Р Е Ш Е Н И Е № 439 Гр. София, 26.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1455 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдената С. П. А. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 1190/ 2012 г. на Окръжен съд – Стара Загора, отмяна на решение № 169 от 04.07.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон или при алтернатива – оправдаване на осъдената. Искането се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Осъдената останала недоволна от признаването й за виновна за поведение, което не било престъпно. Неправилно, според нея, съдилищата приели стойностите на алкохолна концентрация, отразени в съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, вместо изчисленията, направени по метода на В. и остойностени в границите между 1,16 и 1,23 промили. В искането се сочат съществени процесуални нарушения, изразили се в неспазване на срока за вземане на кръвната проба, както и засягащи изготвения обвинителния акт, в който липсвали съображения за приетите експертни изводи. Осъдената С. П. А. не взема становище пред касационната инстанция. Нейният защитник (адвокат С. Ч.) поддържа искането по изложените в него доводи. Поддържа, че деянието не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като концентрацията на алкохол не била установена с точност. Настоява за възобновяване на делото и за постановяване на оправдателна присъда. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Счита, че са събрани необходимите доказателства доказващи авторството на деянието и предлага искането на осъдената да бъде оставено без последици. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение 169 от 04.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1190/ 2012 г. Старозагорският окръжен съд потвърдил присъда № 60 от 02.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1706/ 2011 г. на Старозагорски районен съд, с която осъдената С. П. А. била призната за виновна в това, че на 03.03.2011 г., в гр.С., по [улица], управлявала моторно превозно средство – лек автомобил, марка “В.”, модел „320 D”, рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 2,20 на хиляда, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК й наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. На основание чл. 343г от НК съдът наложил на осъдената и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК приспаднал времето на лишаването й по административен ред от възможността да упражнява това свое право. В тежест на осъдената били възложени разноските по делото в размер на 540 лева. Процесуално допустимото искане на осъдената С. П. А. е неоснователно. При установяване на алкохолната концентрация в кръвта на осъдената към момента на реализираното от нея пътно-транспортно произшествие – сблъсък в два паркирани автомобила, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събраните по делото доказателствата представят, че след катастрофата на водача А. била взета предварителна проба за алкохол с техническо средство (Алкотест 7410 Дрегер), което отчело стойност от 2,52 промили. Необходимостта от извършване на неотложни действия във връзка с инцидента не позволили незабавното освобождаване на водача от контролните органи на пътна полиция. В 17.10 ч. на А. бил издаден талон за медицинско изследване и задължението да се яви в посоченото медицинско заведение до 17.50 ч. В 17.30 ч. тя посетила Центъра за спешна медицинска помощ в - Ст.з., където предоставила кръв за анализ. Кръвната проба била изследвана за наличие на етилов алкохол чрез газхроматографски метод, при което бил отчетен резултат от 2,63 промили. За нуждите на наказателното производство била назначена съдебномедицинска експертиза, която редуцирала горната стойност до 2,2 – 2,25 промили, вземайки предвид съобщеното от пияния водач за допълнително поет алкохол (50 мл. водка) след инцидента и преди алкохолната проба с техническо средство. Молителката претендира като нарушение неспазване на процедурата за вземане на кръвната проба – явно визирайки срока по чл. 3, ал. 3, т. 2, пр. 1 от Наредба № 30 от 27.06.2011 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Заложеният в разпоредбата срок е задължителен за водача от момента, в който му бъде връчен талон за медицинско изследване. Нормата на чл. 3, ал. 3 от наредбата урежда изготвянето на този документ и затова предвидените в нея срокове се преценяват от момента на изготвяне на талона, а не зависят от друго събитие. В конкретния случай осъдената А. е спазила срока. Не е налице посоченото в искането нарушение. Срокът за лично явяване в медицинско заведение е инструктивен и има дисциплиниращ за нарушителя характер. Неспазването му не се явява съществено условие за валидност на химичното изследване. Влияние върху степента на алкохолна концентрация в кръвната проба могат да окажат други фактори, свързани с неправилното опаковане (чл. 13, ал. 1) или неправилно съхранение на пробите (чл. 14), използването на забранен по чл. 12, ал. 2 от наредбата дезинфектант и др., които не се установяват по делото. Отсъства и претендираното нарушение в изготвения обвинителния акт. В него е отразена алкохолната величина, инкриминирана по делото, както и доказателствата, които подкрепят обвинението. Констатацията за алкохолната стойност е била надлежно изведена от събраните и проверени доказателствени източници. Конкретната стойност е била установена чрез химично изследване на кръвната проба по газхроматографския метод. Чрез обясненията си осъдената е подведена под наказателна отговорност и осъдена за по-ниската стойност на алкохолно съдържание, установена от съдебния експерт, която се оказва и по-благоприятна за нея. Неприемливи са доводите, отразени в искането, за елиминиране на резултатите от съдебно-медицинската експертиза, приета по делото. Предлага се да бъдат изцяло възприети устните обяснения на експерта, отразени в съдебния протокол, за стойности на алкохолна концентрация изцяло подчинени на обясненията на подсъдимото лице и изчислени по метода на В. Съдебно-медицинската експертиза е приета по делото и не са установени нарушения на процедурните правила по Наредба № 30/ 2001 г. Не могат да бъдат предпочетени вариантните стойности по метода на В., тъй като обясненията на осъдената А. не представляват единственият доказателствен източник по това наказателно производство. Затова и правилно съдилищата са възприели писменото заключение на съдебния медик, основано на химическото изследване и на гласните доказателствени средства. Отсъствието на процесуални нарушение е довело и законосъобразното приложение на материалния закон. Управлението на моторно превозно средство от водача С. А. с концентрация на алкохол от 2,2 промили преди настъпване на пътно-транспортното произшествие правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 343б от НК. Искането на осъдената за възобновяване на делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. П. А. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 1190/ 2012 год., по описа на Окръжен съд – Стара Загора, и отмяна на въззивно решение № 169 от 04.07.2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.