Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * дисциплинарно нарушение * злоупотреба с доверието на работодателя * нарушение на трудовата дисциплина

РЕШЕНИЕ
№ 464

София, 03 януари 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1157 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 30.05.2011 г. по гр.д. № 219/2011, с което е потвърдено решението на Шуменския районен съд от 10.02.2011 г. по гр.д. № 2837/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за съотношението между основанието на наложеното дисциплинарно наказание и правната квалификация на извършеното нарушение.
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че основание на наложеното дисциплинарно наказание е деянието (действие или бездействие), което съставлява нарушение на трудовата дисциплина, а правна квалификация на извършеното нарушение е посочването на хипотезата на правната норма, която установява задължението на работника или служителя да бездейства или да действа с необходимата грижа. Съдът не е обвързан от правната квалификация на предявения иск, посочена в исковата молба нито от правната квалификация на нарушението на трудовата дисциплина, посочено в заповедта за уволнение. Първоинстанционният съд е длъжен съгласно чл. 146, ал. 1 т. 2 ГПК още в доклада по делото служебно да определи вярната правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и на насрещните права, претендирани от ответника, както и на всички възражения, реплики, дуплики и др. процесуални действия на страните, чрез които те осъществяват защитата си по предявения иск. Въззивният съд не докладва делото, а жалбите и отговорите. Той е длъжен да посочи вярната правна квалификация на спорните правоотношения (в пределите на жалбите) във въззивното решение. Когато се претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът е длъжен да установи извършено ли е претендираното деяние (действие или бездействие), съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест наложеното дисциплинарно наказание.
Съдът не е обвързан от правната квалификация на извършеното нарушение, която работодателят е посочил в заповедта за уволнение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като “консултант – продажби” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 534/21.05.2010, поради констатирането на липси на стоково-материални ценности в значителен обем и на значителна стойност в периода от 24.08.2009 до 17.05.2010 г. Нарушението е квалифицирано от работодателя като злоупотреба с доверието му, но по делото не са представени доказателства ищецът да е действал умишлено нито да е извлякъл за себе си или за другиго имотна облага.
Правилно въззивният съд е приел, че основание на наложеното дисциплинарно наказание е допускането на липси на стоково-материални ценности в значителен обем и на значителна стойност в процесния период, но неправилно е приел, че е обвързан от обвързан от правната квалификация на извършеното нарушение, която работодателят е посочил в заповедта за уволнение. Също неправилно съдът е приел, че злоупотребата с доверието на работодателя трябва да е извършена умишлено, както и че е необходимо работникът или служителят да е извлякъл за себе си или за другиго имотна облага. Нито умисълът, нито наличието на вреда са елементи от фактическия състав на злоупотребата с доверието на работодателя (вж. решение № 3/12.03.2012 по гр.д. № 1325/2010 и решение № 542/07.02.2012 по гр.д. № 1083/2010, ВКС, ІV ГО). Тяхното наличие обаче утежнява дисциплинарната отговорност на работника и се преценява с оглед на всички обстоятелства при определянето на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като “консултант – продажби” по безсрочен трудов договор. Ищецът е работил в магазин заедно с друг “консултант – продажби”. На 12.05.2010 г. той сигнализира за липси в магазина и иска извършването на проверка, при която се установяват липси на стоково-материални ценности в значителен обем (няколко палета с общо тегло над един тон) и на значителна стойност (8.719,70 лева) в периода от 24.08.2009 до 17.05.2010 г. В магазина заприходяването на стоките и продажбите се отчитат електронно с възможност постоянно да се следи наличността и не са регистрирани престъпни посегателства от трети лица. В писмените си обяснения ищецът изразява съмненията си в добросъвестността на другия “консултант – продажби”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 534/21.05.2010, поради бездействието на ищеца и неизпълнението на задължението да пази и съхранява поверените му стоково-материални ценности, което съставлява злоупотреба с доверието на работодателя.
Видно от изложеното, при осигурена възможност да следи стоковата наличност при всяка продажба, ищецът не е положил дължимата грижа да следи за стоковата наличност, като е допуснал липсата на стоково-материални ценности в значителен обем и на значителна стойност в период от близо девет месеца. Това поведение съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което правилно е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.
Уволнението на ищеца е законно, поради което следва да бъдат отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 КТ, като на ответника следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 287,87 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Шуменския окръжен съд от 30.05.2011 г. по гр.д. № 219/2011.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С. В. Б. срещу [фирма], П. за признаване на уволнението му със заповед № 534/21.05.2010 за незаконно, за възстановяването му на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
ОСЪЖДА С. В. Б. да заплати на [фирма], П. сумата 287,87 лева разноски за всички инстанции.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2