Р Е Ш Е Н И Е № 153 гр. София 28.06.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 19 април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА МАРИЯ ЯНАЧКОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 821 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответницата Д. Ч., чрез адв. Г. С. против решение № 566/14.04.2011 г. по гр. дело № 371/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение, постановено по гр.дело № 1445/2008 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени частично предявените от М. Д. З. и А. К. З. искове по чл.72,ал.1 и ал.3 ЗС за размер от 13 000 лв. при равни права за всеки ищец от общо дължима заявена сума в размер на 40 000 лв. – по 20 000 лв. за всеки ищец против Д. Ч. за заплащане общия размер на увеличената стойност на недвижимия имот – дворно място, представляващо УПИ *, кв. * по плана на [населено място], със застроена площ от 1200 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 100 кв.м., лятна кухня и др.подобрения в резултат на извършени подобрения, посочени в решението, както и в частта за признаване на ищцата М. З. правото на задържане на жилищния етаж на жилищната сграда в посочения недвижим имот до заплащане от ответницата на сума от 6500 лв., представляваща припадащия се дял на М. З. от претендираната сума от 13000 лв. и вместо отменената част е осъдена Д. Т. Ч. да заплати на М. Д. З. и на А. К. З. сума от по 6500 лв. частично заявени от обща сума на претенцията по чл.72,ал.1 и 3 ЗС в размер на по 20000 лв. като наследници на Г. К. З. представляваща общия размер на увеличената стойност на описания недвижим имот в резултат от подобренията, извършени в имота, описани в решението ведно със законната лихва върху всяка главниците, считано от 13.05.2008 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е признато на ищцата М. З. правото на задържане на жилищния етаж в описания имот до заплащане от ответницата на сумата 6500 лв., част от общо претендираната сума от 13000 лв. Ответниците по жалбата М. Д. З. и А. К. З., чрез адв. Н. А. в писмен отговор и в съдебно заседание са изразили становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 22/12.01.2012 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правните въпроси относно правните изводи на съда за осъщественото владение/държане/ върху процесния имот, придобивната и погасителната давност и периодите от време, през които са осъществени последните, относно правото на собственост върху процесния имот и извършените подобрения. Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Предмет на исковите претенции с пр.осн.чл.72,ал.1 и ал.3 ЗС на ответниците по жалбата М. З. и А. З. е присъждане на суми от по 6 500 лв. за всеки от тях, заявени като частични от общ размер на претендираната сума от по 20 000 лв. , представляващи увеличена стойност на недвижимия имот – дворно място УПИ * в кв. * по плана на [населено място], П. област с площ от 1200 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда с площ от 100 кв.м., лятна кухня и др.подобрения в резултат от подобрения, извършени в него от наследодателя им Г. К. З., заедно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 13.05.2008 г. до окончателното изплащане, както и за признаване право на задържане на М. З. на жилищния етаж в описания имот до заплащане на сумата 6 500 лв. От фактическа страна е прието, че ищците-сега ответници по жалбата М. З. и А. З. са наследници по закон на Г. К. З., починал на 15.03.2004 г. – първата съпруга, а вторият брат. Жалбоподателката-ответник по иска Д. Ч. е наследница по право на заместване на майка си В. Ч., починала през 1978 г. – дъщеря на С. К. починал през 2001 г. и С. К. също починала. Прието е, че с влязло в сила решение по гр.дело № 3425/2004 г. на Пловдивския районен съд е признато за установено по отношение на М. Д. З., че Д. Ч. и С. К. са собственици на процесното дворно място, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда и всички подобрения в имота и е отменен нотариален акт № */2001 г., за собственост на процесния имот, придобит на основание давностно владение и наследяване от Г. К. З.. Прието е от съда, че след 1963-1964 г. Г. З. заедно с първата му съпруга Е. започнали да живеят в дома на родителите на последната, наследодатели на жалбоподателката-ответница. Към този момент жилищната сграда на К. била от две стаи и една кухня. Г. З. построил една голяма стая и салон на първия етаж на сградата и такива помещения на втория етаж. Построил и тоалетна, както и лятна кухня в дворното място, навес и циментови плочки. Според съда последните подобрения осъществил непосредствено преди смъртта си, а останалите в продължение на време. Прието е, че първоначално извършеното разширение на съществуващата жилищна сграда било осъществено със средства на Г. З. дадени му от негов брат и по-късно лично той наемал майстори и заплащал за направата на подобренията. Прието е, че всичко изградено в имота било извършено със съгласието на С. и С. К., с които Г. З. бил в много добри отношения и се грижел за тях и след смъртта на жена си. Като е взел предвид събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че извършеното строителство в имота е осъществено от наследодателя на ищците с негови средства и организация при изричното съгласие на собствениците на имота. С оглед на така установените факти съдът е приел, че наследодателят на ищците Г. З. е бил недобросъвестен владелец на имота и е извършил посочените подобрения със знанието и без противопоставянето на собствениците на имота, поради което правата му се уреждат съгласно чл.74,ал.2,вр.чл.72, ал.1 ЗС като добросъвестен владелец. Според съда наследниците на Г. З. имат право да претендират за подобренията, които е направил сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Възоснова на СИЕ съдът е приел, че увеличената стойност на имота вследствие на направените подобрения е в размер на сумата 38 500 лв., като предявеният иск като частичен е основателен до размер на 13000 лв. или по 6 500 лв. за всеки ищец. По възражението за погасяване претенцията по давност съдът е приел, че същото е неоснователно. Г. З. е починал на 15.03.2004 г., а искът е предявен на 13.05.2008 г. в рамките на петгодишния давностен срок. Прието е че правото на Г. З. да претендира стойността на извършените подобрения не е погасено до смъртта му. Съдът е приел, че е основателно и искането на ищцата З. за задържане на горния етаж от процесната жилищна сграда до заплащане от ответницата на сумата в размер на 6 500 лв. При тези съображения съдът е приел, че предявените частични искове са основателни до размер на сумата по 6 500 лв. за всеки ищец заедно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането. По правния въпрос: С решение № 1098/02.10.2007 г. по гр.дело № 1024/2006 г. на ВКС V г.о. по предявен установителен иск за собственост от С. Г. К. и жалбоподателката Д. Т. Ч. против ответниците по жалбата М. Д. З. и трети лица, неучастващи в настоящото производство – Й. И. М. и Т. П. М. е признато за установено, че ищците са собственици на дворно място с площ от 1208 кв.м., съставляващо УПИ * от кв.* по плана на [населено място], общ.Р., обл.П. и е отменен на осн.чл.431,ал.2 ГПК/отм./ н.акт № */2001 г., с който Г. К. З. е признат за собственик на процесното дворно място на основание давностно владение и наследство. Прието е, че собственици на процесния имот са били С. и С. К. съгласно нот.акт от 1969 г. Прието е за неустановено наследодателят на ответниците по жалбата Г. З. да е придобил имота на основание давностно владение, получавайки го от тъста и тъща си чрез неформално владение, съответно да го е владял за себе си за период от време от 10 години. С посоченото решение съдът е приел, че не е установено собствениците на имота К. да са трансформирали владението си върху имота в държане на този имот от името и за сметка на зет си Г. З.. Според съда субективният елемент не е установен независимо от извършеното пристрояване и ремонти в имота от Г. З., тъй като не е съчетано с извършване на други действия, които да обективират намерението за своене на подобрителя за себе си и които действия да отричат правата на собственика. Прието е, че не е доказано придобиване на недвижимия имот на основание давностно владение от Г. З.. С посоченото решение съдът е приел че не е налице съвместно владение върху имота на семейството на родителите С. и С. К. и на дъщеря им заедно със съпруга й, а допускане от собствениците на имота на дъщерята Е. З. и зет им Г. З., което не представлява упражняване на владение за тях. Прието е, че ответниците М. Д. З., Т. П. М. и Й. И. М. не са придобили правото на собственост върху имота от Г. З.. В същата насока е разрешението на правния въпрос в постановеното първоинстанционно решение по гр. дело № 3425/2004 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен предявения положителен установителен иск за собственост върху процесния имот от С. Г. К. и жалбоподателката Д. Т. Ч. против М. Д. З., Т. П. М. и Й. И. М.. С въззивно решение от 10.05.2006 г. по в. гр.дело № 1990/2005 г. на Пловдивския окръжен съд първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която искът е уважен. С въззивното решение съдът е разрешил поставения правен въпрос в противоречие с разрешението, дадено в цитираното влязло в сила решение № 43/12.05.2005 г. по гр. дело № 3425/2004 г. на Пловдивския районен съд. Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението на правния въпрос с влязлото в сила решение на Пловдивския районен съд по гр.дело № 3425/2004 г., оставено в сила с решение от 10.05.2006 г. по в. гр. дело № 1990/2005 г. на Пловдивския окръжен съд. Последното е оставено в сила с решение № 1098/02.10.2007 г. по гр.дело № 1024/2006 г. на ВКС V г.о Придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост върху недвижим имот представлява упражняване на установено владение от несобственик върху имота, продължило до края на определен от закона период, с изтичането на който владелецът придобива правото на собственост. Фактическият състав на този придобивен способ включва елементите – 1.упражняване на владение, което да е явно и непрекъснато – т.е. осъществяване на фактическа власт върху имота, който владелецът държи лично или чрез другиго като свой, 2. владението да е продължило до края на определения от закона период от време – за недвижимите имоти 10 години за добросъвестния владелец и 5 години за недобросъвестния владелец, 3. волеизявление на владелеца – същият следва да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност. Само владелецът може да придобие право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение. Държателят - лицето, което упражнява фактическа власт върху имота, който не държи като свой не може да придобие право на собственост върху него независимо от периода от време, през който е продължило държането. Ако държателят извърши превръщане на държането във владение за себе си - т.е. упражнява фактическата власт с намерение да държи имота като свой в негова полза може да започне да тече придобивна давност. Промяната на намерението да свои недвижимия имот за себе си следва да е обективирано в действия, които отричат правата на досегашния собственик или владелец. Тази промяна трябва да бъде демонстрирана по начин, че да достигне до знанието на досегашния собственик или владелец и това обстоятелство следва да се установи по делото. Съобразно трайно установената съдебна практика право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 и чл.74 ЗС има само владелецът, но не и държателят. Когато се изяснява въпросът дали подобрителят е владелец или държател следва да се изхожда от презумпцията на чл.69 ЗС, като се установи във всеки конкретен случай доколко тя не е оборена. Намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика. Когато се промени държането във владение тези действия следва да се насочат и към собственика. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид изложеното по-горе съдът намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. По същество е неправилно по следните съображения: Неправилно въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците М. З. и А. З. – Г. З. е недобросъвестен владелец на имота и че е извършил подобрения в същия със знанието и без противопоставянето на собствениците на имота. Неправилен е и извода, че правата на Г. З. следва да се уредят съобразно разпоредбите на чл.74, ал.2,вр.чл.71,ал.1 ЗС като добросъвестен владелец и че ищците като наследници на Г. З. имат право да претендират за подобренията, които е направил сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Установено е по делото, че ищците М. З. и А. З. са наследници по закон на Г. З. – почиал на 15.03.2004 г. – първата съпруга, а вторият негов брат. Установено е също, че жалбоподателката-ответник Д. Ч. е наследник по право на заместване на починалата през 1978 г. майка В. Ч., последната наследник по закон на С. К., починал през 2001 г. и С. К. също починала. С влязло в сила решение по гр.дело № 3425/2004 г. на Пловдивския районен съд е признато за установено по отношение на М. З., че Д. Ч. и С. К. са собственици на процесния имот – дворно място с площ от 1200 кв.м., УПИ *, кв.* по плана на [населено място], П. област, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда и всички подобрения в имота и е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № */2001 г., издаден в полза на Г. К. З., с който е признат за собственик на имота на основание давностно владение и наследство. Съдът намира за установено, че след 1963-1964 г. Г. З. и първата му съпруга Е. се установили да живеят в дома на родителите на съпругата С. и С. К.. Наследодателят на ищцата М.З. Г. З. извършил подобрения в имота, като към съществуващата сграда построил голяма стая и салон на първия етаж и такива на втория етаж. В дворното място изградил гараж и лятна кухня, както и навес и циментови плочки. Установено е също, че подобренията са извършени със съгласието на С. и С. К.. От събраните по делото доказателства се налага извода, че наследодателят на ищците М. и А. З. Г. З. не е имал качеството на владелец на процесния имот, а на държател. Същият е допуснат в имота, собственост на родителите на първата му съпруга Е. със съгласието на първите. Фактическата власт върху имота е упражнявана съвместно от Г. З., съпругата Е. и от собствениците – родителите на последната. По делото не е установено наследодателят на ищците Г. З. да е извършил други действия, освен пристрояването и останалите подобрения, които да обективират намерението му да свои имота за себе си, съответно да отрича правата на собствениците. Не е установено и собствениците на имота С. и С. К. да са променили владението върху имота, като част правото на собственост в държане за сметка на Г. З.. Установения факт по делото, че Г. З. е допуснат в имота на родителите на съпругата си, заедно с последната не налага извода за упражнено съвместно владение от собствениците на имота и тяхната дъщеря Е., заедно със съпруга й Г. З.. Като взема предвид изложеното съдът намира, че наследодателят на ищците Г. З. е извършил посочените подобрения в процесния имот в качеството на държател. За държателя на имот не са прилжими разпоредбите на чл.72 и чл.74 ЗС за извършени подобрения в имота. Следователно на осн. чл.293 ал.1 ГПК въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени и предявените искове с пр. осн.чл.72,ал.1 и ал.3 ЗС от М. и А. З. за присъждане стойност на извършени подобрения от наследодателя им Г. З. в процесния имот като неоснователни следва да се отхвърлят. В случая за отношенията между собственика на имота и наследниците на държателя досежно извършените подобрения следва да се приложат правилата за водене на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване. Поради неоснователност на исковите претенции основани на чл. 72,ал.1 ЗС и заявени като частични е неоснователна и претенцията на ищцата М. З. за признаване право на задържане на горния етаж от процесната жилищна сграда до заплащане от ответницата Д. Ч. на сумата от 6 500 лв. С оглед неоснователността на исковите претенции не следва да се излагат съображения по възражението за погасяването им по давност. Решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд в отхвърлената част на иска за подобренията масивна ограда, метална дворна врата и трайни насаждения не е обжалвано и е влязло в сила. Като взема предвид изхода на спора в полза на жалбоподателката следва да се присъди сумата 4780 лв. разноски по делото за всички инстанции. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 566/14.04.2011 г. постановено по гр.дело № 371/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отменено решение, постановено по гр.дело № 1445/2008 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени частично предявените от М. Д. З. и А. К. З. искове по чл.72,ал.1 и ал.3 ЗС за размер от 13 000 лв. при равни права за всеки ищец от общо дължима заявена сума в размер на 40 000 лв. – по 20 000 лв. за всеки ищец против Д. Т. Ч. за заплащане общия размер на увеличената стойност на недвижимия имот – дворно място, представляващо УПИ *, кв. * по плана на [населено място], със застроена площ от 1200 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 100 кв.м., лятна кухня и др.подобрения в резултат на извършени подобрения, както и в частта за признаване на ищцата М. Д. З. правото на задържане на жилищния етаж на жилищната сграда в посочения недвижим имот до заплащане от ответницата на сума от 6500 лв., представляваща припадащия се дял на М. Д. З. от претендираната сума от 13000 лв. и вместо отменената част е осъдена Д. Т. Ч. да заплати на М. Д. З. и А. К. З. суми от по 6500 лв. частично заявени от обща сума в размер на 40000 лв.на претенцията по чл.72,ал.1 и 3 ЗС по 20000 лв. на всеки, като наследници на Г. К. З. представляващи общия размер на увеличената стойност на описания недвижим имот в резултат от подобренията, извършени в имота, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 13.05.2008 г. до окончателното изплащане и е признато на ищцата М. З. правото на задържане на жилищния етаж в описания имот до заплащане от ответницата на сумата 6500 лв., част от общо претендираната сума от 13000 лв. и в частта, с която е осъдена Д. Т. Ч. да заплати на М. Д. З. и А. К. З. сумата 849.42 лв. разноски по делото, както и в частта, с която М. Д. З. и А. К. З. са осъдени да заплатят на Д. Т. Ч. сума в размер на 2 038.21 лв. разноски по делото и вместо отменената част постановява Отхвърля частично предявените от М. Д. З. от [населено място], П. обл., [улица] А. К. З. от [населено място], П. обл., [улица], искове по чл.72,ал.1 и ал.3 ЗС за размер от 13 000 лв. при равни права за всеки ищец – т.е. по 6 500 лв. от общо дължима заявена сума в размер на 40 000 лв. – по 20 000 лв. за всеки ищец против Д. Т. Ч., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4,адв.Г.С. за заплащане общия размер на увеличената стойност на недвижимия имот – дворно място, представляващо УПИ *, кв. * по плана на [населено място] с площ от 1200 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 100 кв.м., лятна кухня и др.подобрения в резултат на извършени подобрения както следва – изграждане на изцяло ново масивно разширение/пристройка/ към жилищната сграда/югоизточно от нея/ на двете й нива с площ от 45 кв.м. на ниво приземен етаж чрез изграждане на стая с готварска ниша и антре и пристрояване на жилищния надпартерен етаж с изграждане на по-голяма стая – хол и част от антрето, изграждане на втора пристройка към сградата от 12 кв.м., представляващо остъклено стълбище за етажа и входно антре и баня-тоалетна в самия етаж, направа на едноетажна лятна кухня на североизток от сградата със застроена площ от 35 кв.м. състояща се от остъклено антре, стая с готварска ниша и баня, направа на навес с дървена покривна конструкция и колони, покрити с ондулин при входа на жилищната сграда с площ от 20 кв.м., направа на гараж – североизточно от лятната кухня на уличната регулационна линия със застроена площ от 32 кв.м., заедно със законната лихва върху всяка от сумите от 6500 лв., считано от 13.05.2008 г. до окончателното изплащане, както и за признаване на ищцата М. Д. З. правото на задържане на жилищния етаж на жилищната сграда в посочения недвижим имот до заплащане от ответницата на сума от 6500 лв., представляваща припадащия се дял на М. Д. З. от претендираната сума от 13000 лв. Осъжда М. Д. З. от [населено място], П. обл. [улица] Апостол К. З. от [населено място], П. обл., [улица], съдебен адрес и на двамата [населено място], [улица], ет.2 чрез адв. Н.А., да заплатят на Д. Т. Ч. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, адв.Г.С. сумата 4780 лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: