Р Е Ш Е Н И Е №187 С., 20.04.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в открито заседание на седми април две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1780 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. К. и Е. К. срещу решението от 25.03.09г. по гр.д.№2972/08г. на С. градски съд. С обжалваното решение е оставено в сила решението от 03.06.08г. по гр.д.№24876/07г. на С. районен съд, с което предявеният от Р. О. К. срещу В. Р. Т. иск по чл.30 от ЗН е бил уважен до размер на 1/16 ид.част от наследството на С. Б. Т., а искът на Е. О. К. по чл.30 от ЗН, предявен срещу В. Р. Т. е бил отхвърлен. Въззивният съд е приел, че наследници по закон на С. Т. са неговата съпруга В. Т., синът му Б. Т. и ищците Р. К. и Е. К. – негови внучки, наследници по заместване на починалата му дъщеря Е. К.. С. Т. е оставил универсално завещание в полза на съпругата си В. Т.. Съгласно чл.29 от ЗН, ищците имат запазена част от наследството на С. Т. общо в размер на 1/4 , или по 1/8 за всяка от тях. Тъй като завещанието е универсално, то се намалява в дробна част, равна на запазената част от наследството. Доколкото процесният апартамент е придобит по време на брака на С. и В. Т., завещанието е породило действие само за ½ ид.част от него и двете ищци имат право да възстановят по 1/16 ид.част от апартамента. За да бъде уважен искът им обаче, те следва да са приели наследството на С. Т.. Ищцата Р. К. е приела наследството с конклудентни действия – живяла е в процесния апартамент и е вършила в него подобрения със собствени средства. Другата ищца Е. К. обаче е била малолетна при откриване на наследството и не го е приела под опис, съобразно изискването на чл.61 от ЗН, затова тя не е придобила качеството на наследник и няма право да иска възстановяване на запазената част от наследството. Р. К. поддържа в касационната си жалба, че искът и по чл.30 от ЗН неправилно е уважен само за 1/16 ид.част от наследството на С. Т., вместо за 1/8 ид.част от него, колкото е запазената и част. Е. К., действаща лично и със съгласието на баща си О. К., оспорва решението в частта, с която искът и за намаляване на завещанието на С. Т. е бил отхвърлен. Счита, че неприемането на наследството под опис от нейна страна не е пречка за уважаването на иска. В хода на касационното производство Е. К. е навършила пълнолетие. С определение №332 от 20.04.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Р. К. и Е. К. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите в каква част се извършва намаляването на едно универсално завещание и дали недееспособният, който не е приел наследството под опис, губи автоматично правото си да предяви иск по чл.30 от ЗН. По първия от тези въпроси настоящият състав приема следното: В своите решения ВКС последователно приема, че когато правото на запазена част от наследството е накърнено с едно универсално завещание, при разглеждане на иск за намаляването му не се образува маса по чл.31 от ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството. В този смисъл са и решенията, посочени в определението по чл.288 от ГПК за допускане на касационно обжалване - №657/95г. от 01.12.95г. по гр.д.№636/95г. на ВС, І ГО и решение №752 от 10.94г. по гр.д.№628/1994г. на І ГО на ВС и др. Тази практика е правилна и трябва да бъде следвана от съдилищата. В настоящия случай въззивният съд, въпреки че е заявил намерението си да процедира по този начин, на практика неправилно е определил идеалната част, с която следва да се намали универсалното завещание на С. Т. по иска на Р. К.. Правилно е посочено, че нейната запазена част от наследството е 1/8, тъй като тя и сестра и Е. получават по заместване общо запазената част на майка си Е., която възлиза на ¼ ид.част от наследството на С. Т.. Неправилно обаче искът по чл.30 от ЗН е уважен за 1/16 ид.част от наследството. Грешката идва от това, че съдът е пресметнал частта на Р. К. от апартамент, който не е бил изцяло собственост на наследодателя. Това пресмятане не е предмет на настоящото дело, тъй като то няма цел да определи частта на Р. К. в този апартамент. В производството по чл.30 от ЗН намалението следва да се извърши в идеална част, равна на запазената част от наследството – в случая 1/8 ид.част от наследството на С. Тошанов. Без значение е, че тази 1/8 ид.част се равнява на 1/16 от апартамента – това пресмятане би имало значение по иск за собственост или иск за делба, но не и по иск с правно основание чл.30 от ЗН. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.30 от ЗН е бил отхвърлен за разликата над 1/16 ид.ч. до 1/8 ид.ч. от наследството и да се уважи и в тази част. По втория правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване – дали недееспособният, който не е приел наследството по опис, губи автоматично правото си да предяви иск по чл.30 от ЗН, настоящият състав намира следното: Приемането на наследството по опис има защитна функция – да се определи наследственото имущество, за да се ограничи само до неговия размер отговорността на наследниците за задълженията на наследодателя – арг. от чл.60, ал.2 от ЗН. Недееспособните са защитени от закона, който въвежда изискването те да приемат наследството само по опис – чл.61, ал.2 от ЗН. Пропускането на тримесечния срок по чл.61, ал.1 от ЗН обаче не може да ги лиши от възможността по-късно да приемат наследството и да претендират за дял от наследственото имущество, тъй като не може една защитна правна норма да води до отнемане наследствените права на защитените лица / В този смисъл е и посоченото от жалбоподателя решение №2245/17.09.60г. по гр.д.№4608/60г. на І ГО на ВС./ С отпадането на срока по чл.50 от ГПК, те могат винаги да приемат наследството. Това тяхно право не се погасява, като след отпадане на недееспособността приемането може да се извърши както по реда на чл.49, ал.1 и 2 от ЗН, така и по реда на чл.51, ал.1 от ЗН. Докато са недееспособни обаче, те приемат наследството само по опис, от което следва, че могат да извършат това действие и след изтичането на тримесечният срок по чл.61, ал.1 от ЗН. Противното би означавало недееспособните да бъдат лишени от защитата, която законът им предоставя по отношение на кредиторите на наследството, което е недопустимо. От изложеното следва, че недееспособните, които не са приели в срока по чл.61, ал.1 от ЗН наследството по опис, имат право да искат възстановяване на запазената им част от наследството по реда на чл.30, ал.1 от ЗН. Ако при подаване на исковата молба те са все още недееспособни, съдът следва да им определи по реда на чл.51, ал.1 от ЗН срок, в който да приемат наследството по опис. Ако междувременно недееспособността е отпаднала, с предявяването на исковата молба се счита, че те извършват конклудентно действие по приемане на наследството и няма пречка за уважаване на предявения иск, ако той е основателен. В настоящия случай с подаването на исковата молба от Е. К. тя е извършила конклудентни действия по приемане на наследството на дядо си. Въззивният съд незаконосъобразно е приел, че тя е загубила наследствените си права, неприемайки наследството му по опис в законния срок. Следвало е да и се определи по реда на чл.51, ал.1 от ЗН срок за приемане на наследството по опис. Това действие вече не е необходимо, доколкото междувременно тя е навършила пълнолетие. Незаконосъобразно въззивният съд е отхвърлил предявения от нея иск, ето защо решението му следва да бъде отменено и този иск да бъде уважен, съобразно изводите на настоящата инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 25.03.09г. по гр.д.№2972/08г. на С. градски съд в частта, с която е оставено в сила решението от 03.06.08г. по гр.д.№24876/07г. на С. районен съд, с което предявеният от Р. О. К. срещу В. Р. Т. иск по чл.30 от ЗН е бил отхвърлен за разликата над 1/16 до 1/8 част от наследството на С. Б. Тошанов, както и в частта, с която искът на Е. О. К. срещу В. Р. Т. по чл.30 от ЗН е бил изцяло отхвърлен и вместо него постановява: НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 от ЗН завещателното разпореждане по универсалното саморъчно завещание от 06.11.2002г. на С. Б. Тошанов, б.ж. на[населено място], починал на 06.11.02г., направено в полза на В. Р. Т., с още 1/16 ид.част от завещаното имущество, необходима за допълване на запазената част на ищцата Р. О. К. от[населено място], бул.”Х. С.” №64, ет.7, ап.19. ВЪЗСТАНОВЯВА още 1/16 ид.част от запазената част на Р. О. К. от наследството на дядо и С. Б. Тошанов, накърнена с универсалното саморъчно завещание от 06.11.2002г. НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 от ЗН завещателното разпореждане по универсалното саморъчно завещание от 06.11.2002г. на С. Б. Тошанов, б.ж. на[населено място], починал на 06.11.02г., направено в полза на В. Р. Т., с 1/8 ид.част от завещаното имущество, необходима за допълване на запазената част на ищцата Е. О. К. от[населено място], бул.”Х. С.” №64, ет.7, ап.19. ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Е. О. К. от наследството на дядо и С. Б. Т., в размер на 1/8 ид.част от завещаното имущество. Решението от 25.03.09г. по гр.д.№2972/08г. на С. градски съд, в частта, с която е била възстановена запазената част на Р. О. К. в размер на 1/16 част от завещаното имущество по саморъчното универсално завещание на С. Б. Тошанов, е влязло в сила. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: