Р Е Ш Е Н И Е № 186 София, 21.12.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1780 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на страните срещу решение от 09. 12. 2016г. по гр. дело № 2502/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22. 03. 2016г. по гр. дело № 660/2015г. на Врачански окръжен съд в частта му, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата 35 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 07. 10. 2012г., и в частта му, в която същият иск е отхвърлен за сумата над 35 000лв. до 70 000лв., като неоснователен. Първоинстанционното решение в частта му, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., като неоснователен, е влязло в сила като необжалвано. Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта му, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОД е отхвърлен за разликата над 35 000лв. до сумата 70 000лв., поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Посочва, че при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди съдът не е взел в предвид в достатъчна степен: изключително дългия период от време, през който е продължило наказателното производство – 13 години и 6 месеца; наложената му мярка да не напуска територията на България през цялото времетраене на наказателния процес и обвинението в тежко умишлено престъпление, влияещо върху психиката на подсъдимия. Моли да му бъде присъдено справедливо съобразно чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на 70 000 лв.. Претендира заплащане на хонорара за един адвокат по чл. 38 ЗА пред ВКС. Ответникът по тази касационна жалба - Прокуратурата на Република България не е представил писмен отговор. Ответникът - касатор поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част, в която предявеният иск е уважен, е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че присъденото обезщетение е завишено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, по отношение на някои от които не е налице причинно – следствена връзка с незаконното обвинение. Твърди, че съдът не е отчел, че през целия период на наказателното производство спрямо ищеца не е прилагана най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, а по-лека – „парична гаранция“, изменена в „подписка“, която е с нисък интензитет на ограничаване на личната сфера, без извеждане от обичайната семейна и социална среда, както и тежестта на повдигнатото обвинение в престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и липсата на влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на наказателното преследване. Релевира и несъобразяване с възрастта на пострадалия, общественото и социалното му положение и обществено – икономическите и социални условия и стандарта на живот в страната по време на наказателното производство. Моли присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено и съобразено с действителните вреди и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът по тази касационна жалба – ищецът П. Н. Б., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. С определение № 571 от 27. 06. 2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в горепосочената обжалвана част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По този правен въпрос е формирана задължителна съдебна практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. Според нея /ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване и вида на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта на пострадалия, наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение, степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване. По основателността на касационните жалби и по наведените от касаторите касационни основания, настоящият съдебен състав намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК /измама/, производството по което е приключило с оправдателна присъда и по което спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 неденоминирани лева, изменена в „подписка“ и административна мярка „забрана за напускане пределите на РБ“, последната през времетраенето на целия наказателен процес. Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на приключило наказателно производство с оправдателна присъда по процесното обвинение, като е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 35 000 лв. и е отхвърлен за разликата до 70 000 лв., намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди: продължителността на наказателното производство от 13 години и 6 месеца, надхвърляща многократно разумния срок, по време на което многократно делото е връщано за доразследване и на четири пъти е внасян обвинителен акт; причинените от незаконното обвинение, установени с гласни доказателства и медицински експертизи /обща и психологическа/ стрес, притеснения, тревожност, усещане за проявена несправедливост, накърнени авторитет в обществото и добро име, влошаване на психическото състояние с непреодоляна тревожност, както и неустановената причинно – следствена връзка между преживяния стрес от наказателното преследване и извършеното хирургическо отстраняване на жлъчния мехур поради хронична жлъчно – каменна болест съобразно приетото и неоспорено заключение на медицинската експертиза на вещото лице Е.. Неоснователни са оплакванията на касатора – ищец за занижен размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, в нарушение на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. САС е съобразил конкретните обстоятелства по делото, които в най – голяма степен са обусловили интензитета и вида на претърпените неимуществени вреди: продължителността на наказателното преследване от 13 години и 6 месеца, която значително надхвърля разумната продължителност на подобно производство /досъдебно и съдебно/, предизвикала продължителен стрес и страх от несправедливо осъждане и продължителни чувство на уронено доброто име в обществото и злепоставяне сред приятели и семейството, и наложената административна мярка, през цялото времетраене на наказателния процес – забрана за напускане на територията на страната, която обичайно се отразява негативно на самочувствието и свободата на личността, при неустановени извън обичайните от такава мярка вреди. В атакуваното въззивно решение същевременно не са отчетени в подходящата степен обстоятелствата с правно значение за определяне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, обуславящи по – нисък размер от присъдения, в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., вкл. сочените от касаторите, а именно: възрастта на ищеца /38 г. към началото наказателното производство/, предполагаща по-висока устойчивост към стреса; вида и тежестта на престъплението, в което е обвинен, което не е от най – тежките умишлени престъпления; наложените мерки за неотклонение – „парична гаранция“, изменена в „подписка“, които са от по – леките; неустановената причинно – следствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца през времетраенето на наказателния процес и незаконното обвинение с оглед категоричното експертно заключение, че отстраняването на жлъчката и хроничната жлъчно-каменна болест не могат да бъдат предизвикани от преживяния стрес от процесното наказателно преследване; общественият отзвук на незаконното обвинение с рефлектиращите върху авторитета на човека негативни последици, който с оглед факта, че ищецът със семейството си живее в малко населено място /с. Н., В./, не е голям, и социално-икономическите условия в страната през периода на процесното наказателно производство: 1997г. – 2010г.. Горепосочените обстоятелства обуславят по-нисък интензитет на процесните неимуществени вреди от приетия от въззивния съд и обуславят по - нисък размер на процесното обезщетение от присъдения от въззивния съд размер от 35 000 лв., поради което доводите на касатора-ответник за нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер са основателни. При неустановяване от приетите по делото доказателства на по-големи от обичайните негативни психо-емоционални преживявания от процесното незаконно обвинение, правилно е придаден от въззивния съд най – голям дял на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на търпяните болки и страдания от неразумната продължителност на наказателното производство от 13г. и 6 м. и от наложената административна мярка /забрана за напускане на територията на България/. Не е съобразено обаче, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем/подсъдим увеличава вредните последици в степен, която е предмет на конкретна преценка, която степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество и личността на увредения. Процесните неимуществени вреди са настъпили още с повдигане на обвинението и ищецът ги търпи през цялата висящност на наказателното производството, и когато не са осъществени допълнителни обстоятелства, увеличаващи тяхната интензивност или видоизменящи ги към по-тежки, както е в случая, сама по себе си неразумната продължителност на наказателния процес като количествен критерий не може да обуслови по-висок размер на обезщетението. В този смисъл е решение № 532 от 24.06.2010г. по гр. д. № 1650/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. При съобразяване с горепосочените обстоятелства от значение по процесното правоотношение, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 15 000 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъпление, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За тази сума е основателен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, като за разликата над 15 000 лв. до уважения от въззивния съд размер от 35 000 лв. и до размера на сумата 70 000лв., искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ в горепосочената част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 35 000 лв., ведно със законната лихва от 07. 10. 2012г.. В останалата обжалвана част, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди е уважен за сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва от 07. 10. 2012г., и с която същият иск е отхвърлен за разликата над 35 000лв. до 70 000 лв., въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на касационната жалба на ищеца, на последния не се дължат съдебни разноски пред касационната инстанция. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 09. 12. 2016г. по гр. дело № 2502/2016г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение от 22. 03. 2016г. по гр. дело № 660/2015г. на Врачански окръжен съд, с което е уважен предявеният от П. Н. Б. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди, за разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07. 10. 2012г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. Н. Б. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 35 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 07. 10. 2012г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09. 12. 2016г. по гр. дело № 2502/2016г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: