Р Е Ш Е Н И Е № 103 С. 20.04.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1798/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. о.,[населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Н. Ж., срещу въззивно решение №889 от 06.07.2009 г. по гр. дело № 1128/2008 г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 07.04.2008 г. по гр. дело №668/2005 г. на С. градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма],[населено място], инцидентен установителен иск за признаване за установено, че е собственик на сутерен и първи етаж от административна сграда №2, находяща се в С., район С., Л. комплекс С., С. район в УПИ ***, предназначен за администрация и техническо обслужване, кв.2 по плана на[населено място], м.”Л. комплекс”, състояща се от сутерен и два етажа със застроена площ от 883 кв.м. М. о. е осъдено на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] 28 921 лв. – обезщетение за ползване на сутерен и първи етаж от описаната по-горе сграда. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че процесният имот не е публична държавна собственост на основание чл.2, ал.2, т.4 ЗДС като предоставен на М. на отбраната за изпълнение на функциите му. Този имот е бил предоставен на министерството през 1994 г. по реда на НДИ/отм./. От този момент МО стопанисва и управлява имота като по този начин го владее повече от десет години до датата на завеждане на исковата молба през 2005 г., поради което го е придобило по давност. Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място], оспорва жалбата. С определение №461 от 23.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №889 от 06.07.2009 г. по гр. дело № 1128/2008 г. на С. апелативен съд. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на правните въпроси за приложното поле на придобивната давност относно имоти, чието стопанисване и управление е предоставено по реда на НДИ/отм./. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съобразно разпоредбата на чл.89 НДИ/отм./ владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на имотите. Тези организации, действащи като субституенти на държавата могат да придобиват за нея по давност имоти, предоставени им по реда на тази наредба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че процесният имот е предоставен на М. о. 21.06.1994 г. със съвместна заповед на министъра на отбраната и министъра на транспорта за управление и стопанисване на основание чл.94, ал.1 и ал.2 НДИ/отм./ Оттогава министерството упражнява фактическа власт върху имота. Към тази дата имотът е бил включен в капитала на [фирма], поради което не е държавна собственост, независимо че държавата е била едноличен собственик на дружеството. След като липсва волеизявление на самото дружество, чрез представляващия го управител, за предоставяне имота на МО, то не е спазен редът за промяна в собствеността. Извършеното предаване на имота чрез приемо-предавателни протоколи не може да е породило транслативен ефект по отношение правото на собственост. С предаването на имота през 1994 г. МО е придобило само качеството на държател на имота. Това е така, тъй като министерството, чиято е доказателствената тежест, не е доказало намерението си на държи имота като свой. По делото не са събрани достатъчно доказателства в тази насока. Неправилен е изводът на въззивния съд, че МО е придобило през 1994 г. само качеството на държател на процесния имот. По делото е безспорно установено, че процесният е имот е бил включен като дълготраен материален актив в държавното търговско дружество [фирма] през 1991 г. и същото е владяло имота до предаването му през 1994 г. с приемо-предавателни протоколи на МО. С тях е осъществено предаване на владението чрез постигнато съгласие. Това е придобиване на владение чрез т.нар. traditio. В тежест на ответника по касационната жалба е било оборването на презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Точно обратното - по делото е безспорно установено, че от 1994 г. процесният имот се владее от МО като субституент на държавата и се използва като авиационно поделение. С акт №0015 от 07.10.1998 г. имотът е актуван като публична държавна собственост. Държавата, чрез субституента си М. на о., на когото е предоставила за стопанисване и управление имот по реда на НДИ/отм./, който не е бил държавен съобразно изложеното по–горе, на общо основание може да придобива по давност недвижими имоти. Ето защо направеното възражение за придобиване на имота от държавата по давност е основателно. Като не е зачел презумпцията по чл.69 ЗС, която не е оборена от [фирма], чиято е доказателствената тежест да установи, че МО държи имота за другиго, който я свои, въззивният съд е направил необоснован извод за липса на субективния признак на владението /animus rem sibi habendi/. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Предявеният от касатора срещу [фирма],[населено място], инцидентен установителен иск за признаване за установено, че е собственик на сутерен и първи етаж от административна сграда №2, находяща се в С., район С., Л. комплекс С., С. район в УПИ ***, предназначен за администрация и техническо обслужване, кв.2 по плана на[населено място], м.”Л. комплекс”, състояща се от сутерен и два етажа със застроена площ от 883 кв.м., трябва да се уважи като основателен и доказан. На основание чл.537, ал.2, изр.3 ГПК /чл.431, ал.2, изр.3 ГПК/отм.// следва да се отмени частично констативния нотариален акт №53 от 2004 г., с който [фирма],[населено място], е признат за собственик на процесния имот. Трябва да се отхвърли като неоснователен предявеният от [фирма],[населено място], срещу М. на о. иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 28 921 лв. – обезщетение за ползване на сутерен и първи етаж от описаната по-горе сграда. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 3106.42 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №889 от 06.07.2009 г. по гр. дело № 1128/2008 г. на С. апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от М. о.,[населено място], срещу [фирма],[населено място], че недвижим имот - сутерен и първи етаж от административна сграда №2, находяща се в С., район С., Л. комплекс С., С. район в УПИ ***, предназначен за администрация и техническо обслужване, кв.2 по плана на[населено място], м.”Л. комплекс”, състояща се от сутерен и два етажа със застроена площ от 883 кв.м., е публична държавна собственост. ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2, изр.3 ГПК нотариален акт №53, том V., рег. №9144, нот. дело №1045 от 2004 год. на нотариус И. Н., с район на действие РС – София, вписан в Н. камара по №040, в частта с която [фирма],[населено място], е признат за собственик на недвижим имот - сутерен и първи етаж от административна сграда №2, находяща се в С., район С., Л. комплекс С., С. район в УПИ ***, предназначен за администрация и техническо обслужване, кв.2 по плана на[населено място], м.”Л. комплекс”. ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма],[населено място], срещу М. о.,[населено място], иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 28 921 лв. – обезщетение за ползване на сутерен и първи етаж от административна сграда №2, находяща се в С., район С., Л. комплекс С., С. район в УПИ ***, предназначен за администрация и техническо обслужване, кв.2 по плана на[населено място], м.”Л. комплекс” за периода 06.10.2004 г. – 06.05.2005 г., като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма],[населено място], да заплати на М. о.,[населено място], 3106.42 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.