Р Е Ш Е Н И Е
№ 358/2015
София, 06.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2639 по описа за 2015 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 904 от 10.07.2015 година е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против въззивно решение № 434/ 05.12.2014 г. по гр.д.№ 419/2014 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 208/08.05.2014 г. по гр.д.№ 1669/2013 г. по описа на Кюстендилски районен съд,в частта,в която са уважени предявените от Д. Ц. А. против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ във вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 2176,20 лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за периода 11.09.2013 год.-11.03.2014 год.,както и по иск с правно основание чл.224,ал.1 КТ за сумата 18,14 лв.,представляваща обезщетение за 1 работен ден неизползван платен годишен отпуск за периода 18.10.2012 год.-11.09.2013 год.,ведно със законната лихва върху тази сума,както и в частта,в която искът с правно основание чл.224,ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 16 до 18 работни дни платен отпуск.Отменено е решението в частта,в която искът с правно основание чл. 224,ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 18,14 лв. до 288,52 лв., представляваща обезщетение за 16 работни дни неизползван платен годишен отпуск за периода 18.10.2012 год.-11.09.2013 год. и е присъдена тази сума.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - управомощен ли е изпълнителният директор на акционерното дружество, на който е предоставено от устава и закона да извършва оперативно управление, да прави самостоятелно/по своя воля/ промени в щатното разписание.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в множеството решения по чл.290 ГПК - решение № 413/30.01.2014 г. по гр.д.№ 2362/2013г.ВКС,ІV г.о., решение № 343/28.12.2012 г. по гр.д.№ 748/2011 г. ВКС, ІV г.о., решение № 8/02.03.2012 г. по гр.д.№ 672/2011 г. ВКС, ІІІ г.о., в които е прието, че „уреденото в устава на търговското дружество правомощие на негов колективен орган да извършва структурни промени няма отношение към правомощието на законния представител на дружеството да извършва промени в щатното разписание. Структурна промяна е откриване или закриване на клонове, обособяване, сливане, разделяне и др. на отдели или други поделения на дружеството, които е възможно, но не е задължително да бъдат свързани с увеличаване или намаляване на заетия персонал. Промяната на щатното разписание е компетентност на представляващия дружеството, като няма пречка той да възприеме и изпълни решението на друг орган. Без правно значение е броят и вида на съкратените щатни бройки и дали това е свързано, или не със структурни промени. Съответствието на промените на щатното разписание с приетата структура в търговското дружество няма отношение към законността на уволнението. То има значение единствено в отношенията между представляващия и дружеството и може да повлече отговорност на представляващия спрямо дружеството“.
По касационните основания
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно правните му изводи за липсата на правомощия на изпълнителния директор, визирани в устава на дружеството, да извършва закриване на щатни бройки и извършването на промени в щатното разписание.Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба Д. Ц. А., посредством процесуалния си представител – адв. Сл. Л., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.
Въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд по силата на чл.272 ГПК, че правомощията на изпълнителния директор на ответното търговско дружество не включват правомощие за извършване на промени в щатното разписание, а извод за противното не може да са направи и предвид разпоредбата на чл.37 от устава на дружеството, на която ответникът се позовава. Изхождайки от тази разпоредба окръжният съд е стигнал до извод, че от нейното съдържание и съдържанието на договора за възлагане на управление , подобно правомощие изпълнителният директор не притежава. Въз основа на това въззивната инстанция е приела, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата, възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност, а в случая липсва валидно взето решение на компетентния орган за съкращаване на процесната бройка.
С оглед отговора на поставения въпрос съдът намира, че единственият и решаващ извод във въззивното решение е неправилен. Промяната в щатното разписание не съставлява съществена организационна промяна, изискваща решение на Съвета на директорите на търговското дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК макар и при наличието на решаващ неправилен извод, въззивното решение не следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като не се налага повтарянето и извършването на нови съдопроизводствени действия.
С исковата молба са наведени доводи за незаконосъобразност на процесното уволнение, поради липса на съкращаване в щата и нарушаване разпоредбата на чл.329 КТ, на които следва да бъде отговорено в настоящото решение.
Доводът за липса на извършено съкращаване в щата на ответното предприятие – касационен жалбоподател, е основателен. Действително работодателят е представил писмени доказателства за това. Същите обаче са оспорени, но тъй като съставляват частни документи, които не носят подписа на ищеца тежестта за доказване истинността им пада върху страната, която ги е представила. В настоящия случай работодателят не е провел пълно и главно доказване на факта на съкращаване в щата, поради което представените документи, относно този факт не следва да бъдат зачетени.
Предвид изложеното искът за незаконосъобразност на уволнението на това основание е основателен,а касационната жалба - неоснователна, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация действително направените и удостоверени разноски за настоящата инстанция в размер на 200/двеста/ лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 434/05.12.2014 г. по гр.д.№ 419/2014 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма],със седелище и адрес на управление – [населено място], [улица], ет.2 да заплати на Д. Ц. А., ЕГН –[ЕИК],гр.К., [улица], разноски за касационната инстанция в размер на 200/двеста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: |