О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 62 гр. София, 01 юни 2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно частно дело № 417/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК във връзка със спор за подсъдност между Районен съд – гр. Добрич и Софийски районен съд, повдигнат от последния с разпореждане от 05.05.2021г., постановено по н.а.х.д. № 6390/2021 г. по описа на същия съд. Постъпило е писмено становище от прокурор при ВКП, който приема, че нарушението на чл. 65, ал. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД) е извършено на територията на [населено място], където дружеството осъществявало търговската си дейност и където се намира неговото седалище, поради което счита, че делото следва да се изпрати по компетентност на РС – гр. Добрич. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като обсъди материалите по делото, намери за установено следното: Пред РС – гр. Добрич е било образувано а.н.д. № 78 /2021 г. по повод подадена жалба от „фирма“,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. А. Т., чрез адв. Д. Д. от АК – /населено място/, срещу Наказателно постановление №166 от 02.12.2020г. на председателя на Патентното ведомство на Република България, издадено въз основа на акт № 22 от 05.06.2020г., съставен на основание чл. 65, ал. 1 от ЗПД от старши експерт в Патентното ведомство(ПВ), с което на жалбоподателя е било наложено административно наказание- имуществена санкция, в размер на 1 000 лв. С протоколно определение от 13.04.2021г. съдът е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил на Софийски районен съд по компетентност, като е приел, че твърдяното нарушение, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател, не може да бъде определено по място на извършване, тъй като се касае за предоставяне на услуги чрез интернет сайт. Този извод съдебният състав по образуваното а.н.д. № 78/2021г. по описа на РС – гр. Добрич е направил въз основа на обстоятелството, че предлагането на стоки и услуги в интернет пространството не е обвързано с географско местоположение и размяната на стоки може да се реализира навсякъде. Предвид този аргумент е приел, че е налице хипотезата на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, че когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца или органът, в района на който най- напред е образувано производството. За фазата на съдебното производство съдебният състав е преценил, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от НПК, съгласно която, когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението /в случая нарушението/, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство /в случая административнонаказателното производство/. Със същото определение се сочи и че отделно от това са налице основанията по чл. 43, т. 1 от НПК. С разпореждане от 05.05.2021г. по образуваното пред Софийски районен съд н.а.х.д. № 6390/2021 г. съдията докладчик е прекратил производството с мотиви, че всички действия и бездействия във връзка с поддръжка и публикуване на информация в посочения интернет сайт се осъществяват на територията на [населено място], където е седалището на жалбоподателя и съответно там е извършено нарушението. Посочил е, че нарушението на чл. 65, ал. 1 от ЗПД се изразява в предлагане на пазара на продукти, изработени чрез копиране на промишлен дизайн без съгласието на неговия притежател, посочени на интернет страницата „сайт”. Преценил е, че доколкото по делото не се спори, че търговецът е със седалище и адрес на управление в [населено място] и на същата територия е извършвал търговската си дейност, поради което този град е и мястото, където е следвало да изпълни задължението си по ЗПД. Предвид това е приел, че е приложима нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и местно компетентен да разгледа делото е РС - Добрич. Цитирани са и определение № 117 от 18.09.2017г., постановено по ч.н.д. № 816/2017 г. по описа на II н.о. на ВКС и определение № 110 от 05.11.2020г. по ч.н.д. № 830/2020г. по описа на I н.о. на ВКС. С оглед изложеното е необходимо да се имат предвид няколко обстоятелства: На първо място, съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на наказателно постановление или електронен фиш е мястото, където е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина, компетентен е СРС. Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление. В настоящия случай действително в НП е посочено, че процесното нарушение се изразява в това, че дружеството-жалбоподател („фирма“) на 04.03.2020г. на интернет сайта „сайт” е използвало в търговската си дейност по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗПД, като е предлагало продукти – два броя интериорни врати, изработени чрез копиране на дизайн, попадащ в обхвата на закрила по смисъла на чл. 18 от ЗПД на промишлен дизайн с рег. № 8858-0003 и рег. № 8858-0005, без съгласието на притежателя „фирма“. При очертаната фактология Софийски районен съд правилно е прекратил съдебното производство пред себе си и е приел, че не е местно компетентен да разгледа делото. След като нарушението е констатирано в интернет сайт, посредством който дружеството „фирма“ ,[ЕИК] е осъществявало дейност, то това нарушение се счита извършено и довършено на адреса на дружеството, при което е без значение кой, кога и къде е изработил сайта, запознал се е с предлаганата в него информация; реализирал е проверка; установил е нарушение или го е санкционирал. Съобразявайки факта, че дружеството-жалбоподател е със седалище и адрес на управление в [населено място], то местно компетентният да разгледа делото съд е Районен съд – гр. Добрич. По отношение на заявеното основание по чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност в определението, с което съдията- докладчик е прекратил производството по а.н.д. № 78/2021г. по описа на РС – гр. Добрич, доколкото всички свидетели и административнонаказващият орган са с местонахождение [населено място], е необходимо да се подчертае, че това основание би могло евентуално да се ангажира, само когато съдът приеме, че е местно компетентен да разгледа делото. Отделно от това, към настоящия момент единствените свидетели са двама – актосъставителят и главен експерт в ПВ, в чието присъствие е съставен актът за установяване на нарушението по чл. 65, ал. 1 от ЗПД, поради което не може да се приеме, че е изпълнен критерият „много свидетели“ , които да живеят в района на другия съд. Нещо повече, тези свидетели, както се сочи и в разпореждането от 05.05.2021г. на СРС, са служители в ПВ, които реализират правомощията си на територията на цялата страна. С оглед изложеното и съобразно чл. 59 от ЗАНН, ВКС приема, че компетентният съд да разгледа жалбата на „фирма“ срещу НП № 166 от 02.12.2020г. е Районен съд - гр. Добрич. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.а.х.д. № 6390/2021г. по описа на Софийски районен съд за разглеждане и решаване от РС – Добрич. Препис от определението да се изпрати на Софийски районен съд за сведение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2/