Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 05 април 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Севдалин Мавров при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Ст. Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 133/2012 г. Производството е по глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения С. Т., чрез упълномощения му защитник адвокат Ю. Д. от САК, за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 5429/2011 година по описа на Софийски градски съд. В искането, като предпоставка за допустимост на искането е въведено само касационното основание за явна несправедливост на наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено на основание чл. 346 ал. 4 от НК. Осъденият моли въззивното решение да се измени по реда на възобновяването, в условията на алтернативност - това наказание да се отмени с приложение на чл. 55 ал. 3 от НК или да се намали до размера на наложеното по административен ред – 6 месеца, считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление – 12.06.2009 година. Пред касационната инстанция осъденият се явява лично и с упълномощения си защитник адвокат И. С.. Последният подържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда от 6.10.2011 година, осъденият С. Т. е признат за виновен в това, че на 12.06.2009 година, в гр.София, противозаконно е отнел чуждо МПС с намерение да го ползва, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,9 на хиляда и за отнемането на превозното средство е използвано техническо средство-прест. по чл. 346 ал. 2, т. 2, пр. 1 и 3 във вр. с чл. 195 авл. 1, т. 4 от НК. На основание чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 346 ал. 4 от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК е приспаднато времето за което му е наложено същото наказание по административен ред, считано от 12.06.2009 година. Въззивният съд потвърдил тази присъда изцяло. Искането за възобновяване на наказателното производство по въззивното дело е неоснователно. При проверката по делото се установи, че въз основа на акта за установено административно нарушение № АС 2315/12.06.2009 година, компетентният административно-наказващ орган е издал заповед за принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗДвП, с която на подсъдимия е отнето временно свидетелството за правоуправление за срок от 6 месеца-минималното наказание, предвидено за административно нарушение, т. е , управление на МПС след употреба на алкохол със съдържание на алкохол в кръвта над 0,5 промила и под 1,2 промила. Последният показател е обективният критерии за разграничаване на административните нарушения от престъплението по чл. 343б от НК. В случая това обвинение за осъдения е спестено, поради поглъщането му от квалифициращият елемент „ в пияно състояние” по обвинението, за което той е признат за виновен и осъден. Въззивният съд е дал отговор на исканията на защитата пред настоящата инстанция за приложение на чл. 55 ал. 3 от НК направени във въззивната жалба. Правилно съдилищата са зачели времето през което осъденият е бил с временна мярка „лишаване от право да управлява МПС”, взета по административен ред, за срок от шест месеца. Размерът на лишаването от право по смисъла на чл. 37, т. 7 от НК е справедливо определен, с оглед критериите за целите на наказанието по чл. 36 от НК. При това положение наказанието не е явно несправедливо, тъй като не е в очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. По принцип, за касационната инстанция може да се породи задължение за изменение на съдебния акт по реда на възобновяването, само при наличие на касационното основание – явна несправедливост на наложеното наказание-арг. чл. 348 ал. 5, т. 1 и 2 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Т., чрез упълномощения му защитник адвокат Ю. Д. от САК, за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 5429/2011 година по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: