Р      Е     Ш   Е    Н    И  Е    №  231   гр.София,  31.03.2010г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а   Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и десета година, в състав:                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                     Светла бояджива                                при секретаря Ю.Георгиева изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 204/2009г.по описа на Върховния касационен съд   Производството е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от М. Г. Х. срещу решение от 10.11.2008г. по гр.д. № 770/2008г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от М. Г. иск с правно основание чл.71, ал.1, т. 3 от Закона за защита от дискриминацията. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде уважен предявения от него иск. Ответникът М. на П. в писмено становище и чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. с определение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК с определение от 26.03.2009г. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 10.03.2008г. по гр.д. №899/2007г. на Старозагорски РС, е отхвърлил предявения от М. Г. иск срещу М. на правосъдието с правно основание чл.71, ал.1, т. 3 от Закона за защита от дискриминацията. Прието е за установено, че ищецът, който е от 2002г. е в затвора в С. З. с присъда и наказание “доживотен затвор без замяна”, не е бил поставен в неравностойно положение в сравнение с останалите лишени от свобода, чрез получаването само един централен ежедневен вестник и един ежеседмичен вестник за всички лишени от свобода. Съдът е изложил съображения, че неспазването на изискването предвидено в чл.79, ал.2 ППЗИН/отм./, предвиждащ по да се получава по един централен ежедневник на 20 затворници, не означава неравно третиране на лишените от свобода по смисъла на ЗЗДиск, поради което не следва да му се присъжда и исканото обезщетение в размер на 2 502 лева. Като е допуснал касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е приел, че с въззивното решение е дадено разрешение на съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно относно точното тълкуване на понятията “пряка и непряка дискриминация” и “равенство в третирането” на лишените от свобода. По поставеният за тълкуване въпрос настоящата инстанция приема, че от значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДиск форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от дискриминация /ЗЗДиск/ цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗЗДиск или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал. 1 ЗЗДиск следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, поради което оплаквания, произтичащи само от приложението на разпоредби, предвидени в специалните закони, по същество са неотносими към предмета на спора по ЗЗДиск. При така даденото тълкуване на правната норма Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира за неосноваталена касационната жалба. Ваззивният съд правилно е приел, че по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДиск пряка и непряка дискриминация на жалбоподателя осъществена чрез липсата на достатъчен брой централни ежедневници за лишените от свобода, не е налице, тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия в сравнение с другите лишени от свобода. Жалбоподателят не е установил да е жертва на дискриминация, тъй като не е установил наличие на дискриминационен признак, поради което не му се дължи и обезщетение за вреди от неравно третиране. Съдът правилно е приел, че в М. на правосъдието не съществуват стратегии, програми или проекти за създаване на бариера за дискриминиране на личността жалбоподателя чрез невъзможността му да получава информация за социалния и обществен живот чрез прочит на централните ежедневници. Закупуването на по-малък брой вестници за затворниците може да сочи на нарушаване на служебни задължения от страна на администрацията, но не води до неравно третиране на базата на признака "лишен от свобода”. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда по същество за липса на основание да се приеме наличие на дискриминация от страна на М. на правосъдието. Доводите на жалбоподателя, произтичащи от специалната нормативна уредба в областта на изтърпяване наказанието на лишените от свобода не обуславят различен от постановения с решението правен резултат, тъй като съдът преценява поведението на ответното министерство единствено от гледна точка на разпоредбите, забраняващи дискриминация. С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Въззивният съд, като не е установил нарушение по ЗЗДиск, правилно е приел, че на жалбоподателя не се дължи и обезщетение за причинени вреди от неравно третиране. В конкретния случай именно точното тълкуване на понятията “дискриминация” и “неравно третиране” е дало основание на съдът да отхвърли предявения иск. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.   Р Е Ш и :   О С Т А В Я В С И Л А решение от 10.11.2008г. по гр.д. № 770/2008г. на Старозагорски окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: