Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 19.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Теодора Стамболова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Колева при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 248 по описа за 2020 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Г. Ж. против въззивно решение № 5 от 22.01.2020 г. по в.н.о.х.д. № 243/ 2019 г., по описа на Варненския апелативен съд с доводи по всички касационни основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, защото вътрешното съдийско убеждение и изградено върху непълнота и превратно възприемане на доказателствата, за което излага конкретни твърдения, както и че въззивният съд не е отговорил на всички негови възражения. Нарушението на материалния закон е обвързано с процесуалните нарушения. Наказанието е преценено като явно несправедливо на личността на дееца. Прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или при алтернатива – за намаляване на наказанието. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К. Г. Ж. и неговият защитник адвокат С. Г. К. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Считат, че липсата на мотиви препятства потвърждаването на въззивния съдебен акт и оставя съмнения в правилното решаване на делото. Подсъдимата М. Р. З. и нейният защитник адвокат Т. Х. Я. не вземат становище пред касационната инстанция. Частният обвинител И. Д. Д. и неговият повереник адвокат А. Х. Д. излагат мнението си в писмено възражение против касационната жалба, с което считат обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Частният обвинител Р. Н. Н. и неговият повереник адвокат С. К. С. не изразяват становище в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура преценява постъпилата жалба за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 30 от 05.04.2019 г. по н.о.х.д. № 1463/ 2018 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимия К. Г. Ж. за виновен в това, че на 17.05.2018 г. в [населено място], при управление на МПС – л.а. „Ф. П.”, с рег. [рег.номер на МПС] нарушил чл. 21, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП и в условията на независимо съпричиняване с подсъдимата М. Р. З., по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката С. Н. Д., на 66 години, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „Б” във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „В” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му определил наказание от две години лишаване от свобода за срок, чието изпълнение отложил за изпитателен срок по чл. 66 от НК за пет години, както и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, на основание чл. 343г от НК. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК окръжният съд групирал това наказание с наложеното на подсъдимия Ж. наказание от четири месеца лишаване от свобода по влязлата в сила на 29.10.2018 г. присъда по н.о.х.д. № 1191/ 2018 г. на Сливенския районен съд за извършеното на 14.01.2018 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Със същата присъда подсъдимата М. Р. З. била призната за виновна в това, че на същата дата и място, при управление на МПС – л.а. „Т. К.” с рег. [рег.номер на МПС] нарушила чл. 6, т. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Ж., по непредпазливост причинила смъртта на пешеходката С. Н. Д., на 66 години, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „В” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК ѝ било наложено наказание от две години лишаване от свобода за срок, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок по чл. 66 от НК за четири години, както и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, на основание чл. 343г от НК. В тежест на двамата подсъдими са възложени разноските по делото. С решение № 5 от 22.01.2020 г. по в.н.о.х.д. № 243/ 2019 г. Варненският апелативен съд изменил присъдата, като намалил оправдал подсъдимия К. Г. Ж. за нарушението на чл. 116 от ЗДвП и потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата му част. Касационната жалба на подсъдимия К. Г. Ж. е процесуално допустима и подадена в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата на подсъдимия е основателна. Решаващите изводи на съдилищата за виновно извършеното от подсъд. Ж. деяние се основават на събраните по делото доказателства и на експертните изчисления за мястото на първия удар – между двете превозни средства, отстоянията им до това място и до второто място на удар – между автомобила на подсъдимия Ж. и пострадалата пешеходка, скоростта на движение на блъсналите се коли и опасната им зона за спиране. Против използваните методи в автотехническата експертиза (л. 117-129 от д.п.) възражения са направени от защитниците на двамата подсъдими, а искането им за назначаване на повторна и тройна експертиза последователно е било отхвърляно от окръжния и от апелативния съд. Експертното заключение по оспорената експертиза е останало непълно и необосновано, като създаденото съмнение в правилността на използваните методи и научни подходи не е заличено и след разпита на вещото лице пред окръжния съд. За да отговори на поставената задача за действителните скорости на движение на л.а. „Ф.”, управляван от подсъд. Ж., към момента и на двата удара, вещото лице е използвало за изходни данни метрично разстояние от 73 м, измерено върху електронна карта, поддържана от Google mаps (с. 11-15 от експертизата). При разпита автоинженерът е признал, че не е замервал разстоянията на местопроизшествието, нито е използвал други класически източници за точното разположение на обектите около кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място]. Макар да е получил при стандартно математическо изчисление, че скоростта на движение на автомобила на подсъдимия е 87,60 км/ч преди мястото на първия удар (с автомобила на подсъд. М. З.), векторът за изминатото пътно разстояние, означен на фиг. 5 от експертното заключение, е произволно поставен с начало – някъде пред сградата на [улица], № **, на която е била монтирана охранителна камера, а за край – накъде в областта на кръстовището. От приложената в експертизата фигура № 5 дори е видно, че изчертаният вектор е праволинеен и не описва кривата на пътния участък. Не е установено по категоричен начин и дали това разстояние се опира в мястото на удара с лекия автомобил на подсъд. З. в зоната на кръстовището. Вещото лице не е защитило сигурността и категоричността на данните, получени при използваното от него интернет приложение, както и допустимата математическа грешка. Не е проверил данните си и по друг начин, като например да измери на място нужното разстояние, да използва картографски данни за конкретното кръстовище и др. Както окръжният, така и апелативният съд не са приели за необходимо да отстранят наличното съмнение в правилността на експертното заключение, като проведат допълнителен оглед на местопрестъплението и да закрепят в съдебен протокол действителните разстояния, необходими за пълното и всестранното изясняване на фактите по делото. Тези изходни данни са повлияли върху последващите изчисления на експерта и имат пряко значение в изграждането на правните изводи за наказателната отговорност и на двамата подсъдими – касатора Ж. и неподалата касационна жалба подсъдима З.. Приетата по делото автотехническа експертиза е необоснована, а използваният в нея експертен подход създава съмнения за правилността на експертните изводи, поради което е било налично основанието по чл. 153 от НПК за назначаване на повторна експертиза. Затова и напълно състоятелно защитниците на подсъдимите са поискали назначаването на повторна, но разширена автотехническа експертиза, която да отговори на същите задачи, защото са от значение за правилната преценка за наказателната отговорност на двамата подсъдими. Искането им е било пренебрегнато без задълбочен анализ. По този начин, чрез неоснователния си отказ да попълнят с нови доказателства делото и да проверят вече събраните по него, съдилищата са допуснали процесуално нарушение, което е съществено, защото накърнява процесуалните права на подсъдимите по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Налице е претендираното от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, защото не почива на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства, които апелативната инстанция е могла да събере по делото. Въззивният съд е допуснал и второ нарушение на процесуалните правила. В писменото допълнение към въззивната жалба защитата на подсъд. Ж. е направила няколко възражения, отговор на които не е получила. Въззивното решение съдържа мотиви по възражението за дължината на спирачната следа от автомобила на подсъд. Ж., като са преповторени съображенията на първоинстанционния съд, както и по възражението за явна несправедливост на наказанието. Спрямо останалите – за използваната карта от интернет приложение без сигурност за прецизност при изчисленията, за връзката между спирачното усилие на трите колела, които не оставили следи от протриване върху асфалта и величината на спирачното закъснение, както и за съответствието между електронния таймер на двете видеокамери с астрономически изтеклото време, въззивният съд не е изложил своите съображения. Затова решението страда от липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което представлява съществено нарушение на процесуалното правило и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт. Допуснатото съществено процесуалното нарушение подлежи на отстраняване чрез повтаряне на въззивното производство и изготвяне на нов съдебен акт. Фактическите и правните изводи на съдилищата за виновно и самостоятелно извършените от двамата подсъдими деяния с независимо причиняване на смъртта на пострадалата се основават на необосновани експертни изводи, които пораждат съмнения в тяхната правилност, а неоснователният отказ от назначаване на повторна експертиза нарушава процесуалните права на подсъдимите, чиято наказателна отговорност е ангажирана въз основа на предположение, поради липсата на категорични и сигурни доказателства. Освен това, въззивното решение страда и от липса на мотиви по важни за делото въпроси и липса на отговор по направените от страните възражения. Въззивното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Варненския апелативен съд за повторното му разглеждане. Наказателното производство следва да продължи от стадия на съдебното заседание на въззивната инстанция, етапа на разглеждане на въпросите по чл. 327 от НПК. Предвид изхода на касационното производство останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието не могат да бъдат разгледани. Частичната отмяна на съдебния акт е невъзможна, независимо от липсата на касационна жалба от подсъд. М. З., поради наложителността от съвместно разглеждане на обвиненията за независимо съпричиняване и значението на отговорите на новите експертни изводи за наказателната отговорност и на двамата подсъдими. Отмяната на въззивното решение е в полза на подсъдимата З., защото препятства влизането на нейната присъда в сила и превръщането на правните изводи за наказателната ѝ отговорност в окончателни. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 5 от 22.01.2020 г. по в.н.о.х.д. № 243/ 2019 г., по описа на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на въззивното съдебното заседание (етап на разглеждане на въпросите по чл. 327 от НПК). Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.