Р Е Ш Е Н И Е № 151 гр.София, 19.06.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 553/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Общински футболен клуб С. – 2000, представляван от изпълнителния директор Г. К. Г. чрез адв. С. М. Р. срещу въззивно решение № 16/07.02.2011 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 483/2010 г., в частта, с която футболният клуб e осъден да заплати на М. Г. М. 16 000 лв. – дължимо трудово възнаграждение за периода месец септември 2009 – месец декември 2009 г. включително, както и лихва за забава, считано от подаване на исковата молба. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1531/07.12.2011 г. по въпроса дали общият граждански съд може да се произнесе по правен спор, който не е арбитруем, но е вече разрешен от арбитраж и в частност от Арбитражния съд на Българския футболен съюз, съответно порочно ли е в такъв случай постановеното впоследствие съдебно решение. Съставът на Върховния касационен съд дава следното тълкуване на поставения правен пролбем: Разпоредбата на чл. 14 ГПК постановява подведомственост на всички граждански дела на съдилищата, с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разглеждане на други органи. С чл. 19 ГПК е предвидена възможност страните по имуществен спор да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд. С връчване на арбитражното решение на една от страните то влиза в сила и се ползва с присъщите и на решението публичноправни последици – сила на присъдено нещо и изпълнителна сила, а когато е конститутивно – и с конститутивно действие. От това следва, че страните са длъжни да съобразят поведението си с постановеното от арбитража, да преустановят спора, като повторното му предявяване, включително пред съд, се явява недопустимо съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. Арбитражното решение може да бъде отменено само в хипотезите, по реда и сроковете по чл. 47 ЗМТА – по исков ред с молба за отмяна до Върховния касационен съд. Едно от основанията за отмяна на арбитражното решение е, когато предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. В чл. 19 ГПК изрично е разпоредено, че когато спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, страните не могат да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд. В чл. 360 КТ също така е обявено, че трудовите спорове се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, доколкото в КТ не е предвидено друго. Следователно, по трудови спорове, независимо дали страните са сключили арбитражно споразумение или не, арбитражен съд на територията на Република България не може да се произнася, а ако го стори, то решението му ще съществува в правния мир, с присъщите му публичноправни последици, ако не бъде отменено в срока и по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА. С разпоредбата на чл. 19 от Закона за физическото възпитание и спорта, държавата е предоставила на спортните организации, какъвто е и Б., правото да регламентират и осъществяват спортно правосъдие и спортно-технически арбитраж. В Правилника за работа на Арбитражната комисия на Б. е изрично записано и правилото, че не разглежда спорове, които нямат спортно-състезателен характер и са подсъдни на съдилищата или други юрисдикции. Следователно, налице е един доброволен спортен (футболен) арбитраж, изключващ съдебния контрол върху взетите по този ред решения. В същото време, ако този арбитраж, в нарушение на чл. 19, ал. 1 ГПК е разгледал спор с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, то решението му ще подлежи на отмяна по силата на чл. 47, т. 3 ЗМТА. Правилото има предвид всички хипотези на постановено арбитражно решение, когато спорът не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, без значение дали решението на съответния арбитраж подлежи на съдебен контрол. Следователно, решението на спортно-техническият арбитраж при Б. не подлежи на отмяна от съда по реда на чл. 47, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗМТА /за пороци, които се отнасят до арбитруеми спорове, но на общо основание, подобно всички арбитражни решения, може да бъде отменено по силата на чл. 47, т. 3 ЗМТА, като постановено по неарбитруем спор или във всички случаи, когато засяга онези повелителни норми, които образуват основата на правния ред в страната. Действащото законодателство не допуска квалифициране на арбитражните решения като нищожни, нито безкрайна във времето възможност за отмяната на тези от тях, които са порочни. В заключение, решение на Арбитражната комисия при Б. по трудов спор, е произнасяне в нарушение на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 360, ал. 1 КТ. То може да бъде отменено по чл. 47, т. 3 ЗМТА, но дотогава не може да бъде игнорирано. Недопустимо е гражданският съд инцидентно да преценява арбитруемостта на съдебния спор, по който има произнасяне от арбитражен съд, както и да приеме за разглеждане по ГПК същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не е отменено по предвидения за това ред. При положение, че съдът постанови съдебно решение, то ще е при наличие на процесуална пречка – формирана сила на присъдено нещо/ и поради това – недопустимо. По касационните оплаквания: К. твърди недопустимуст на атакувания съдебен акт, като се позовава на чл. 299, ал. 1 ГПК и иска решението да бъде обезсилено. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Ответникът по касация М. Г. М. не е изразил становище по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, нито по оплакванията в касационната жалба. Предявен е иск с правно основание чл. 128 КТ от М. Г. М. против Общински футболен клуб – С. 2000 за неплатена част от трудово възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември декември 2009 г. и януари, февруари и март 2010 г. Първостепенният Сливенски районен съд уважил иска за периода септември-декември 2009 г., като осъдил футболния клуб да заплати на М. Г. М. общо сумата в размер на 16 000 лв., ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, както и разноски от 840 лв. Отхвърлил е претенцията над 16 000 лв. и за периода януари-март 2010 г. Решението е обжалвано и от двете страни, като Сливенският окръжен съд го е потвърдил. Установено е по делото, че М. Г. М. сключил договор с футболния клуб за длъжността „професионален футболист”, считано от 01.02.2009 г. с основно месечно възнаграждение в размер на 2000 лв. Съдът установил също, че с анекс от 25.02.2009 г. клубът се задължил да изплати в полза на футболиста за сезон 2008/09 г. 18 000 лева на шест равни вноски до десето число на съответните месеци, а за сезон 2009/2010 г- сумата от 48 000 лв. на дванадесет равни вноски от по 4 000 лв. до десето число на месеца. Съдът установил още, че М. изпълнявал трудовите си задължение в периода до месец декември 2009 г. включително, след което до уволнението му не е посещавал стадиона и не е участвал в тренировки и състезания на клуба. Прието е, че работодателят е платил само част от уговорената заплата и е останал задължен към футболиста за месеците 09.09. – 31.12.2009 г. общо в размер на 16 000 лв. Съдът посочил, че съгласно ЗФВС спортните федерации, при наличие на определени предпоставки, могат да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, като специално създаденият арбитражен орган разполага с правомощия да се произнася по спорни въпроси, но единствено с възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателни права и спорове, определени в правилника на съответната федерация. В случая има арбитражно решение относно прекратяването на състезателните права на М., както и относно имуществените му претенции за трудово възнаграждение. Съдът приел, че във втората си част арбитражното решение не обвързва гражданския съд – трудовият спор е подведомствен единствено на съда. Въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо. М. Г. М. е сезирал Арбитражния съд при Българския футболен съюз с искане за прекратяване на договора с Общински футболен клуб С. – 2000 и за заплащане на дължими възнаграждения по основен договор и анекс към за времето септември – декември 2009 г. По молбата му има произнасяне на арбитража с решение по арб.дело № 77/2009 г., включително и по претенцията с правно осн. чл. 128 КТ. Както стана ясно от отговора по чл. 290 ГПК, спорът относно трудовото възнаграждение е неарбитруем, но решението може да бъде отменено единствено по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА. В случая това не е станало. Искът за времето септември – декември 2009 г. е недопустим по силата на чл. 229, ал. 1 ГПК и постановеното по него съдебно решение – също. Въззивният съд, като го е потвърдил, сам е постановил недопустим съдебен акт. По изложените съображения, то трябва да бъде обезсилено, а производството по иска за заплащане на трудово възнаграждение за месеците септември – декември 2009 г. прекратено. Дължимите по исковата молба държавни такси, както и поетите от съда разноски остават за сметка на бюджета на съдебната власт. М. Г. М. следва да заплати на противната страна сторените от нея съдебноделоводни разноски по делото – общо в размер на 1670 лв. за всички инстанции. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 16/07.02.2011 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 483/2010 г., в частта, с която Общински футболен клуб „С. – 2000” e осъден да заплати на М. Г. М. 16 000 лв. – неплатено трудово възнаграждение за периода месец септември 2009 – месец декември 2009 г включително, както и лихва за забава, считано от подаване на исковата молба, съдебно деловодни разноски от 840 лв., както и по сметка на Сливенски районен съд да внесе 740 лв. общо такси и разноски за вещо лице ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 553/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 483/2010 г. на Окръжен съд Сливен и по гр.д. № 1974/2010 г. на Районен съд Сливен в частта по иска, предявен от М. Г. М. против Общински футболен клуб „С. – 2000” за сумата до размер на 16 000 лв. – неплатени трудови възнаграждения за времето септември октомври, ноември и декември 2009 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба. ОСЪЖДА М. Г. М. ОТ ГР. Б., ж.к „Лазур” бл. 60 вх. 1, ап. 48 да заплати на Общински футболен клуб „С. – 2000” сумата в размер на 1 670 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени във всички инстанции по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: