Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * уведомяване на длъжника * цесия * фактура * заповедно производство


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 78
София, 09.07.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2352/2013 година



Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 85 от 08.03.2013 г., постановено по гр. д. № 120/2013 г. на Великотърновски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 623 от 23.11.2012 г. по гр. д. № 3001/2011 г. на Горнооряховски районен съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против [фирма] иск за установяване съществуването на парично вземане, предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 2129/2011 г. на Горнооряховски районен съд заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в размер на сумата 21 318.20 лв., формирана като сбор от сумите 9 779.15 лв. /левова равностойност на 5 000 евро/ и 879.95 лв. - непогасено задължение за цена на предоставени телекомуникационни услуги по договор от 01.02.2010 г., съгл. фактура № СМВ 101816/23.09.2010 г. с падеж 30.09.2010 г., и лихва за забава за периода 01.10.2010 г. - 13.09.2010 г., и 9 779.15 лв. /левова равностойност на 5 000 евро/ и 879.95 лв. - непогасено задължение по същия договор, съгл. фактура № СМВ 102059/14.10.2010 г. с падеж 31.10.2010 г. и лихва за забава за периода 01.11.2010 г. - 13.09.2011 г.; Присъдени са разноски на ответника [фирма] в размер на 880 лв.
В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на доказателствата. К. моли за отмяна на решението и за разрешаване на спора по същество с уважаване на предявения иск и присъждане на разноските.
Ответникът по касация [фирма] - [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение № 101 от 25.02.2014 г., след като е констатирано, че въззивният съд е разрешил значимия за изхода на делото правен въпрос за доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия, в отклонение от задължителната практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :
Производството пред Горнооряховски районен съд е образувано по предявен по реда на чл.415 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против [фирма] иск за установяване съществуването на парично вземане с размер 21 318.20 лв., предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В исковата молба е посочено, че вземането е формирано като сбор от неплатена цена на телекомуникационни услуги, предоставени на ответника в изпълнение на сключен между него и Комбридж SRL договор № СМВ20100010/01.02.2010 г., и лихви за забава по чл.16 от договора, за които са издадени фактури № СМВ 101816/23.09.2010 г. и № СМВ 102059/14.10.2010 г. Според твърденията в исковата молба, ищецът [фирма] е придобил спорното вземане по силата на сключен с първоначалния кредитор Комбридж SRL договор за цесия от 29.10.2010 г.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение за отхвърляне на иска, което е потвърдено с обжалваното въззивно решение.
За да потвърди решението на първата инстанция, Великотърновски окръжен съд е приел, че между страните не е възникнала облигационноправна връзка, тъй като не е доказано извършената с договора от 29.10.2010 г. цесия на спорното вземане да е съобщена на ответника - длъжник от предишния кредитор Комбридж SRL в съответствие с изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД. Позовавайки се на практиката в Тълкувателно решение № 1/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, І т. о., съдът е изразил становище, че макар да е породила действие в отношенията между стария кредитор Комбридж SRL /цедент/ и новия кредитор [фирма] /цесионер/, цесията няма действие в отношения между новия кредитор и длъжника, след като длъжникът не е уведомен от предишния си кредитор за преминаването на вземането към нов кредитор, овластен да получи изпълнение по смисъла на чл.75 ЗЗД. Като ирелевантно за действието на цесията и за основателността на иска е преценено приложеното към исковата молба уведомление изх. № 1481/29.10.2010 г. от Комбридж SRL до [фирма] за сключения с [фирма] договор за цесия, което е връчено на ответника заедно с препис от исковата молба и е прието като доказателство от първата инстанция с определение от 19.10.2012 г.
Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.99 ЗЗД и е неправилно поради нарушения на материалния и на процесуалния закон - чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД и чл.235, ал.3 ГПК.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.188, ал.3 ГПК /отм./, съответно чл.235, ал.3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., постановено по спор между същите страни след допускане на касационното обжалване. В това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД; Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. Настоящият състав на ВКС споделя посочената задължителна практика, която съдържа отговора на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос.
В противоречие с дадените в задължителната практика разрешения въззивният съд е формирал извод, че приложеното към исковата молба на новия кредитор [фирма] уведомление изх. № 1481/29.10.2010 г. не доказва съществен за спора правнорелевантен факт - уведомяването на длъжника [фирма] от първоначалния кредитор Комбридж SRL за извършената в полза на [фирма] цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Уведомлението изхожда от стария кредитор Комбридж SRL, каквото е изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД, съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до знанието на ответника - длъжник в момента, когато му е връчено като приложение към исковата молба на новия кредитор [фирма], и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл.99, ал.4 ЗЗД. Като е приел, че извършеното по този начин уведомяване не е надлежно по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД и по тази причина е отрекъл основателността на иска за съществуване на спорното вземане, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК.
Неоснователно е искането на касатора след отмяна на въззивното решение спорът да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Приемайки иска за неоснователен единствено по съображения, че ответникът не е уведомен надлежно за цесията, въззивният съд не е обсъдил съдържащите се във въззивната жалба на ищеца доводи, относими към съществуването на вземането и конкретно - към изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал възникването и изискуемостта на задълженията на ответника към първоначалния кредитор, отразени в представените в заповедното производство по чл.410 ГПК фактури, за цена на доставени телекомуникационни услуги и лихви за забава по договора от 01.02.2010 г. Тези изводи са направени по повод формалното оспорване от ответника, че не дължи плащане на сумите по фактурите. Произнасянето по основателността на предявения иск е обусловено от изясняване на процесуалната позиция на ответника - дали оспорва предоставянето на услугите, за които са начислени задълженията по фактурите, или се позовава на други правоизключващи или правопогасяващи факти, и от обсъждане на доводите и доказателствата, относими към възникването и съществуването на вземането. Касационната инстанция не би могла да извърши посочените процесуални действия и да се произнесе за пръв път по въпроси, които не са обсъждани от въззивния съд, но са от значение за правилното решаване на спора, което налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски окръжен съд, съгласно чл.293, ал.3 ГПК.
Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските, като при новото разглеждане на спора, в зависимост от неговия изход, въззивният съд следва да разпредели отговорността за разноски и за настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 85 от 08.03.2013 г., постановено по гр. д. № 120/2013 г. на Великотърновски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :