Ключови фрази
Иск за законна лихва * образование * докторантура * обезщетение за забава

Р Е Ш Е Н И Е

№ 811/10
гр.София 25.02.2011г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1681/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на подадена от И. Д. И. срещу решение на Софийски градски съд от 20.05.2009 г. постановено по гр.д. № 3411/2008 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 207/16.02.2010 г. по въпроса дали висшите училища могат да приемат устройствени правила в противоречие със разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗВО.

Съгласно цитираната разпоредба, ректорът на висшето училище решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти и законът не допуска възможност за делегиране на тези правомощия. Ето защо, с правилник на учебното заведение, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗВО, горните правомощия на ректора не могат да бъдат възлагани на друг орган. Делегацията в административното производство е допустима само и доколкото е изрично предвидена от законодателя.

По касационните оплаквания:

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете

Ответникът по касация У. за национално и световно стопанство изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Предявени са искове с правно основание пар. 5 ДР ПМС № 90/2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации в редакцията към 21.07.2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първостепенния Софийски районен съд, е уважил исковете.

По делото е установено, че И. И. била зачислена в редовна докторантура по държавна поръчка по научна специалност икономика и управление към катедра „А.” при У. със срок на обучение 3 години – до 11.05.2003 г. По-късно срокът бил удължен до 19.05.2004 г. на 26.04.2004 г. При провеждане на изпит за докторантски минимум комисията е установила, че И. приписва и с решение от 17.06.2004 г. Катедреният съвет е решил тя да бъде отписана поради неположени изпити от докторантския минимум и изтичане на срока за докторантурата. Това решение е потвърдено от Факултативния научен съвет. В изпълнение на това решение заместник ректорът е отписал от докторантура И. без право на защита на дисертация, считано от 19.05.2004 г. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила.
Съдът, също така установил, че И. е получила стипендии на обща стойност от 6260,80 лв., които следва да върне, съгласно пар. 5 ДР ПМС № 90/2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации в редакцията към 21.07.2004 г.
Искът е уважен в посочения размер. Присъдено е още и обезщетение за забава, считано от датата на поканата до И., което е в размер на 1441,22 лв. до датата на предявяване на исковата молба, както и след тази дата в размер на законната лихва до окончателното изплащане на главницата.
Въззивната инстанция в противоречие с дадения по-горе отговор е приела, че заместник ректорът, издавайки заповедта за отписване на И. от докторантура, е действал валидно по делегация, уредена в правилника за учебната дейност на У..

Крайното заключение на второстепенния съд, обаче, е правилно.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗВО заместник ректорът подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него. В случая, изрично пълномощно няма, но от предприетите от ректора действия по настоящото дело, следва да се приеме, че той потвърждава в писмена форма извършеното от негово име действие от заместника му.

Следователно, по силата на пар. 5 ДР ПМС № 90/26.05.2000 г. в редакцията преди изм. ДВ, бр. 86 от 2008 г., И. дължи връщане на получените суми за стипендии.

Размерът им е установен с помощта на съдебна експертиза и страните не спорят по този въпрос.

В заключение, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ответника по касация има право на съдебноделоводни разноски за инстанцията, включително юрисконсултско възнаграждение. То следва да се определи на 150 лв.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски градски съд от 20.05.2009 г. постановено по гр.д. № 3411/2008 г.

ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на У. за национално и световно стопанство,[населено място] сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лв., юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: