Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * доклад по делото


Р Е Ш Е Н И Е

№ 242

Гр. София, 07.08.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Ирена Велчева, изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1077/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на БАЛКАН СТАР РИТЕЙЛ ООД [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 5/17.01.2017 г. на АС – Велико Търново, постановено по т.д.№ 212/2016 г. С обжалваното въззивно решение, след отмяна на решение № 196/18.07.2014 г., постановено по т.д.№ 1/2014 г. на ОС – Габрово, е отхвърлен предявеният от касатора иск против СТЕМО ООД [населено място] с ЕИК[ЕИК] за заплащане на сумата 60 498.04 лв. – обезщетение за претърпени загуби вследствие неполагане на грижата на добър търговец при изпълнение на поети ангажименти от ответника като подизпълнител на обществена поръчка, за която е бил сключен договор № ДЕС-37/25.04.2013 г. между БАЛКАН СТАР РИТЕЙЛ ЕООД и Министерството на вътрешните работи; и в полза на ответника са присъдени разноските в производството, в размер на 21 130 лв.
В жалбата се твърди неправилност на въззивното решение, като необосновано и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на исковата претенция, с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Конкретните оплаквания са за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост при формиране на извода, че исковата сума, представляваща неустойка по договора, сключен между касатора и Министерството на вътрешните работи, не е била удържана от цената на доставените по същия стоки и че няма доказателства за реалното й прихващане от стойността на доставеното от ищеца оборудване, поради което той не е претърпял загуба, подлежаща на обезщетяване от отговорното за това лице - СТЕМО ООД. В проведеното съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за уважаването й.
Ответникът по касационната жалба СТЕМО ООД, чрез процесуален пълномощник, с депозирания в срока по чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор оспорва нейната основателност, като претендира разноски за настоящата инстанция. По аргументи, изложени в проведеното публично заседание, моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос, дължи ли въззивният съд допускане на направено доказателствено искане за експертиза за ново установяване на релевантен за делото факт, при наведени в отговора на въззивната жалба твърдения за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, за проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с указанията на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 09.12.2013 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, с оглед поддържаните основания за касационно обжалване, приема следното:
Искът, разгледан от първоинстанционния съд с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД, преквалифициран от въззивния съд като такъв за ангажиране преддоговорната отговорност на ответника по чл.12 ЗЗД, е отхвърлен от състава на АС – Велико Търново в производството по чл.294 ГПК, единствено поради това, че ищецът не е доказал претърпените вреди, за които е установено, че ответникът отговаря, а именно – за удържане при плащане на възнаграждението на наложената санкция по чл.12.4 от договор № ДЕС-37/25.04.13 г. от страна на възложителя – Министерство на вътрешните работи, представляваща неустойка за неизпълнение в размер на 10 % от стойността на договора /60 498.04 лв./, дължима поради недоставяне на част от оборудването, което ответникът по делото в качеството му на подизпълнител е следвало, но не е осигурил за изпълнението на договора.
Въззивният съд е отказал да събере новите доказателства, поискани от ищеца с отговора на въззивната жалба, относно размера на полученото плащане по договора с МВР, чрез назначаване на ССЕ. Приел е, че в подадената въззивна жалба и в отговора на същата не са наведени съображения за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада по делото, както и че съдът на основание чл.146 ал.2 ГПК не е длъжен да указва на страните, че представените от тях доказателства не са достатъчни за установяване на твърденията им по фактите.
По правния въпрос становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
С постановяване на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 09.12.2013 г. по въпроси на въззивното производство по задължителен за съдилищата начин е изяснено, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /по арг. от чл.269 изр.2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не прави нов доклад, а дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. На още по-голямо основание в тази хипотеза въззивният съд следва да допусне събирането на нови доказателства, ако такова искане, основано на чл.266 ал.3 ГПК, вече е направено от страната, позовала се на допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото.
По основателността на касационната жалба, съдът намира следното:
Становището на касатора в отговора на въззивната жалба е било, че представените по делото доказателства изцяло установяват твърдените от него факти, по които е липсвал спор между страните, като в условията на евентуалност, ако съдът намери, че доказателствата все пак не притежават необходимия удостоверителен характер, се позовава на неизпълнение на задължението на първоинстанционния съд за пълнота и точност на доклада и за даване на указания по смисъла на чл.146 ГПК и моли за събиране на нови доказателства, чрез назначаване на ССЕ, при условията на чл.266 ал.3 ГПК, за установяване размера на платеното от възложителя по договора и удържане на процесната неустойка. С оглед горното, неправилно въззивният съд е приел, че в отговора на въззивната жалба липсват съображения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото. Реално направените от касатора във въззивното производство оплаквания се основават на това, че първоинстанционният съд не е отделил спорното от безспорното, за да напъти надлежно страните, и по този въпрос съдът е следвало да вземе отношение при разглеждането на делото, включително с оглед дадените указания в отменителното решение на предходния състав на ВКС по т.д.№ 1280/2015 г. на ТК, І ТО.
На следващо място, при обсъждането на спорните факти съставът на въззивния съд необосновано е приел, че от представената, изходяща от Министерството на вътрешните работи, Справка за наложена санкция съгласно протокол № 32107/29.06.2013 г. за недоставено оборудване от фирма БАЛКАН СТАР РИТЕЙЛ ООД по договор ДЕС 37/25.04.2013 г., към която е приложен и самият констативен протокол относно изпълнението по договора, не се установява фактът, че посочената в документите сума в размер на 10 % от стойността на договора, възлизаща на 60 498.04 лв., е удържана от дължимото на ищеца възнаграждение по договора, съответно – представлява претърпяна от него имуществена вреда. При извършването на тази преценка не е съобразен статутът на договора, сключен в изпълнение на решение № 574/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски фонд за външните граници за периода 2007 – 2013 г. като част от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци”, съфинансирана от фонда и съответно попадаща под контрола на Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите и Европейската сметна палата, което изключва напълно възможността така определената и наложена санкция да не бъде приспадната от дължимото възнаграждение, а да бъде заплатена недължимо в полза на изпълнителя – ищеца по делото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че имуществените вреди, чието обезщетяване се иска, са надлежно доказани, поради което и при наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на предявения иск, правилно приети от въззивния съд за осъществени, същият се явява основателен в пълния си размер.
По тези съображения, обжалваното въззивно решение се преценява като неправилно и подлежи на касиране. При липсата на необходимост от връщане на делото на въззивната инстанция по смисъла на чл.293 ал.3 ГПК, касационният съд следва да постанови решение по същество, с което предявеният иск да бъде уважен.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5/17.01.2017 г. по т.д.№ 212/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СТЕМО ООД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на БАЛКАН СТАР РИТЕЙЛ ООД [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 60 498.04 лв. – обезщетение за вреди, претърпени поради неизпълнение от страна на ответника на поети ангажименти като подизпълнител на обществена поръчка по договор № ДЕС-37/25.04.2013 г., сключен между БАЛКАН СТАР РИТЕЙЛ ЕООД и Министерство на вътрешните работи.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: