Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 09 април 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ БОНКА ЯНКОВА при секретаря Мира Недева и с участието на прокурора от ВКП Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 115 по описа за 2019 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. Д. Н., подадено чрез упълномощения му защитник - адвокат Н. А. от САК, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила въззивна присъда по ВНОХД 324/2017 г. на Софийски окръжен съд и Решение № 228 от 27.11.2018 г. по н.д.№ 783/2018 г. на ВКС, първо н.о, с което същата е оставена в сила и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд . В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал.1 от НПК за възобновяване, свързани с обективната невъзможност на подсъдимия Н. да участва във въззивното производство, поради задържането му от гръцките власти. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд осъденият Н. и процесуалният му представител адвокат А. поддържат искането за възобновяване. В упражненото право на лична защита и в предоставената последна дума осъденият Н. моли наказателното производство да бъде възобновено . Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, аргументирайки становището си с установеното по делото, че осъденият е бил привлечен като обвиняем присъствено, редовно е призован за въззивното разглеждане на делото, но е напуснал страната, с което се е поставил сам в невъзможност да присъства. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, подържаните в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: Искането е процесуално допустимо. Направено е от легитимна страна и има за предмет влязла в сила присъда, включена в обхвата на посочените в чл.419 ал.1 от НПК актове, подлежащи на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. В искането не се съдържат данни кога осъденият е узнал за поставената спрямо него осъдителна присъда. Не се сочат такива и в съдебното заседание пред ВКС. Предвид това, следва да се приеме за меродавен момента, в който осъденият Н. е бил задържан за изтърпяване на наложеното му с присъдата наказание, а именно 14.12.2018 г. Преценено към посочената дата, искането е направено в предвидения по чл.423,ал.1 от НПК шестмесечен срок. Разгледано по същество е неоснователно . С присъда № 34 от 26.09.2016 г. по НОХД № 796/ 2014 г. Ботевградският районен съд признал подсъдимия Г. Д. Н. за невинен в това, да е извършил на 13.06.2014 г. в [населено място], обл. Софийска престъпление по чл.131,ал.1, т.7 във вр. с чл. 129,ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и го оправдал по посоченото обвинение. Оправдателната присъда е протестирана от прокурор при РП Ботевград. За образуаното пред Софийски окръжен съд въззивно производство по ВНОХД № 324/2017 г. подсъдимият Н. бил надлежно уведомен, като препис от мотивирания протест и определението на въззивния състав, с което делото е насрочено за разглеждане са му връчени своевременно по реда на чл.180 ал.2 от НПК. За първото съдебно заседание, насрочено за 17.07.2017 г. подсъдимият е бил редовно призован, с призовка връчена му лично, но върната с надлежно оформяне след датата на заседанието. Последното било отложено поради служебна ангажираност на упълномощения защитник на подсъдимия - адвокат Б. М. от САК.За следващото съдебно заседание, насрочено за 30.10.2017 г. подс.Н. отново бил призован редовно, чрез връчена му на 26.07.2017 г. призовка. Междувременно подсъдимият отпътувал за Република Гърция, където на 31.08.2017 г. бил задържан и преведен в затвор в [населено място], за нарушаване закона за наркотиците. За следващите заседания по ВНОХД № 324/2017 г. подсъдимият е бил нередовно призован, като призовките са връщани в цялост с отбелязване от длъжностното лице по връчване, че по данни на фактическата съпруга на Н. последният е извън България от месец септември 2017 г. Въззивният съд, в съдебно заседание на 16.04.2018 г., с мотивирано определение, по съображения, че подсъдимият е бил уведомен за възможността делото да се разгледа и реши в негово отсъствие в условията на чл.269,ал.3 от НПК и по-конкретно в случай, че не бъде намерен на посочения от него адрес или го промени без да е уведомил съответния орган, дал ход на делото по реда на чл.269,ал.3,т.1 от НПК и го разгледал, като на основание чл.336,ал.1,т.2 от НПК отменил първоинстанционна присъда, в оправдателната й част и постановил нова, с която признал подсъдимия Г. Д. Н. за виновен в това, че на 13.06.2014 г. в [населено място], обл.Софийска причинил на И. М. Н. от [населено място], обл.Софийска, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни, като деянието е извършено повторно, за което на основание чл.131, ал.1,т. 7 във връзка с чл.129, ал.2 във вр с ал.1 във вр с чл.28, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основане чл.57, т. 3 от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. С присъдата подсъдимият бил осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 60лв, като в останалата част първоинстанционният съдебен акт бил потвърден.Срещу въззивната присъда била подадена от защитника на подсъдимия касационна жалба, по която пред ВКС било образувано н.д. № 783/2018 г. Касационното производство протекло неприсъствено за подсъдимия.Последният бил нередовно призован на посочения от него адрес, в [населено място], обл.Софийска, като по постъпили от ИНТЕРПОЛ данни било установено задържането му в затвор в [населено място], Република Гърция. В заседанието пред ВКС упълномощеният защитник –адвокат Б.М. изразил положително становище за даване ход на делото, като направил изявление от името на подсъдимия Н., относно това, че последният е в течение на съдебните процедури, както и че не е информиран клиентът му „ да иска да се яви и да участва лично нито в касационното производство, нито в предходните инстанции“ ( л.53 от н.д. № 783/18г на ВКС, първо н.о.). С оглед изявлението на защитника е даден ход на делото пред ВКС и е постановено решение от 27.11.2018 г. на първо н.о. на ВКС, с което въззивната присъда по ВНОХД № 324/2017 г. е оставена в сила. От получената информация от ВКП, отдел „Международен“ и от МВР, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, се установява, че по отношение на подсъдимия Н. не е издавана ЕЗА и същият не е предаден на българските власти по силата на европейска заповед за арест. От представените с искането за възобновяване решение на Полицейския директор в [населено място] и удостоверение за връчване, придружени с превод на български език, се установява, че подсъдимият е освободен от затвор в Република Гърция на 10.12.2018 г. съгласно прокурорска поръчка на апелативен прокурор на регион Тракия. На 14.12.2018 г. осъденият Н. бил задържан в Следствения арест за изтърпяване на влязлата в сила присъда по ВНОХД№ 324/2017 г. на Софийски окръжен съд, като на 19.12.2018 г. постъпил в Затвора [населено място], където се намира и към момента. При така изложеното, настоящият касационен състав намира намира искането за възобновяване за неоснователно, по следните съображения . На първо място следва да се отбележи, че конкретният казус не разкрива признаците на типично задочно производство, при което подсъдимият е осъден без изобщо да е бил уведомен за възбудено и реализирано спрямо него наказателно преследване. От посочените по-горе данни е видно, че осъденият Н. е бил надлежно информиран за воденото срещу него наказателно производство и е взел лично участие в досъдебната фаза и в съдебното производство пред първата инстанция. Обвинението му е предявено присъствено, с постановления от 12.09.2012 г. и от 19.09.2012 г., и е участвал лично на всички заседания пред първоинстанционния съд, като надлежно е била изпълнена и процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК, чрез която е уведомен за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, ако не бъде намерен на посочения от него адрес или промени същия, без да уведоми за това съответния орган. За спазване на посоченото задължение, спрямо него е била взета на досъдебното производство и мярка за неотклонение - подписка ( л.43 от Д.П.№ 368/2014 г. по описа на РУ на МВР Ботевград). Съгласно чл. 60, ал.1 от НПК „Подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган“. Подсъдимият е напуснал адреса си без да уведоми съответния орган, с което е нарушил взетата мярка за неотклонение. Обстоятелството, че при допуснатото нарушение е осъществил друго противоправно деяние, за което е бил задържан от гръцките власти е ирелевантно. Причината за неявяване пред въззивната и касационната инстанции, макар и формално свързана с обективна невъзможност на подсъдимия физически да се яви, произтича пряко от неизпълнението на задълженията му, установени чрез взетата спрямо него мярка за неотклонение, поради което и не би могла да се третира като уважителна по см. на чл.423,ал.1 от НПК. Да се приеме обратното, означава да се толерира съзнателното закононарушение на чл.60,ал.1 от НПК, което очевидно е неприемливо. Вярно е, че нормата на чл.423,ал.1 от НПК гарантира правото на всяко задочно осъдено лице да поиска отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, като за упражняване на това право достатъчното условие е само установеното му неучастие в наказателното производство. Съдът обаче не е безусловно задължен да уважи искането за възобновяване и това следва от посочените в разпоредба на чл.423, ал.1 от НПК факултативни основания за отказ. Прочитът им сочи, че отклонението от основното право на лично участие, прието от законодателя като правна възможност за допустимото му ограничаване е свързано именно с поведението на осъденото лице, доколкото посочените в чл.423,ал.1 от НПК хипотези обхващат основните случаи на несъблюдаване на процесуалните предписания. При проявеното от подсъдимия Н., чрез отклонение от местоживеенето му, съзнателно нарушение на процесуалните предписания, следващи от взетата му мярка за неотклонение, независимо от задочното му осъждане, липсва правно основание същият да получи търсеното компенсиране, чрез възобновяване на производството по реда на глава тридесет и трета от НПК. От друга страна, не се установява правото на подсъдимия на лично участие да е било реално ограничено и основание за този извод са данните по делото, че същият е знаел за воденото срещу него въззивно съдебно производство, както и за образуваното по подадена от защитника му жалба касационно производство, но не е заявил намерение да участва. Защитникът - адвокат Б. М. от САК е бил ангажиран лично от подсъдимия от фазата на досъдебното производство, с пълномощно, в което не е вписано „друго“, и в този смисъл валидно за цялото наказателно производство съгласно чл.93,ал.5 от НПК (л.31 от първоинстанционното дело). Адвокат М. се е явявал и участвал пред всички инстанции, упражнявайки в пълен обем възложената му защита относно правата и интересите на подсъдимия, като именно чрез подадената от него касационна жалба е инициирано касационно производство, в което въззивната присъда е бил проверена по реда на редовния инстанционен контрол. Както е известно, правото на лично участие на подсъдимия е диспозитивно. В този смисъл, доколкото от валидните процесуални изявления на адв.М. в съдебното заседание пред ВКС се установява, че неявяването пред инстанциите е проява на упражненото от подсъдимия право на избор да не реализира правото си на лично участие, то и при така избраното от него процесуално поведение, липсват законови предпоставки за повторно разглеждане на приключилото въззивно производство. И накрая, след като по делото не е установено осъденият Н. да е предаден на властите в България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, не са налице и предпоставки за разглеждане на искането в аспекта на предвидените в чл.423, ал.5 от НПК други основания. Искането на осъдения Н. за възобновявяне на съдебното производство пред въззивния съд предпоставя разглеждането му само по основанието, посочено в чл.423,ал.1 от НПК, което по гореизложените съображения не е налице. Ето защо направеното от осъдения Н. искане за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното и на основание чл.424, ал.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Д. Н. от [населено място], общ.Ботевград, в момента в затвора гр. София за отмяна, на основание чл.423, ал.1 от НПК по реда за възобновяване на наказателни дела, на влязлата в законна сила присъда от 16.04.2018 г., постановена по ВНОХД № 324/2017 г. от Софийски окръжен съд, оставена в сила с Решение № 228 / 27.11.2018 г. по н.д. № 783/2018 г. на ВКС, I н.о. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.