РЕШЕНИЕ № 338 София, 11 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1729 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 111/24.11.2014 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 194/2014, с което е отменено частично решение № 429/20.02.2014 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 2134/2012, като са отхвърлени предявеният иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 524.990,15 лева, съответно 107.570,65 лева (като левова равностойност на 55.000 евро) за първия и 417.419,50 лева (като левова равностойност на разликата от 293.000 евро и 155.638,69 лева) за втория ищец, със законните лихви и е отхвърлен евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД за същите суми. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за правоотношенията между представаляван и представител, породени от овластяването, упражняването на представителната власт и разпореждането с полученото от представителя в своя, на представлявания или чужда полза и съотношението между правната уредба на тези отношения при договора за мандат, гестията и неоснователното обогатяване. По поставените въпроси, Върховният касационен съд намира, че договорното представителство поражда, както вътрешни отношения между представляван и представител, така и външни отношения между представлявания и третото лице (при пряко представителство) или между представителя и третото лице (при косвено представителство). При цялата условност на разделението, вътрешните отношения включват правоотношенията, произтичащи от упълномощаването, което може да е, или да не е съпроводено от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването). Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение (действия и бездействия) чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените действия и осъществените бездействия. Ако страните не са обвързани от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването), за представителя не може да възникнат никакви задължения, в т.ч. да действа в упражняване на учредената представителната власт. Когато пълномощието е за извършване на действия или комплекс от действия и бездействия, отношенията между представляван и представител се уреждат само от овластителната сделка докато представителят бездейства – преди овластяването на е имал и след овластяването няма поведение, което показва воля да поеме задължението да осъществи представителната власт. Упражни ли представителната си власт (преди прекратяване на пълномощието), пълномощникът може да се обвърже от договор за мандат (със съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието), доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя. (Упълномощаването не е предложение за сключване на договор за мандат, а правна сделка със собствени последици. За да породи действие, упълномощаването не се нуждае от приемане, а когато се нуждае от получаване, то може да бъде „оттеглено” без ограничения, както и да бъде „прието” частично – само за някои от действията. Упълномощаването обаче може да е конклудентно действие, с което се приема предложение за сключване на договор за мандат.) Когато с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил и т.н. Наличието на пълномощно изключва гестията, защото нейните правила са приложими, не само при отсъствието на мандат - предприелият работата не е натоварен, но е длъжен да продължи да се грижи за нея, докато заинтересованият може да я поеме; но също и при отсъствието на пълномощно, тъй като ако е налице пълномощие, работата винаги е предприета уместно и заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, без значение дали работата е добре, или зле управлявана – той е обвързан от всички действия на представителя по силата на даденото пълномощие (освен при сговаряне във вреда на представлявания – чл. 40 ЗЗД). Правилата на гестията и на неоснователното обогатяване са приложими в отношенията между мнимо представлявания и представителя без представителна власт (в т.ч. при надхвърляне на представителната власт). Когато мнимият представител започне да действа от чуждо име, той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен, докато мнимо представляваният може да я поеме. Ако действията са предприети уместно и работата е била добре водена, мнимо представляваният ще е длъжен да изпълни поетите от негово име задължения и обезщети гестора (до размера на обогатяването си, ако гесторът е действал и в свой интерес). Ако действията са предприети неуместно или работата е водена зле, мнимо представляваният няма да е обвързан, докато пълномощникът не е обвързан само в хипотезата на чл. 40 ЗЗД. Ако действията са предприети против волята на мнимо представлявания, последиците се уреждат от правилата за неоснователно обогатяване. Ако мнимо представляваният одобри извършените от негово име действия, вътрешните отношения между страните се уреждат от правилата на договора за поръчка (мандат). Когато представителят получава нещо от името на представлявания, трето лице дава на основание външните отношения с представлявания, а пълномощникът получава на основание вътрешните отношения с представлявания. Пълномощникът получава на правно основание, но това основание е договор за поръчка, сключването и съдържанието на който се доказва от волята, манифестирана чрез поведението, свързано с упълномощаването, което може да е изрично, конклудентно или мълчаливо (търпяно), и упражняването на представителната власт – конклудентни действия, манифестиращи волята на пълномощника, която съвпада с изявената воля от упълномощителя. Задълженията на пълномощника в качеството му на довереник са да пази полученото с дължимата грижа, да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и му предаде всичко което е получил. (Във всички тези случаи обаче изпълнението на всички задължения на пълномощника в качеството му на довереник може да се доказва със свидетелски показания, дори пълномощното да е писмено, тъй като те произтичат не от писменото пълномощно, а от неформалния договор за мандат.) Ако довереникът не уведоми доверителя за изпълнението, не му даде сметка и не му предаде всичко което е получил, но се разпореди с полученото; в негова тежест е да докаже, че е имал мандат да го направи или че е действал като гестор. Когато представителят се разпореди или даде нещо от името на представлявания, трето лице го получава на основание външните отношения с представлявания, а пълномощникът се разпорежда или дава на основание вътрешните отношения с представлявания. Ако разпореждането или даденото не е в полза на представлявания или не е положена дължимата грижа за защита на неговия имуществен интерес – действия, които изключват гестията; в тежест на представителя е да докаже, че е имал право да се разпореди по този начин или да даде на третото лице на това основание, т.е. че е действал по нареждане на представлявания или в качеството си на довереник. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците са предоставили представителна власт на ответника по силата на 4 броя пълномощни да тегли суми в брой от банковите им сметки без ограничения, да нарежда плащания в полза на свободно избрани от него лица, да превежда суми по сметките им без ограничения, да попълва декларации, както и да представлява [фирма] (в което ищците са съдружници), представлявано от първия ищец, както и да сключва договори, да получава парични суми във връзка с търговската дейност на дружеството, да открива и закрива сметки и да представлява дружеството при необходимост от водене на съдебни, административни и граждански производства и да упълномощи в тази връзка адвокат. Съдът е приел за безспорно установено, че ответникът многократно е теглил пари от сметките на ищците в брой, нареждал е суми по сметката на [фирма]; че е закупен имот в [населено място] на името на ищцата Ч., както и че между страните по делото са съществували близки родствени връзки и желание за осъществяване на общо бизнес начинание, в което ищците да участват, чрез тяхното дружество. Въззивният съд е приел, че договорът за поръчка не е формален, но тежестта за доказване мандатното правоотношение е за страната, която го твърди и в случая между страните не е сключен договор за поръчка с посочения в исковата молба предмет, тъй като в цитираните пълномощни не се съдържа конкретно указание към доверителя, че предоставените му права да тегли неограничено суми от посочените сметки, с титуляри доверителите са му предоставени единствено и само във връзка със задължението да внася тези суми по сметка на дружеството, с които да увеличава уставния капитал на това дружество и след това да извършва преводи от сметката на дружеството по сметка на [фирма] (в което след вписана промяна съдружници са [фирма] и [фирма]), които да служат за финансиране изграждането на курортния комплекс. Видно от свидетелските показания на адвоката, изготвил пълномощните, както и всички документи свързани с регистрацията на трите дружества, никога не е ставало въпрос за договор за поръчка, а за общи пълномощия, като с тези пълномощни ответникът е закупувал имоти на името на ищците. В тази връзка съдът е приел, че години преди предоставяне на права по настоящите пълномощни, видно от приложен по делото нотариален акт /л. 107/, ответникът е разполагал със същите права и представителна власт за осъществяване на сделки за покупка на недвижими имоти от името на ищеца. Съдът е кредитирал и приложените от л.113 до л.120 от делото заверени копия от електронната кореспонденция от периода 2008 – 2009 год., които не са оспорени от ищците, и от чието съдържание се установява, че ищецът се е занимавал с посредничество при закупуване на недвижими имоти в България от руски граждани, в която си дейност е бил подпомаган от ответника. Установено е пред първоинстанционният съд, че към момента, в който [фирма] е била приета за съдружник в [фирма] (на 13.09.2008 год., решение на ОС, а на 24.09.2008 год., вписване в ТР), заедно с дружеството [фирма], степента на завършеност на обекта, който [фирма] е поела задължение да построи е била - груб строеж. Приети са показанията на разпитания свидетел, съдружник в третото дружество [фирма] и изпълняващ функциите на технически ръководител при строителството на обекта в [населено място], че изтеглените суми изцяло или на части са му предоставяни от ответника по делото за разплащане с подизпълнители на строителния обект, за закупуване на материали, за плащане на гориво, без тези суми да са осчетоводявани в счетоводството, тъй като не са превеждани по банков път, като при изпълнението на СМР са закупувани и влагани само качествени и скъпи строителни материали, тъй като е считано, че строежът е за свои нужди. По отношение предявения при евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, въззивният съдът е приел, че изтеглянето на сумите не е извършено без основание, тъй като ответникът ги е изтеглил въз основа на предоставените му с пълномощните права да тегли суми от конкретните сметки. Съдът е приел за безспорно установено от приетата експертизата, че на обекта са извършени СМР на стойност 1.126.188 лева, които не са осчетоводени от [фирма], а от показанията на свидетеля А., се установява, че всички изтеглени от сметките на ищците средства ответникът е предавал на него в качеството му на технически ръководител на строителния обект и са изразходвани за строителството му, като в подкрепа на извода, че сумите предмет на претенциите по чл. 59 ЗЗД са вложени в строежа на сградата е констатацията в заключението на експертизата, изслушана пред БОС, от което се установява, че към момента, в който [фирма] е приета за съдружник в [фирма] – 13.09.2008 год., сградата е изпълнена в груб строеж, като осчетоводените разходи за строежа за извършените СМР, към този момент, включително и стойността на СМР попадащи в необходими СМР за съставяне на Акт обр. 14 са били в размер на 1.492.844,62 лв., а всички суми (с изключение на сумата от 70.000 евро, изтеглена преди тази дата) са изтеглени от сметките на ищците след този момент, т.е. през периода на строителство, в който се извършват довършителни СМР, за които дружеството [фирма] именно има пропуски в актуването и осчетоводяването. Правилно въззивният съд е приел, че ищците са упълномощили ответника да ги представлява пред банката, като тегли суми в брой от банковите им сметки без ограничения, да нарежда плащания в полза на свободно избрани от него лица, да превежда суми по сметките им без ограничения, да попълва декларации, както и да представлява [фирма] (в което ищците са съдружници), управлявано от първия ищец, както и да сключва договори, да получава парични суми във връзка с търговската дейност на дружеството, да открива и закрива сметки и да представлява дружеството при необходимост от водене на съдебни, административни и граждански производства и да упълномощи в тази връзка адвокат. Във връзка с второто съдът е пропуснал да отчете, че на практика ответникът е търговски пълномощник на [фирма], тъй като е овластен от управителя да извършва сделки от името на дружеството. Също правилно съдът е приел, че ответникът е упражнявал представителната власт, както по отношение на ищците, така и по отношение на дружеството, но неправилно не е съобразил, че като е упражнявал представителната власт, той не само е манифестирал волята си да извърши правните действия, посочени в пълномощните и така се е обвързал от договори за мандат с ищците, но като в изпълнение на правомощията си е получил и се е разпоредил с имущество на ищците, за него са възникнали и съответните задълженията на довереник – да пази повереното му имущество с грижата на добър стопанин, съответно – търговец, да уведоми доверителите за изпълнението, да им даде сметка и им предаде всичко което е получил. Също правилно съдът е приел, че всичко получено от ответника е на правно основание, но неправилно не е отчел, че правното основание са така доказаните договори за мандат. Също правилно съдът е приел, че ответникът е вложил имущество на ищците за финансиране дейността на трето лице – [фирма], съдружници в което са представляваното от него [фирма] (със собственици на капитала – ищците) и [фирма] (със собственик на капитала – ответникът), но неправилно е приел, че не е в тежест на ответника да докаже, че е действал по нареждане на представляваните или в качеството си на довереник по договор за мандат. