Ключови фрази
Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * разпределяне на ползването * съсобственост * необходимо другарство * недопустимост на решение * конституиране на страни


Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
София, 29.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2223 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Г. и М. Д. С. срещу решение №5 от 05.01.2015г. по в.гр.д.№753/14г. на Пернишкия окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат, че имат качеството на необходими другари /ответници/ по предявения от Н. Д. Н. иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на избено помещение, тъй като са съответно собственик и носител на вещното право на ползване за ½ ид.част от него. Поради неправилното конституиране на Д. Г. като ответник по евентуален иск по чл.32, ал.2 ЗС и оставянето на този иск без разглеждане, осъдителното решение по главния иск срещу М. С. било процесуално недопустимо. Това решение било и неправилно, тъй като спорното избено помещение е присъединено към търговски обект, собственост на Д. Г. и затова на основание чл.97 ЗС Г. е станал негов изключителен собственик. Но дори да се приеме, че мазето е съсобствено между Н. и Д., то не може да се ползва съвместно и да се извърши разпределение на ползването му, тъй като достъпът до него е единствено през търговския обект, който функционира като магазин за продажба на хранителни стоки. Решението е неправилно и в частта, с която е бил отхвърлен насрещният иск за разпределяне ползването на дворното място и стопанската сграда в него. След извършеното предходно разпределение били налице нови обстоятелства, които налагали ново разпределяне на ползването на дворното място, а по отношение на стопанската сграда изобщо не е имало предходно разпределение между страните.
Ответникът в производството Н. Д. Н. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е процесуално допустимо, тъй като Д. Г. е участвал като страна по делото и е имал всички процесуални възможности да се брани срещу предявения иск. Решението е и правилно. Жалбоподателите не са правили в първата инстанция възражение за присъединяване на мазето към търговския обект, затова възражението било преклудирано. Мазето не е включено в архитектурния проект на търговския обект, а съобразно приетия от съда вариант за ползването му, в него се влиза през вход от дворното място и изобщо не се минава през магазина. Правилно били отхвърлени и насрещните искове. Стопанската сграда се намира в терен, който с предходен договор за разпределяне ползването на дворното място се е паднала в дял на Н. Н., затова до този момент тя ползва и сградата. Не са налице такива нови обстоятелства, които да наложат нов начин на разпределяне ползването и на дворното място. С определение №301 от 20.05.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.1 ГПК по въпроса дали в производството за разпределяне ползването на съсобствен имот съсобствениците и носителите на ограничени вещни права имат качеството на необходими другари и дали общото предявяване на иска от или срещу всички другари представлява условие за допустимост на процеса.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
В решение №139 от 05.11.14г. по гр.д.№3024/14г. на ВКС, ІІ ГО; решение №256 от 27.06.11г. по гр.д.№912/2010г. на ВКС, І ГО; решение №95 от 02.07.2013г. по гр.д.№645/12г. на ВКС, І ГО и решение №275 от 30.10.2012г. по гр.д.№444/12г. на ВКС, ІІ ГО се приема, че в производството по чл.32, ал.2 ЗС следва да участват едновременно съсобствениците и носителите на ограничени вещни права на ползване, тъй като те са необходими другари. Приема се, че съдът следи за правилното конституиране на страните и в случаите на необходимо другарство е длъжен сам да предприеме действия за обезпечаване на участието им в процеса. Решенията са постановени в производство по чл.290 ГПК и представляват задължителна практика, която настоящият състав приема за правилна. Тази практика следва да бъде приложена и по настоящото дело.


По съществото на касационната жалба:

1. По първоначалния иск за разпределяне ползването на съсобственото мазе:
Съсобственици на мазето са ищцата Н. Д. Н. и ответникът Д. М. Г.. Другата ответница М. Д. С. е носител на ограничено вещно право на ползване върху ½ ид.част от сградата и съответно – от мазето. Проблемът при конституирането на ответниците по настоящото дело е в това, че искът не е насочен едновременно срещу тях, в качеството им на необходими другари, а са предявени два иска: главен – срещу М. С. и евентуален – срещу Д. Г.. Съдът е уважил главния иск и е оставил без разглеждане евентуалния. Неправилното конституиране на ответниците е довело до неправилен резултат – вместо да уважи или отхвърли предявения иск едновременно по отношение на двамата ответници, както би следвало да процедира по отношение на необходими другари, спрямо които решението следва да бъде еднакво – чл.216, ал.2 ГПК, съдът е уважил иска срещу носителя на вещното право на ползване М. С. и го е оставил без разглеждане срещу носителя на голата собственост Д. Г.. Така постановеното решение противоречи на посочената задължителна практика на ВКС, която изисква собственикът и носителят на правото на ползване да бъдат конституирани като необходими другари по предявения иск по чл.32, ал.2 ЗС, а не единият от тях да бъде главна страна по този иск, а другият – страна по евентуален иск със същото основание. В резултат на неправилното конституиране на страните въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са процесуално недопустими и следва да бъдат обезсилени, независимо от това, че Д. Г. е взел участие в делото. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд, съобразно т.6 на ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, който да конституира правилно ответниците и да постанови решение по спора в съответствие с чл.216, ал.2 ГПК.
2. По насрещните искове за разпределяне ползването на дворното място и съсобствената барака:
Решението по тези искове е обусловено от решението, което ще бъде постановено по първоначалния иск за разпределяне на съсобственото мазе. В случай, че съдът допусне разпределяне ползването върху мазето, като отчете обстоятелството, че до него има достъп през самостоятелен вход откъм дворното място, по необходимост ще следва да допусне и преразпределяне на дворното място, тъй като сега действащото разпределение, установено с предходно споразумение между страните, не осигурява възможност на ищцата да има достъп до общото мазе. Ето защо в тази част въззивното и първоинстанционното решене също следва да бъдат обезсилени и в тази част делото да се върне за ново разглеждане заедно с първоначалния иск.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №5 от 05.01.2015г. по в.гр.д.№753/14г. на Пернишкия окръжен съд и решение №644/16.07.14г. по гр.д.№7952/12г. на Пернишкия районен съд.
ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за ново разглеждане на делото при правилно конституиране на страните.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: