Р Е Ш Е Н И Е № 113 София, 27 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 186/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 420, ал.2 от НПК и е образувано по искане на осъдения Н. А. А. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 447/23.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 1053/2011 г. от Окръжния съд – Плевен, с което е потвърдена осъдителната присъда на районния съд от същия град. Искането за възобновяване на делото се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Отправеното искане е за отмяна на съдебните актови и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС искането се поддържа от защитник, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, и от осъдения А., който счита, че не само той следва да носи отговорност за кражбата, а и други лица. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 332/27.09.2011 г., постановена по НОХД № 1546/2011 г. от Районен съд – Плевен, подсъдимият Н. А. А. е бил признат за виновен в това, че на 30.01.2011 г., при условията на опасен рецидив, чрез използване на МПС, отнел чужда движима вещ от владението на собственика й В. Ц., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК. Наложеното наказание е определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК в размер на две години лишаване от свобода. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е потвърдена. ІІ. Подаденото искане за възобновяване е процесуално допустимо, но неоснователно. Основните доводи, поддържани от осъдения А. и защитата му, са насочени към доказателствената дейност на съда. В саморъчно изготвеното искане от осъдения се твърди, че „не са налице каквито и да са доказателства, уличаващи го в извършване на кражбата”, а присъдата е „издадена само на косвени доказателства”. Доводите са доразвити от защитата на осъдения, с поставен акцент за противоречивост на свидетелските показания, кредитирани от съда. Извършената касационната проверка не констатира да са налице претендираните с искането процесуални нарушения. В отговор на доводите на осъдения за това, че осъдителните съдебни актове почиват на косвени доказателства, следва да се посочи, че съдът няма задължение да изгради своето вътрешно убеждение относно фактите единствено върху преки доказателства. Съдът може да стори това и върху косвени такива, стига въз основа на анализа им да е възможен несъмнен извод относно подлежащия на доказване факт. Фактическите констатации за инкриминираното деяние и неговият автор, залегнали в осъдителните съдебни актове, се основават на цялостна оценка на събраните в процеса доказателства, така както изисква чл. 107, ал. 5 от НПК. Извършена е надлежна проверка за тяхната достоверност, достатъчност и относимост към предмета на доказване, което е дало и основание на предходните инстанции да отхвърлят обясненията на осъдения А., отричащ участието си в престъпното посегателство. Всъщност, пред касационната инстанция той вече заема друга позиция и не оспорва съпричасността си, макар да вижда нарушение, изразило се в това, че в престъпното посегателство са участвали и други лица, които не са привлечени към наказателна отговорност. Така заетата позиция е обяснима, защото въпросът за авторството е намерил разрешение на базата на извършения доказателствен анализ от предходните инстанции. Доказателствената информация, съдържаща се в показанията на свидетеля Ц. Д., за начина, по който е пренесена процесната вещ и натоварването й в конкретен автомобил, съпоставена с фактическите данни, изнесени от свидетелите Т. (лицето управлявало същия автомобил, с който по молба на А. е превозена вещта), Д. и Ц., разпознали категорично А., като едно от лицата, предали същата вещ в пункта за изкупуване на метали, еднозначно ориентират към авторството на деянието, признато в лицето на осъдения. Внимателния прочит на свидетелските показания, кредитирани от съда, лишава от основателност твърдението за вътрешната им противоречивост, а въпросът кога и как е разглобена вещта също е изяснен (виж показанията на вече цитираните свидетели Д. и Ц.). С оглед на казаното Върховният касационен съд не констатира да са налице твърдените процесуални нарушения, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Наказанието е определено при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, макар, че в мотивите на първоинстационната присъда изобщо не са коментирани смекчаващи отговорността обстоятелства, още по-малко, такива, водещи до приложението на посочената разпоредба. При друго процесуално развитие на делото такова нарушение би подлежало на отстраняване и то не в полза на А., но тъй като инстанционната проверка на съдебния акт и тази, проведена по реда на глава тридесет и трета от НПК, са инициирани от осъдения, порокът може само да се отбележи. Наложеното наказание в размер на две години лишаване от свобода, предвид и посоченото в предходния абзац, е съответно на извършеното и не компрометира постигането на целите, визирани в чл. 36 от НК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. А. А. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 447/23.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 1053/2011 г. от Окръжния съд – Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.