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищците са упълномощили ответника да ги представлява пред банката, като тегли суми в брой от банковите им сметки без ограничения, да нарежда плащания в полза на свободно избрани от него лица, да превежда суми по сметките им без ограничения, да попълва декларации, както и да представлява [фирма] (в което ищците са съдружници), управлявано от първия ищец, както и да сключва договори, да получава парични суми във връзка с търговската дейност на дружеството, да открива и закрива сметки и да представлява дружеството при необходимост от водене на съдебни, административни и граждански производства и да упълномощи в тази връзка адвокат. В изпълнение на така учредената му представителна власт ответникът е изтеглил в брой от сметка ищеца сумата 55.000 евро, а от сметка на ищцата – 293.000 евро. От тези суми той е внесъл в брой по сметка на [фирма] сумата 73.716,75 лева и е изплатил цената на закупено на името на ищцата жилище в размер на 81.921,94 лева. Ответникът е вложил имущество на ищците за финансиране дейността на трето лице – [фирма], съдружници в което са представляваното от него [фирма] (със собственици на капитала – ищците) и [фирма] (със собственик на капитала – ответникът), което дружество е изпълнител на строежа на жилищна сграда в [населено място]. Дейността на [фирма] по изпълнението на строежа е финансирана от различни източници, като част от финансирането е осчетоводено, а друга част, в т.ч. вложените средства на ищците не е осчетоводено. Ответникът дава различни, взаимоизключващи се обяснения за начина на разходване на изтеглените в брой суми от сметките на ищците, но не представя доказателства да е изпълнявал техни нареждания нито да е получил мандат за извършването на някакви плащания в своя полза или в полза на трети лица. Доколкото има данни имущество на ищците да е вложено в довършването на сградата, ответникът по същество счита, че това е извършено в полза на ищците, предприето е уместно и работата е водена добре. На практика ответникът е търговски пълномощник на [фирма], тъй като е овластен от управителя да извършва сделки от името на дружеството в предмета на неговата дейност, но това е без значение, тъй като ищците са одобрили изрично, както финансирането на [фирма] с техни средства, така и финансирането на дейността на [фирма] със средства на [фирма]. Като е теглил в брой суми от сметките на ищците, ответникът е манифестирал съгласието си и е обвързан от договор за мандат с предмет извършените от него действия в пределите на учредената представителна власт и съответно дължи, да пази имуществото, което е получил с грижата на добър стопанин, да уведомява доверителите за изпълнението, както и да им даде сметка. До приключването на устните състезания пред въззивния съд той не е уведомил доверителите, какви суми е изтеглили, но независимо от това те са узнали действията му. Ответникът е изпълнил задължението си да се отчете пред доверителите си само за част от получените суми: за сумата 73.716,75 лева внесена в брой по сметка на [фирма] и за сумата 81.921,94 лева изплатена цена на закупеното на името на ищцата жилище, за което е получил тяхното одбрение. За остатъка от получените суми 55.000 + 293.000,00 = 348.000,00 евро минус 73.716,75 + 81.921,94 = 155.638,69 лева = 79.610,58 евро, което прави 268.389,42 ответникът не се е отчел. Не може да се приеме, че работата по финансирането на строежа, изпълняван от [фирма], е водена добре, тъй като финансирането, дори да е възможно да бъде определено по обем, не е осчетоводено от дружеството и ищците не разполагат с доказателства за съществуването на евентуално тяхно вземане от него. Ответникът е управител на това дружество и неговите признания пред съда съставляват доказателства срещу дружеството, но те не са за конкретни суми, а и по делото не са събрани доказателства за имущественото състояние на дружеството и способността му да изплати такова евентуално задължение към ищците. По същата причина е невъзможно да бъде определено и евентуалното увеличение на бъдещия ликвидационен дял на ищците, доколкото те са съдружници в обогатилото се дружество, а това изключва възможността да се приеме, че работата е предприета уместно. Видно от изложеното ответникът дължи на ищеца А. Л. Ч. сумата 55.000 евро и на О. В. Ч. сумата 213.389,42 евро на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, със законната лихва от предявяването на исковете. След изпълнение на задължението към ищците, той разполага с иск към [фирма] за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД с действително вложените в строителството, но неосчетоводени средства. На ищците по делото А. Л. Ч. и О. В. Ч. следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции в размер на 82.003,61 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 111/24.11.2014 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 194/2014. ОСЪЖДА А. Д. Д. от Б. да заплати на А. Л. Ч. от М., Р. Ф. сумата 55.000 евро и на О. В. Ч. от М., Р. Ф. – сумата 213.389,42 евро на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, със законната лихва от 07.11.2012 г. и общо на двамата – сумата 82.003,61 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.