Р Е Ш Е Н И Е № 195 София 16.07. 2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №1137/2011 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Е. Г. И., Н. Н. Д., Д. Н. Ч., З. В. Н., Е. Н. Н., Й. Р. Н., Н. Б. Н., Р. Б. Н. и [фирма], както и на Е. Г. И., [населено място], срещу въззивно решение от 08.10.2010г. по гр.д.№ 3334/2007г. на Софийския градски съд. С определение от 22.02.2012г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие с ТР№1/2004г., ОСГК, ВКС по въпросите за действието на завещателното разпореждане и обхвата на приложното поле на разпоредбата на чл.90а ЗН за универсалните завещателни разпореждания с предмет земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, когато правният спор е възникнал след обявяването разпоредбата за противоконституционна с решение на КС на РБ №4/1996г. Касаторите сочат неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касация С. Г. З., [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 18.06.2007г. по гр.д.№ 1145/2005г. на Софийския районен съд., с което е признато по отношение на Е. Г. И., Н. Н. Н., Д. Н Ч., О. В. З. /поч.на 09.12.2010г., заместен от В. О. З. и С. О. З./, З. В. Н., Е. Н. Н., Й. Р. Н., Н. Б. Н., Р. Б. Н. и [фирма] на основание чл.97,ал.1 ГПК, че С. З. притежава 1/8 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], район О. купел с площ 4 330 кв.м., съставляващ имот пл.№ 1248, кв.53 и кв.54, по плана на София, м.О. купел с подробно описани съседи по скица и решение на ПК. За да постанови решението си въззивният съд е приел,че Н. Т., поч.1961г. е притежавал ливада от около 5 дка, кв.Горна баня, която е била внесена в ТКЗС. Наследници на Т. по колена са ищецът С. З. и ответниците Е. Г., Н. Н., Д. Ч., О. З., З. Н., Е. Н., Й. Н., Н. Н. Р. Н.. С. З. и Е. И. са наследници по закон – деца, на Надежда И., поч. на 22.03.1991г./дъщеря на Н. Т./. С решение от 08.06.1995г. на ПК- О. купел е възстановена собствеността на наследниците на Н. Т. върху процесния имот, бивша ливада. С договор по нотариален акт № 197/2005г. ответниците – физически лица са продали имота на ответника [фирма]. Със саморъчно завещание от 08.07.1981г., Н. И. е оставила цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщеря си Е. И.. По отношение на оспореното саморъчно завещание е прието, че то отговаря по форма на изискванията на чл.25,ал.1 ЗН, написано е и е подписано от завещателката Н И.. То обаче няма действие спрямо процесния имот.По силата на общото завещателно разпореждане ответницата има качеството на наследник на завещателката по смисъла на чл.16,ал.1 ЗН, но чл.90а ЗН /ред.ДВ, бр.60/92г./ изключва действието на завещанието по отношение на имотите, включени в ТКЗС.Универсалните завещателни разпореждания, каквото е налице в случая, нямат действие и не следва да се зачетат по отношение на земеделските имоти, собствеността върху които се възстановява по чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ. Приложното действие на чл.90а ЗН е свързано с времето на съставяне на завещанието – преди или след одържавяването.След като завещанието е съставено след одържавяването, но завещателят е починал преди възстановяване на собствеността, то законодателят не зачита общото разпореждане. Разпоредбата на чл.90а ЗН е обявена за противоконституционна с Р. № 4/1996г., което е влязло в сила на 16.03.1996г. Действието на решението на КС е занапред. Приетото от въззивния съд по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване е в противоречие с ТР№1/2004г., ОСГК. Съгласно същото универсалните завещателни разпореждания /чл.16,ал.2 ЗН/ имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и наследството на завещателя е открито преди обявяване противоконституционността на нормата на чл.90а ЗН в хипотезите на висящ съдебен спор към датата на обявяване противоконституционността на нормата на чл.90а ЗН.От момента на влизане в сила на решението на КС за обезсилване на противоконституционния закон чл.90а ЗН, той не може да се прилага към онези спорове, които съществуват, но не са заявени пред съда, или ще възникнат за в бъдеще.Гражданският съд е задължен да съобрази решението си с правните последици на конституционното решение.Приложното поле на противоконституционната норма на чл.90а ЗН се ограничава в рамките на приключилите с влязло в сила решение съдeбни спорове към датата на влизане в сила на решението на КС.Съдебните решения по висящи към тази дата и след нея следва да бъдат подчинени на общото правило в полза на наследяващия in favorem testamenti и обявената противоконституционност на чл.90а ЗН като се зачита действието на универсалните /общи/ завещателни разпореждания, доколкото същите са валидни и отговарят на изискванията на закона. По основателността на касационната жалба.С оглед изложеното по-горе в разглеждания случай и установената по делото фактическа обстановка, следва да се приеме предвид момента на съставяне на завещанието – след коопериране на земята в ТКЗС и приетото в ТР №1/2004г., ОСГК относно действието на Р. №4/1996г., с което е обявена противоконституционността на чл.90а ЗН в частта за земеделските имоти, че универсалното завещателно разпореждане има действие и следва да бъде зачетено ако е действително и отговаря на изискванията на закона. От събраните по делото доказателства, в т.ч. приетите от въззивния съд единичната и тройна графологически експертизи, е установено че саморъчното завещание от 08.07.1981г. на Н. И., поч.22.03.1991г., с което е завещала на ответницата по иска Е. Г. И. цялото си движимо и недвижимо имущество, е написано и подписано от Н И..При това положение следва да се зачете доказателствената стойност на документа. Завещанието отговаря на изискванията на чл.25,ал.1 ЗН за форма, написано саморъчно от завещателя, съдържа дата и място на съставяне и е подписано от завещателя, поради което следва да се приеме, че извършеното общо завещателно разпореждане е валидно и отговаря на изискванията на закона. Ответникът по иска Е. И., заедно с останалите ответници – физически лица, в качеството им на съсобственици по наследство от общия наследодател Н. Т., поч.1961г., е прехвърлила собствеността върху имота на [фирма] с нотариален акт №197/2005г. Предвид изложеното трябва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за признаване по отношение на ответниците, че С. Г. З. е собственик на 1/8 ид.ч. от процесния имот, е неоснователен. С оглед зачитането на универсалното завещание, направено в полза на Е. И., ищецът не се легитимира като собственик по наследство от Н. И. на процесната 1/8 ид.ч. Обжалваното решение следва да бъде отменено, и вместо него на основание чл.293,ал.2 ГПК следва да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора на касаторите трябва да се присъдят разноски за всички инстанции, както следва – на [фирма] - 200 лева и на Е. Г. И. -300 лева. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение от 08.10.2010г. по гр.д.№ 3334/2007г. на Софийския градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. З. срещу Е. Г. И., Н. Н. Н., Д. Н. Ч., В. О. З. и С. О. З. /правоприемници по реда на чл.120 ГПК /отм./ на О. В. З. /поч.на 09.12.2010г./, З. В. Н., Е. Н. Н., Й. Р. Н., Н. Б. Н., Р. Б. Н. и [фирма] иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./, за установяване, че С. Г. З. притежава правото на собственост върху 1/8 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], район О. купел с площ 4 330 кв.м., съставляващ имот пл.№ 1248, кв.53 и кв.54, по плана на София, м.О. купел, при съседи по скица : от две страни улица, имот пл.№1278, имот пл.№1277 и имот пл.№1258, идентичен с имот пл.№247, кад.лист № 422,423 по КП от 1958г. за землището на Г. баня, м.”В. път”. ОСЪЖДА С. Г. З. да заплати разноски за всички инстанции, както следва : на [фирма] - 200 лева и на Е. Г. И. -300 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :