Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * писмени доказателства

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

166

 

гр. София, 07.04.2010 год.

 

                                  В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

                                                                       СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 546 по описа за 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. К. Д. от с. Т., община В., чрез пълномощника му адв. Н. Т. , против въззивното решение № 155 от 11.02.2009 год. по гр. д. № 2203/2008 год. на Варненския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора иск за признаване за установено по отношение на ОбСЗ-гр. Варна и О. В. правото на наследниците на К. А. К. /Добрев/, починал на 11.01.68 год., на възстановяване на собствеността върху недвижим имот в землището на с. Т., община В., представляващ лозе от 0.5 дка в м. „С”, при стари граници И. К. , Г. М. , Я. А. и ТКЗС.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон с искане за отмяната му и вместо това искът бъде уважен.

Ответниците не са взели становище по касационната жалба.

С определение № 844 от 1.09.2009 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по релевантния за изхода на спора въпрос за съдържанието на понятието “писмени декларации”, употребено в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, изм. и доп. с Д. в. бр. 13/2007 год., като изключени от основанията за доказване право на собственост и дали то включва и тези, посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за членство в ТКЗС, или се има предвид тези по отменения чл. 12, ал. 3 с. з. Поставен е и процесуалноправния въпрос за качеството, в което участвува в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ общината, с оглед допустимостта на въззивното производство, образувано по нейна жалба против първоинстанционното решение.

Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

За да отхвърли предявения иск, след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че представената от ищеца опис-декларация за притежавани от наследодателя му полски имоти в землището на с. Т. не представлява доказателство за собствеността му в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, независимо от това, че е предвидено като допустимо доказателство пред административния орган, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. В исковото производство законът изисква представяне на писмени доказателства, установяващи транслирането на правото на собственост, каквото не представлява опис-декларацията, с оглед и поддържаното основание за собствеността на наследодателя по давностно владение.

Въззивният съд се е произнесъл в производство, образувано по жалба на О. В. против първоинстанционното решение, с което искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е бил уважен.частието на същата в това исково производство е предвидено в закона, без да е указано в какво качество, което обосновава и необходимостта от произнасяне по този въпрос чрез тълкуване на разпоредбата на закона, с оглед допустимостта на въззивното производство.

Поставеният въпрос за качеството на страна на общината в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ намира отговор в разпоредбата на закона, която предвижда призоваването по делото на общината по местонахождение на имота. Поради това е ирелевантно обстоятелството, че не е посочено в какво качество участвува общината, тъй като процесуалните й права на главна страна в процеса са обусловени от закона, включително и правото да обжалва решението на съда. Затова и въззивното поризводство, образувано по нейна жалба, е допустимо.

Действително, с изменението на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с Д. в. бр. 13/2007 год. като основание за доказване на собствеността в това производство са изключени писмените декларации, както и свидетелските показания. Възприетото от въззивния съд разбиране, че това ограничение е относимо и към предвидените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ доказателства е неоснователно, тъй като разпоредбата следва да се тълкува в смисъл на незачитане на доказателствената сила на декларациите по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ, отменена със същия ЗИДЗСПЗЗ Д. в. бр. 13/2007 год., въз основа на които и при липса на други доказателства заявителите можеха да обосноват подадените пред административния орган заявления за възстановяване на собствеността. Последните именно касаят административното производство, но при исковото такова по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ незачитането на предвидените в чл. 12, ал. 2 писмени доказателства е неоснователно.

Представената опис-декларация за притежаваните от наследодателя на ищеца полски имоти, подлежащи на групиране в кооперативните блокове, представлява писмено доказателство по смисъла на предвидените такива в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и установява правото му на собственост към момента на обобществяване на имотите. Законът предвижда като такива емлячните регистри и молби-декларациите за членство в ТКЗС, както и други писмени доказателства, поради което и с оглед съдържащите се данни в представената опис-декларация на имотите, подлежащи на групиране в кооперативните блокове, следва да се приеме, че същата попада в тази категория писмени доказателства.

От събрания по делото доказателствен материал е установено, че ищецът е наследник на К. А. К. /Добрев/, както и че наследниците му не са подали заявление за възстановяване на описания в т. 1 от опис-декларацията му земеделски имот в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Поради това и искът му за признаване правото им на възстановяване на собствеността върху този имот е допустим и основателен и подлежи на уважаване, в какъвто смисъл е и постановена съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК.

Като е постановил решението си в обратен смисъл, въззивният съд е нарушил материалния закон – чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което и същото следва да се отмени и вместо това се постанови друго, с което искът бъде уважен.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 155 от 11.02.2009 год. по гр. д. № 2203/2008 год. на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОбСЗ-Варна и О. В., че наследниците на К. А. К. /Добрев/, починал на 11.01.1968 год., имат право на възстановяване на собствеността върху недвижим имот в землището на с. Т., община В., представляващ лозе с площ 0.5 дка в м. „С”, при стари граници И. К. , Г. М. , Я. А. и ТКЗС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.