Р Е Ш Е Н И Е № 86 С., 18.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение, в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря И. В., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2230/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. В. З. срещу Решение № 182 от 28.12.2012г. по т. д. №1571/2012 на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено Решение № 4 от 09.02.2012г. по гр. д. № 144/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 193 КЗ и чл. 86 ЗЗД за 86 700 лв. – застрахователно обезщетение и 2 316,97 лв. – мораторна лихва, като неоснователни и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 000 лв. В касационната жалба касаторът сочи, че обжалваното решение на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основания за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа становище, че съдебният състав неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ, която урежда няколко кумулативни предпоставки, при които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение, които не са налице в настоящия случай. Релевира доводи, че оставянето на част втора от свидетелството за регистрация в МПС не съставлява нарушаване на съществен за застрахователя интерес, предвид обстоятелството, че част първа от свидетелството за регистрация е съхранена и предадена на застрахователя, и с оглед факта, че багерът в момента на кражбата се е намирал на охраняем паркинг и застрахованият не е предполагал, че същият ще бъде противозаконно отнет. Касаторът излага и съображения, че в т. 12.6 от Общите условия се има предвид оставянето в МПС на свидетелството за регистрация във функцията му на документ за собственост, легитимиращ собственика и правото му да се разпорежда с МПС, т. е. на част първа от талона. Поддържа становище, че неизпълнението на задължението на застрахования не се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на подлежащата на обезщетяване вреда, което не е съобразено от въззивната инстанция. Моли въззивното решение да бъде отменено, предявените искове уважени и претендира присъждане на направените за всички инстанзии разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт В. Т. оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения, посочени в отговора на същата. Релевира доводи, че исковете правилно са отхвърлени, но е следвало основанието за отхвърлянето им да е липса на застрахователно покритие към датата на настъпване на застрахователното събитие поради неплатена застрахователна премия. Ответникът излага съображения, че събитието е изключено от застрахователното покритие по процесната застраховка по взаимно съгласие на страните, поради което разпоредбата на чл. 211 КЗ е неотносима и интересът на застрахователя по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ не подлежи на преценка. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. С определение № 95 от 21.02.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпроса: Дали оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско на МПС“, при настъпване на застрахователното събитие - кражба, съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 211, ал. 2 КЗ и като такова основание ли е за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че оставянето на малкия талон от свидетелството за регистрация на откраднатото на МПС съставлява нарушение на т. 55.5 от Общите условия на договора за застраховка „Каско на МПС“. Съдебният състав е счел, че неизпълнението на това задължение е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в застрахователния договор и по смисъла на чл. 211 КЗ е основание застрахователят да откаже плащане на обезщетение на [фирма]. Въззивният съд е направил изводът, че при неизпълнение на насрещно договорено задължение, вина на застрахования и настъпило застрахователно събитие е засегнат значим интерес на застрахователя, поради което за застрахователя е възникнало потестативното право да се освободи едностранно от отговорност. По релевантния материалноправен въпрос: Разпоредбата на чл. 211, ал. 2 КЗ, на която решаващият състав е основал своите изводи, предвижда правото на застрахователя по имуществена застраховка да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователен договор. В решение № 211/06.12.2012г. по т. д. №1029/2011г. на ВКС, ТК, второ отделение, решение № 79/29.06.2012г. по т. д. № 802/2011г. на ВКС, ТК, първо отделение и решение № 22/12.09.2013г. по т. д. № 679/2011г. на ВКС, ТК, второ отделение, имащи характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът се е произнесъл по идентичен правен въпрос, като е приел, че оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско на МПС“, при настъпване на застрахователното събитие - кражба, не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 211, ал. 2 КЗ и като такова не е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ. Нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 КЗ при положение, че застрахователното събитие вече е настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение. По основателността на касационната жалба: При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос, се налага извод, че касационната жалба е частично основателна. За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 211, т. 2 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Правилно въззивният съд е приел, че оставянето на малкия талон от свидетелството за регистрация на откраднатото МПС съставлява нарушение на т. 55.5 от Общите условия на договора за застраховка „Каско на МПС“, но в противоречие с постоянната съдебна практика и събраните доказателства е направил извод, че неизпълнението на това задължение е значително с оглед интереса на застрахователя и представлява основание да откаже плащане на обезщетение по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ. Настъпването на застрахователното събитие не е следствие от неизпълнение на задължението по т. 55.5 от ОУ на договора за застраховка „Каско на МПС“, т. е. не е в пряка причинно - следствена връзка, доколкото не е доказано по делото, че неизпълнението на това задължение е довело до реализирането на застрахователното събитие – противозаконното отнемане на процесния багер. В тази насока въззивната инстанция не е съобразила обстоятелството, че багерът е откраднат от охраняем паркинг. Неизпълнението на задължението да не се оставя част втора от свидетелството за регистрация в откраднатото МПС обаче е от естество да осуети евентуална възможност за предотвратяване на вредите от застрахователното събитие от контролните органи за движение по пътищата, т. е. да осуети евентуална възможност откраднатото МПС да бъде открито, предвид обстоятелството, че част II от свидетелството за регистрация е документът, който се носи от водача при ползване на превозното средство движение и е достатъчен за упражняване на контрол по пътя /служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата/, включително относно собствеността на автомобила съгласно чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от Наредба І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /в този смисъл е решение № 79 от 29.06.2012г. по т. д. № 802/2011г. на ВКС, ТК, второ отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. По настоящото дело неизпълнението на конкретното задължение отговаря на предпоставките по чл. 207, ал. 1 КЗ и предпоставя намаляване на застрахователното обезщетение. Като е отхвърлил предявените искове по чл. 193 КЗ и чл. 86 ЗЗД, въззивният съд е постановил неправилно решение, в противоречие с материалния закон – чл. 207 и чл. 211, т. 2 КЗ, поради което същото следва да бъде отменено. Поради необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия спорът не може да се реши по същество от настоящата инстанция, а делото трябва да се обратно на въззивния съд за събиране на доказателства относно конкретния размер на намаленото обезщетение, дължимо в хипотезата на чл. 27, ал. 2 КЗ и чрез назначаване на специализирана експертиза за определяне на обичайния процент на намаление на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно практиката на застрахователните компании в подобни случаи. Разноски за настоящото производство на страните не се присъждат с настоящото решение, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивния съд при решаване и с оглед изход на спора. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 182 от 28.12.2012г. по т. дело 1571/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.