства лично при разглеждане на делото пред второстепенния съд. Именно тази информация дава основание на прокурора от ВКП да намери,че производството срещу М. не е протекло отсъствено за него,което е и вярно. При споменатите данни, в Европейската заповед за арест,издадена от прокурор от РП-Силистра, е отразено, че лицето се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, и искателят е екстрадиран за изтърпяване на наложеното наказание. Предвид всичко казано, не може да бъде споделена нито една от предявените от искателя претенции за липса на негово лично участие във воденото срещу му наказателно производство. Ето защо искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. А що се касае до отразените в него обстоятелства по съществото на престъпната деятелност, за които М. спори /въпреки проведеното пред СилРС съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 и сл.НПК/, същите не подлежат на обсъждане от ВКС в настоящата процедура. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд,Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д.801/13 г.по описа на РС-Силистра, В.Н.О.Х.Д.315/13 г.по описа на ОС-Силистра. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/