1 Р Е Ш Е Н И Е № 270 гр. София, 21 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мадлена Велинова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 640/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. Т. И., чрез защитника му адв. В. В. от Адвокатска колегия – [населено място], срещу решение № 26 от 15 февруари 2012 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 5/2012 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 131 от 12 декември 2012 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 1964/2011 година по описа на този съд. В касационната жалба на подсъдимия И. са заявени допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на предходните съдебни инстанции, довели до формиране на ненадлежни изводи по фактите и до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия при недоказаност по изискуемия от закона начин на повдигнатото срещу него обвинение, което сочи на отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по това обвинение. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим Т. Т. И. не участва лично, редовно призован, и не се представлява. Не са представени писмени бележки в подкрепа на ангажираното касационно основание, освен изложените в жалбата съображения и доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: След проведено съкратено съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, първоинстанционният съд е признал подсъдимия Т. Т. И. за виновен в това, че на 23. 09. 2010 година, на пътя между [населено място] и [населено място], Пловдивска област, при управление на МПС – лек автомобил „Фиат Мареа”, РВ 9861 КМ, в нарушение на правилата за движение – чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на Ц. Н. Н. от [населено място], като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „б”, предл. 1 във вр. ал. 1, б. „в” във вр. чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. Оправдан е по повдигнатото му обвинение за извършени нарушения на правилата за движение и по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДП. На основание чл. 343г от НК подсъдимият И. е лишен от право да управлява МПС за срок от седем години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е разпоредил надлежно с веществените доказателства по делото и е присъдил направените разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимия. В производство, инициирано по жалби на подсъдимия И., е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е потвърдена изцяло. Жалбата на подсъдимия И. е неоснователна. Акцентът в нея е поставен върху заявената от защитника му превратна оценка на част от гласните доказателствени източници – показанията на свидетелите Стухлик, М. Иванова, но най-вече – върху експертните изследвания и заключения за механизма на ПТП и за начина, по който тялото на пострадалия Н. се е озовало извън катастрофиралия автомобил. В основата на тези възражения по доказателствата всъщност е основното оплакване на подсъдимия и защитата му, касаещо изводите на съда за авторството на деянието и отхвърляне на тезата за управляване на автомобила от пострадалия Н., а не от подсъдимия И.. С това възражение е обвързано претендираното оправдаване на подсъдимия И. по повдигнатото му обвинение. Доводите на жалбоподателя за игнориране и превратност в оценката на доказателствената съвкупност, не намират опора в данните по делото. Както беше посочено, тези доводи визират показанията на свид. А. Стухлик (приятел и съселянин на подсъдимия) и на свид. М. Иванова (живуща в [населено място]). Твърди се, че съобщеното от тези свидетели касае събития от деня преди катастрофата, поради което те неправилно са коментирани от съда. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че при проведеното по искане на защитата на подсъдимия съкратено съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, е заявено съгласие да не се провеждат разпити на значителна част от свидетелите, между които и свидетелите Стухлик и Иванова, като при постановяване на присъдата се ползва съдържанието на депозираните от тях показания на досъдебното производство, надлежно приобщени по делото (протокол от с. з. от 12. 12. 2011 година, л. 53 от съдебното дело). Внимателният прочит на показанията на свид. Стухлик (т. 1, л. 61 от сл. д.) дава основание за направения от предходните съдебни инстанции извод за съобщени от него събития именно от деня на катастрофата, а не от деня преди нея. Всъщност, свидетелят дава данни за придвижването им с подсъдимия през деня, с автомобила, управляван безпрепятствено от последния, въпреки обездвижената му с шина дясна ръка, както и за времето и количеството на употребения от подсъдимия алкохол. Всъщност, степента на алкохолно опиване на подсъдимия е установена по експертен път чрез лабораторен анализ на кръвта му и тя несъмнено е 2.44 промила. В показанията си (т. 1, л. 88 от сл. д.), свид. Иванова заявява, че е видяла колата с подсъдимия и пострадалия пред магазина си, „...в деня преди да стане катастрофата, около 18. 00 ч. ...” и че подсъдимият е седял на мястото на водача, а пострадалият – на предната дясна седалка на колата. Действително, начинът на отразяване в протокола за разпит на въпроса и отговора на свидетелката, дава известно основание за двусмислие, но внимателният анализ на цялото съдържание на показанията, а не само на фрагмент от тях, позволяват извод за това, че тя е визирала именно деня на катастрофата, за която е научила „на сутринта”. По делото са извършени три експертизи за механизма на автопроизшествието, възможността за избягването му, скоростта на движение на автомобила, причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка (АТЕ – експерт М., т. 1, л. 98 от сл. д.), като две от тях са били със задача - кой е бил на мястото на водача и кой – на мястото на пътника в лекия автомобил (КСМАТЕ – т. 1, л. 175 и петорна такава експертиза – т. 2, л. 7 от сл. д.). Със значително по-голяма степен на категоричност петорната експертиза дава заключение, че „...най-вероятно по време на ПТП на мястото на водача е бил Т. Т. И. и на мястото на пътника на предната дясна седалка е бил Ц. Н. Н..”. Този експертен извод е основан на конкретно посочени обективни находки, свързани с характера и местоположението на травматичните увреждания по всеки от тях, с данните за използван предпазен колан от подсъдимия, но не и от пострадалия, което съответства на констатациите в автомобила за ползван такъв колан от водача, но не и от пътника, на резултатите от изследване на находки от кръв на седалката на водача, която кръв според кръвно-груповата си принадлежност може да произхожда от подсъдимия и не може да произхожда от пострадалия Н.. В основата на тези изводи на експертите са и констатациите им във връзка с мястото извън автомобила, на което е намерено тялото на пострадалия, със състоянието на катастрофиралия автомобил и невъзможността да бъде отворена която и да е от четирите му врати, счупените стъкла, вкл. и предното и пр. Всички тези обстоятелства подробно са обсъдени в решението на въззивния съд в отговор на идентични възражения пред него като направените в касационната жалба (стр. 8-12 от решението). Извършеният от съда анализ не разкрива игнориране или превратност, напротив – експертните констатации и заключения са обсъдени и във връзка със съдържанието на гласните доказателствени източници (показанията на свидетелите Паун и Ж. Неделчеви, д-р Г., М. Иванова, И. И., Стухлик, Г.), които са оценени по действителното им съдържание и взаимовръзка. Като е приел за установено, че подсъдимият И. е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол и със скорост от 112 км./ч., поради което е изгубил контрол над него и е предизвикал ПТП, при което е причинил смъртта на пострадалия Н., съдът не е направил това произволно, а на базата на цялостен анализ и оценка на доказателствата по делото, при изложени съображения за това (стр. 5-12 от решението на въззивния съд). Предвид изложените съображения, не намират опора в данните по делото доводите в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, които да са довели до неверни изводи по фактите и до неправилни правни изводи. Констатираното в случая съответствие между фактите и тяхната правна оценка обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт. Поради това, искането на жалбоподателя за оправдаване по повдигнатото му обвинение няма как да бъде удовлетворено, доколкото надлежно установените по делото факти разкриват освен обективно допуснатите от него нарушения на правилата за движение, също и наличие и на двата признака от съдържанието на непредпазливата вина – обективния, тъй като подсъдимият е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективния – тъй като е могъл да ги предвиди, т. е. няма основание да се приеме, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, в която хипотеза по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС може да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК. Доколкото подсъдимият оспорва като цяло ангажирането на наказателната му отговорност, ВКС извърши проверка и на конкретните параметри и тежест на тази отговорност, въпреки липсата на изрично направено възражение в тази насока. При това ВКС констатира, че наложеното на подсъдимия наказание е индивидуализирано при отчитане на всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 от НК, като е определено близо до минимално предвиденото. Правилно са съобразени и предходните осъждания на подсъдимия, едно от които за престъпление по чл. 343б от НК, макар същите да не обвързват правни последици. Така определено, наказанието удовлетворява изискванията на закона и изпълнява целите си по чл. 36 от НК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 15 февруари 2012 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 5/2012 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 131 от 12 декември 2011 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 1964/2011 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.