3 Р Е Ш Е Н И Е № 724 София 30.11.2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 507/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Ж. К.,[населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Г. М., срещу решение №756 от 08.01.2009 г. по гр. дело № 1061/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №1302 от 28.07.2008 г. по гр. дело №3270/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на З. Т. А. сумата 15 000 лв., представляваща невърнат заем по договор от 01.03.2002 г. Въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал връщането на суми по заема. Обстоятелството, че на гърба на дълговия документ са направени записвания на суми, не е доказателство, че се касае за върнати суми по договора. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според жалбоподателя въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е назначил поисканата графологическа експертиза за установяване на това, че заемодателят собственоръчно е написал, че му е върнат заем в размер на 9 310 лв. Неправилно е приел, че след като липсва подпис под това писмено изявление, то няма характер на разписка, доказваща връщането на заема. Ответникът по касационната жалба З. Т. А.,[населено място], оспорва жалбата. С определение №825 от 21.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №756 от 08.01.2009 г. по гр. дело № 1061/2008 г. на Пловдивския апелативен съд. Обжалването е допуснато по процесуалноправни въпроси относно неизпълнение задължението на съда по реда на чл.188 ГПК/отм./ да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, включително и представения от касатора частен документ, с твърдения, че е изготвен от ищеца и доказва връщане на заема. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съобразно изискванията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Според разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Накърнява се правото на защита на страната, която носи доказателствена тежест, щом е направила своевременно искания за доказване на посочените по-горе факти, в случая за допускане на графологическа експертиза за установяване, че изявлението за връщане на заема в размер на 9 310 лв. изхожда от ищеца, и това искане е отхвърлено в нарушение на процесуалните правила Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че направените записвания на суми в размер общо на 9 310 лв. на гърба на дълговия документ и в случай, че са извършени от заемодателя, не е доказателство, че се касае за върнати суми по договора за заем. По тези причини, въззивният съд, след като не е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, не е стигнал до правилен извод за основателността на предявения иск. Този извод е направен в нарушение на разпоредбите на чл.186 ГПК/отм./ и чл.188, ал.1 ГПК/отм./ без да бъде изяснен въпросът дали писменото изявление за връщане на част от заетата сума изхожда от заемодателя. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което с поисканата от касатора експертиза се установят посочените по-горе обстоятелства. По изложените съображения и на основание чл.293, 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №756 от 08.01.2009 год. по гр. дело № 1061/2008 г. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.