Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
София,18.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 23 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 01.08.2011г. по гр.д.№540/2011г.
С определение №75/31.01.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за необходимостта в производството по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ да се доказва по кой от изброените в чл.2 закони е одържавен имотът; на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса годни доказателства по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ ли са продавателния запис, домашния продавателен запис и частният писмен договор за продажба; на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса годно доказателство по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ ли е записката за вписване на нотариален акт за имот,купен на публична продан; на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за допустимостта в производството по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ да бъдат оспорвани писмени доказателства,съставени преди одържавяването на имотите.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че в производството по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ е необходимо да се доказва собствеността да е била отнемана по законите,предвидени в чл.2 и обезщетението да е върнато,след като не се спори,че имотите са включени в горския фонд,както и че в противоречие с материалния закон не е взел предвид,че чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ предвижда доказването на правото на собственост да става не само с документи за собственост,но и с други писмени доказателства,каквито по делото са представени. Излага съображения за неправилност на обжалваното решение и по причина направеното оспорване на подписите на продавачите в представените писмени доказателства,съставени в началото на ХХ век. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК “Ю. д. п.”-“Д. л. с. “В.-С.” изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
О. с. “З.”-гр.П., [община] и Р. у. на г.-гр.К. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Р. С. Г. е предявил по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ иск за признаване правото му на възстановяване върху земи и гори, включени в горския фонд,притежавани преди одържавяването от С. С. Г. и С. С. Г..
С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от Р. С. Г. иск е отхвърлен.
Прието е,че Р. С. Г. е наследник по закон /син/ на С. С. Г.,починал през 1986г. С. С. Г. и С. С. Г.,починал през 1968г., са синове на С. Г. Г.,починал на 19.09.1934г.,с оглед на което е прието,че Р. С. Г. е внук на С. Г. Г..
По отношение на представените по делото записка от 01.05.1920г., домашен продавателен запис от 15.11.1904г.,продавателен запис от 21.09.1905г.,продавателен запис от 25.11.1908г.,продавателен запис от 19.12.1907г.,продавателен запис от 08.12.1909г.,договор за продажба от 14.12.1927г.,продавателен запис от 26.09.1911г.,от 11.04.1905г. и от 27.04.1906г. е прието,че са оспорени от представителя на “Ю. д. п.-Д. л. с. “В.-С.” досежно авторството на лицата,посочени като договарящи и свидетели. Прието е,че изслушаната по делото експертиза не дава отговор дали подписите на страните-продавачи и купувачи са положени от посочените лица,тъй като сравнява подписите за продавач и свидетел в различните оспорени документи.
Прието е също така,че продавателните записи и писмените договори за продажба представляват частни писмени документи,които не прехвърлят право на собственост върху посочените в тях недвижими имоти,тъй като съгласно чл.219 ЗЗД/обн.ДВ.бр-.268 от 05.12.1892г.,изм. със Закона за привилегиите и ипотеките от 31.08.1910г./ договорите за прехвърляне право на собственост или на някое вещно право върху недвижим имот трябва да стават,под страх от недействителност,с нотариален акт.
Прието е,че показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. Д. В. са твърде общи и не доказват наследодателят да е бил собственик на процесните гори,тъй като свидетелката не е посочила площи,граници,за да могат да бъдат индивидуализирани имотите.
Прието е също така,че не е доказано въз основа на кой от посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ актове са били отнети претендираните гори и земи и дали същите са били включени в горския фонд.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано,че поставеният на разглеждане по настоящето дело въпрос за необходимостта в производството по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ да се доказва по кой от изброените в чл.2 закони е одържавен имотът се разрешава противоречиво от съдилищата.
В обжалваното решение е прието,че в производството по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ следва да бъде доказано въз основа на кой от посочените в чл.2 актове са били отнети претендираните гори и земи,както и че същите са включени в горския фонд.
В представеното с изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК решение на Софийски районен съд,постановено по гр.д.№12249/2008г. пък е прието,че основателността на предявения по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ иск е обусловена от кумулативното наличие на две предпоставки,а именно ищците,респ. техният наследодател да са притежавали правото на собственост върху имота към 1948г.-моментът на включването в горския фонд и имотите да са по характер гора и земя в горския фонд,като не е необходимо да бъде доказвано,че имотите са включени в горския фонд,тъй като този факт се смята за настъпил по силата на нормативните актове, посочени в чл.2,ал.1 от закона.
По реда на чл.291,т.1 ГПК настоящият състав приема за правилно становището,изразено в решението на Софийския районен съд, постановено по гр.д.№12249/2008г.,като съображенията за това са следните:
По реда на изброените в чл.2,ал.1 ЗВСГЗГФ нормативни актове са били одържавени и включени в горския фонд всички гори,които към момента на влизане в сила на тези нормативни актове са били собственост на физически или юридически лица,т.е. били са частна собственост и не е съществувала възможност горите да бъдат притежавани като частна собственост в последващия период от време до приемането на реституционните закони. Ако по делото не съществува спор,че процесните имоти са включени в държавния горски фонд,следователно не е необходимо да бъдат представени доказателства по реда на кой от изброените в чл.2,ал.1 ЗВСГЗГФ закони са одържавени,освен ако не се твърди,че имотите са били одържавени преди 1947г. и не подлежат на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ. При наличие на подобно оспорване обаче в тежест на ОСЗ или на оспорващия държавен орган е да установи,че одържавяването е извършено по друг ред.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано,че поставеният на разглеждане по настоящето дело въпрос годни доказателства за установяване право на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ ли са продавателния запис,домашния продавателен запис и частният писмен договор за продажба,е решен от въззивния съд в противоречие с разрешението,дадено в решение №195/17.08.2010г. по гр.д.№583/2009г. на І ГО на ВКС,решение №629/12.11.2010г. по гр.д.№1956/2009г. на І ГО на ВКС и решение №342/11.05.2010г. по гр.д.№56/2009г. на І ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК.
В решение №195/17.08.2010г. по гр.д.№583/2009г. на І ГО на ВКС,решение №629/12.11.2010г. по гр.д.№1956/2009г. на І ГО на ВКС и решение №342/11.05.2010г. по гр.д.№56/2009г. на І ГО на ВКС е прието,че частните писмени договори или спогодителните протоколи,които не отговарят на изискванията за форма за действителност по действащото право към момента на сключването им /чл.219 от отменения ЗЗД/ са достатъчни за доказване на правото при възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ.
Настоящият състав напълно споделя така изразеното от други тричленни състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК становище по изложените в посочените по-горе решения съображения,а именно,че разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ допуска доказването на принадлежността на правото на собственост в производство по чл.13,ал.1 и ал.2 от закона да се извърши и чрез писмени доказателства,които нямат вещнопрехвърлително действие,а представляват косвени доказателства, посредством които се удостоверява собствеността,на не и конкретно придобивно основание като целта на закона е да бъдат облекчени бившите собственици и техните наследници при доказване на правата им,като изброяването на допустимите доказателства в тази разпоредба е примерно.
В производството по чл.288 ГПК е прието,че по реда на чл.290 и сл. ГПК следва да бъде дадено тълкуване дали записката за вписване на нотариален акт за имот,купен на публична продан представлява годно доказателство за установяване право на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ.
По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ в производството по възстановяване правото на собственост по реда на този закон,вкл. и в исковото производство по чл.13,ал.2, е допустимо принадлежността на правото на собственост върху претендираните за възстановяване земи и гори,включени в държавния горски фонд да бъде установявана както с писмени доказателства,обективиращи осъществяването на съответен придобивен способ в предвидената от закона форма за действителност /нотариални актове,крепостни актове,вписани протоколи за делба,съдебни актове/,така и с писмени доказателства които съдържат данни за притежаването на това право без да обективират конкретно придобивно основание,но са били съставени по реда,предвиден в действащите към момента на издаването им нормативни актове с цел удостоверяване на определени обстоятелства,свързани с принадлежността на правото на собственост върху посочените в тях недвижими имоти /емлячни или данъчни регистри,протоколи от комисиите по Т.,удостоверения за дялово участие в кооперации,стопански карти и списъците към тях/. Записката за вписване на нотариален акт за имот,купен на публична продан действително сама по себе си не представлява документ,съдържащ основание за придобиване на право на собственост върху недвижим имот, но доколкото по реда на публичната продан според действащия към момента на съставянето й ЗГС/отм./ е допустимо придобиване на такова право, следва да се приеме,че записката удостоверява осъществяването на правно основание, годно да доведе до придобиване правото на собственост по предвидения в закона ред,респ. че същата представлява годно писмено доказателство за установяване право на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ.
В производството по чл.288 ГПК е прието,че по реда на чл.290 и сл. ГПК следва да бъде дадено тълкуване и по въпроса за допустимостта в производство по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ да бъдат оспорвани писмени доказателства,съставени преди одържавяването на имотите.
По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Производството по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ замества административното производство по чл.13,ал.1 от същия закон и в същото е допустимо да се прави преценка на доказателственото значение на представените писмени доказателства,аналогична на тази,която ОСЗ може да извърши в административното производство,т.е. дали представените доказателства са годни по смисъла на чл.13,ал.3 от закона да удостоверят притежаването на правото,което е заявено за възстановяване. Разпоредбата на чл.11,ал.8 ППЗВСГЗГФ изрично предвижда,че ОСЗ постановява решение въз основа на наличните,представени със заявлението доказателства, като при необходимост може да уведоми заявителя само за необходимостта от представяне на допълнителни данни. Оспорването на представените писмени доказателства,съставени преди одържавяването, досежно тяхната автентичност обаче не се допуска. Подобно оспорване досежно авторството на писмен договор,съдържащ изявления на физически или юридически лица са прехвърляне право на собственост, касае правата на лицата,чиито изявления се съдържат в документа и е допустимо само в производство по чл.13,ал.8 ЗВСГЗГФ.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.2 ЗВСГЗГФ,чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ,чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ/ и при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила досежно възможността в производството по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ да се оспорва автентичността на писмени договори,съставени преди одържавяването на горите.
Действително представените от Р. С. Г. писмени доказателства /продавателни записи,писмени договори за продажба/ представляват частни писмени документи,които не са съставени в предвидената от чл.219 ЗЗД/отм./ нотариална форма за действителност. Неправилно обаче въззивният съд е приел,че същите не съставляват годни доказателства по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ за удостоверяване правото на посоченото в тях лице,респ. на неговите наследници,да искат възстановяване на собствеността по реда на този закон. Както вече беше отбелязано по-горе,законът възприема тези доказателства като достатъчни да докажат правото да бъде възстановена собствеността с оглед целта и особеностите на реституционното производство. Така представените доказателства са годни да установят наличието на предвидените в чл.3,ал.1 от закона предпоставки за възстановяване на собствеността,като оспорването на тяхната автентичност досежно съдържащите се в тях изявления на физически лица за извършени от тях преди одържавяването в периода 1904-1927г. правни действия,в производството по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ е недопустимо. Поради това следва да се приеме,че представените по делото домашен продавателен запис от 15.11.1904г., продавателен запис от 21.09.1905г.,продавателен запис от 25.11.1908г., продавателен запис от 19.12.1907г.,продавателен запис от 08.12.1909г., договор за продажба от 14.12.1927г.,продавателен запис от 26.09.1911г.,от 11.04.1905г. и от 27.04.1906г. установяват наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.3,ал.1 ЗВСГЗГФ в рамките на притежаваните от наследодателите на касатора права.
Неправилно също така въззивният съд е приел,че представената по делото записка за вписване на н.а.№*,том *,н.д.№*/1914г. за имоти, купени на публична продан,извършена от нотариус при Софийския окръжен съд на 13.06.1914г.,вписана от пазителя на ипотечните книги в [населено място] на 01.05.1920г. не представлява годно доказателство за установяване придобиването на правото на собственост върху описаните в нея недвижими имоти. Както вече беше отбелязано,тази записка удостоверява осъществяването на предвиден в закона способ за придобиване правото на собственост върху недвижим имот и представлява годно доказателство по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ за установяване наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на този закон.
Неправилно също така въззивният съд е приел,че тази записка не съставлява годно доказателство по причина направено оспорване на автентичността на представените по делото писмени доказателства.
На първо място следва да се отбележи,че представителят на “Ю. д. п.-Д. л. с. “В.-С.” е заявил оспорване автентичността само по отношение на подписите на лицата,посочени в представените писмени доказателства като продавачи или свидетели,т.е. така направеното оспорване,освен че е недопустимо,както вече беше отбелязано,но и не касае записката за вписване на нотариалния акт. Освен това записката представлява официален документ и дори оспорването й да беше допустимо, тежестта да установи нейната автентичност/евентуално по отношение подписа на нотариуса или на пазителя на ипотечните книги/ би била на оспорилото я лице. Доколкото обаче според настоящия състав подобно оспорване в производството по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ е недопустимо,следва да се приеме,че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е открил производство по оспорването на представените по делото писмени доказателства и неправилно е изключил продавателните записи,частните писмени договори и записката за вписване от доказателствата по делото.
Неправилно въззивният съд е приел,че липсват предпоставки за възстановяване на собствеността и за имотите,посочени в протокол за въвеждане във владение от 12.05.1908г. за въвод във владение на основание изпълнителен лист №6559,издаден от ІV Софийски мирови съдия на 26.09.1907г. в полза на С. и Х. Г..
Разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ изрично предвижда,че правото на собственост може да бъде доказано със съдебен акт. Издаденият в предвидената от закона форма изпълнителен лист удостоверява наличието на съдебен акт,въз основа на който е бил издаден. И след като в представения по делото протокол за въвеждане във владение на основание издаден от мирови съдия изпълнителен лист съдържа данни за наличието на съдебно признато право върху описания в него имот,следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за описания в протокола имот противоречат на разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ.
Неправилно също така въззивният съд е приел,че липсата на доказателства въз основа на кой от посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ актове са били отнети претендираните гори обосновава неоснователност на предявения иск.
Както вече беше отбелязано,установяването на реда,по който е било извършено одържавяването,се включва в спорния предмет по предявен по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ иск само ако са въведени твърдения,че одържавяването е извършено преди 1947г. и поради тази причина правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон. В случая обаче подобно оспорване не е било направено. Липсват каквито и да било твърдения одържавяването да е било извършено по реда на Закона за горите от 1922г. /отм./,респ. въз основа на друг нормативен акт преди влизането в сила на посочените в чл.2,ал.1 ЗВСГЗГФ актове,нито е оспорено твърдението,че имотите са включени в държавния горски фонд. Поради това следва да се приеме,че имотите са били отнети по реда на нормативните актове,изброени в чл.2,ал.1 ЗВСГЗГФ от наследодателите на касатора.
От представеното по делото удостоверение за наследници №66/08.05.2007г.,издадено от кметството на [населено място],се установява,че Р. С. Г. е наследник по закон на С. С. Г.. Въз основа на данните,съдържащи се в това удостоверение следва да се приеме,че Р. С. Г. е наследник по закон и на С. С. Г.. Последният е брат на С. С. Г.,починал е преди него и доколкото не е посочено да е оставил деца или съпруга,а видно от удостоверението,баща му С. Г. Г. е починал през 1934г.,следва да се приеме,че след неговата смърт към наследяване е призован С. С. Г.,като правото да придобие притежаваното от С. С. Г. имущество,вкл. да иска възстановяване правото на собственост на отнетите по реда на чл.2,ал.1 ЗВСГЗГФ гори след смъртта на С. С. Г. е преминало в патримониума на касатора. С. С. Г. и С. С. Г. пък са наследници по закон /синове/ на починалия на 19.09.1934г. С. Г. Г.,поради което следва да се приеме,че Р. С. Г. има правото да иска възстановяване на собствеността и за гори и земи, включени в държавния горски фонд,които представените по делото писмени доказателства сочат да са били притежавани от С. Г. Г..
Част от представените по делото писмени доказателства обаче сочат като купувачи С. и Х. Г. /домашен продавателен запис от 15.11.1904г.,продавателен запис от 21.09.1905г.,продавателен запис от 19.12.1907г.,протокол за въвод във владение от 12.05.1908г.,продавателен запис от 27.04.1906г.,запис от 26.09.1911г./. И тъй като Р. С. Г. не се легитимира като наследник и на Х. Г. според настоящия състав предпоставките за възстановяване правото на собственост за посочените в тези писмени доказателства имоти са налице само за дела на С. Г.,т.е. за ½ идеална част,както е заявена и претенцията в исковата молба,а именно да бъде признато правото на възстановяване на собствеността върху описаните недвижими имоти на наследниците на С. С. Г. и С. С. Г.,имащи качеството наследници по закон на С. Г. Г..
И след като не е установено процесните недвижими имоти да са били заявени за възстановяване по реда на чл.13,ал.1 ЗВСГЗГФ и е установено наличието на останалите,предвидени в закона предпоставки за възстановяване правото на собственост,следва да се приеме,че предявеният иск е основателен.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от Р. С. Г. по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ иск бъде уважен като бъде признато правото му на възстановяване на собствеността върху описаните в исковата молба имоти в рамките на притежаваните от неговите наследодатели права.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 01.08.2011г. по гр.д.№ 540/2011г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с.“З.”-гр.П., Ю. д. п.-Д. л. с. “В.-С.”, [община] и Р. у. на г.-гр.К.,че Р. С. Г. в качеството му на наследник на С. С. Г.,починал през 1986г. и С. С. Г.,починал през 1968г.,има правото да му бъде възстановена по реда на ЗВСГЗГФ собствеността върху следните гори и земи от горския фонд,находящи се в землището на [населено място], [община]: нива в местността “Г.” от 9 ара, при съседи:П. С., П. Т.,Т. Т. и П. Л.; нива в местността “К.” от 9 дка и 9 ара, при съседи: С.К.,Р.Т.,З.И. и С. Г.; нива в местността “К.” от 3 дка и 4 ара, при съседи: М. А.,С. З.,С. Г. и мера; нива в местността “П. д.” от 1 дка и 4 ара, при съседи: П. Т.,път,Ст.Т. и мера; нива в местността “В.” от 9 ара, при съседи: И. А., Р. Т. и Т. П.; нива в местността “Д. д.” от 1 дка и 8 ара при съседи: И. А.,П. Н.,М. И. и Г. З.; нива в местността “М. в.” от 3 дка и 7 ара при съседи:С. Б., път и мера; гора в местността “К.” от 3 дка, при съседи:М. А., П. Л.,скала и бара; ½ идеална част от кория с м.”Д.” при съседи:Г. М. с ливада,път,Б. Д. с кория и Г. К. с ливада; ½ идеална част от нива в местността “Г. п.-Д. ч.” с площ от 2 дка при съседи: Г. К. с нива,пътя,П. Х. и И. Н.; ½ идеална част от ливада в м.”Г.” от около 6 дка, при съседи: З. Г. с нива,Г. К. с лилава,пасбище на [населено място] и Т. П.; курия в м.”К.” с площ от около 5 дка при съседи:Л. и С. С.,М. И. с гора; 1/3 идеална част от ливада в местността “Г. с.” от пространство 8 дка при общи граници: К. ливади,М. нива,С. Г.,път до сградището, С. М. с къща и селище и кория; ½ идеална част от нива от 12 дка, местност “Д. д.” при съседи: бара,път,Н. Б. и М. А.; нива в местността “Г.” от 1 дка и 5 ара при съседи:К. С.Т., С. С. и Г. К.Ч. с ниви;нива в м.”Д.” от 1 дка и 2 ара при съседи:братя Н. с ниви,баир; нива в м.”Р.” с площ от 1 дка и 1 ар при съседи:К. С.Т.,Т. Ст.Ч.,И. Тр.Ч. и С. С. с ниви; нива в м.”З. р.” с площ от 1 дка и 1 ар при съседи:от две страни ниви,П. Ч. и път; ливада в местността ”М.” с площ от 1 дка и 4 ара при съседи: К.Ч. с ливада,С. П.,Ст.Ч.,П. В. и ливади; шумак в местността “Б. в.” с пространство от 1 дка и 8 ара при съседи: А. Ч.,път,Ст.Ч.,гори и бара; шумак в местността “Г.” с пространство от 1 дка при съседи: С. Р. с нива, А. Ч.,гора,В. Р. с гора, братя В. с гора; шумак в местността “С. р.” с площ от 1 дка, при съседи: братя Ч.,Г. Ст.Х.; шумак в местността “Ш. п.” с площ от 1 дка при съседи: братя Б.,братя Ч. с гора,път и селска мера; шумак в местността “Ш. п.” с площ от 1 дка, при съседи: Г. С.Х., Г. Ч. с гора и селска мера; шумак в местността “Ц.” с пространство от 1 дка при съседи:братя Ч.,братя Ш.,братя В. с гора; шумак в местността “Ш.” с площ от 1 дка, при съседи:М. Д.,С. Х.,П. Ч. с гора; курия в местността “К.” с площ от 20 дка при съседи: дол,братя С., П. /Р./ билото,С. С. и Г. Х.; курия в местността “С. к.” с площ от около 10 дка при съседи: П. Т.,дол,И. Л. и П. орница; нива с ливада в местността “Ц. к.” от около 8 дка при съседи:Д. С.,Л. нива,Л. М. с курия и П. Т.; нива в местността “Р.” с площ от около 5 дка при съседи:П. Л. Д.,К. рид,И. Л. и селска мера;нива в местността “З. р.” с площ от около 4 дка при съседи:Г. К.,Н. М.,К. Х. и селска мера; ½ идеална част от ливада в местността “Б. д.” с площ от 2 дка и 5 ара при съседи:С. П. с ливада,присое,М. Х. и Т. Я.; ½ идеална част от нива в местността “Б. д.” с площ от 1 дка и 8 ара при съседи:С. П., Н. Б.,Т. Я. и С. Г.; ½ идеална част от нива в местността “П. п.” с площ от 2 дка и 3 ара при съседи:път и от три страни селска мера; ½ идеална част от нива в местността “Б. д.” с площ от 3 дка и 3 ара при съседи: М. Х.,път,С. П., Я. храсте и мера;1/2 идеална част от нива в местността “Б. р.” с площ от около 2 дка при съседи:път,М. Х.,Я. храсте и С. П.;1/2 идеална част от храсти,дъбици,буки и други дървета,които има в местността “Б. р.” с площ от около 34 дка при съседи: братя Я.; ½ идеална част от курия в местността “К.” с площ от около 10 дка при съседи:братя К.,И. Б.,К. б.; ½ идеална част от курия в местността “И. п.” с площ от около 4 дка при съседи:С. Г.,път,Г.Б..
Председател:
Членове:
|