Р Е Ш Е Н И Е № 97 С. 13.11.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 97 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Г. К. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 4165 от 8.07.2011г. по в.гр.д.№ 3030 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е частично отменено решение № І-043-191 от 1.12.2010г. по гр.д. № 31284/2009г.на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1, във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК,че А. Г. К. дължи на [фирма] още и сумите от 1 000.28лв.,представляваща стойност на топлинна енергия за периода м.01.2005г.-м.04.2008г.за топлоснабден имот, находящ се в [населено място][жк]бл.955 вх.1 ет.9, абонатен № 334432, ведно със законната лихва върху общата сума от 4 715.98лв ,считано от 26.01.09г.и на основание чл.86 ал.1 изр.1 от ЗЗД и сумата от 401.22лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 26.03.06г.-4.02.09г., като в останалата част решението е оставено в села и са присъдени следващите се разноски. С определение № 645 от 8.05.2011г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради противоречие на постановения въззивен акт с приетото в тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГТК по въпроса : плащанията за топлинна енергия представляват ли „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в”от ЗЗД и поради противоречие на постановения въззивен акт с приетото в тълкувателно решение ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК по въпроса дали в обхвата на т.1 на чл. 280 ГПК/задължителна практика/ следва да бъдат включени и всички решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В съдебно заседание страните не се явяват.К. се представлява от процесуален представител,който поддържа жалбата и иска да бъде уважена. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : Отговорът на първия въпрос,по който е допуснато касационно обжалване е даден с тълкувателно решение №3 от 18.05.2011г по т.д. № 3/11г.на ОСГТК на ВКС,съгласно което – вземанията на топлофикацион-ните дружества съдържат признаците на периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях е приложима тригодишната давност. В случая – въззивният съд е приел,че в качеството си на собственик на апартамент в топлоснабдена сграда,ответникът е потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на собствения му имот.На него - съгласно заключенията на приетите по делото експертизи за процесния период /от 1.01.2005г.до м.04.2008г./му е доставена топлоенергия на стойност 4 715.98лв./след допълнителното из-мерване,отчет и преизчисляване/,която той не е заплатил.Във връзка с направеното възражение за давност,въззивният съд е прел,че е приложима общата 5-годишна давност, съобразно която е присъдил дължимите суми. Отказал е да се съобрази с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС,на което страната се е позовала,за да обоснове тезата си за приложимост на тригодишната давност,с мотив,че то не е задължително за гражданските съдилища. Последният извод на въззивния съд е в противоречие с т.2 от горецитираното ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК,съгласно което целта и смисъла на касационното производство налагат в обхвата на чл.280 ал.1 от ГПК да бъдат включени и всички решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради констатираните противоречия с приетото в Тълкувателни решения на ВКС № 3 от 18.05.2011г. и № 1 от 19.02.2010г. - постановеният въззивен акт е неправилен само в отменителната му част. В потвърдителната е правилен,защото няма данни да е налице плащане на използваната от касатора топлинна енергия. На основание чл.293 ал.2 от ГПК въззивния акт следва да бъде отменен в частта, с която е присъденото вземане за периода 1.01.2005г.-1.01.2006г.,а въпросът пререшен с отхвърляне на иска.Погасени са по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /26.03.09г./.Размерът на непогасените по давност вземания за периода м.02.06г.-м.04.2008г.,определен със заключенията на приетите по делото експертизи възлиза на 3 715.70лв.и до този размер предявения иск е основателен,а за разликата до претендираните 5 245.09лв.-неоснователен. Посочената сума следва да се присъди със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -26.03.09г. Съответно предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява основателен до 831.93лв.за периода 1.04.06г.до 4.02.09г.,като в останалата претендирана част до 1 489.01лв.и за периода 1.03.05г.-до 31.03.06г.следва да се отхвърли./Сумата е изчислена съгласно приетите по делото заключения на експертизи при главно задължение от 3 715.70лв. и при изпадане на ответника в забава на 1.04.06г. с изтичане на 30дневния срок за доставената през м.02.206г. топлоенергия/. С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 4165 от 8.07.2011г. по в.гр.д.№ 3030 по описа за 2011г. на Софийски градски съд в отменителата му част и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ поради погасяване по давност предявения от [фирма] ЕИК[ЕИК], представлявана от изпълнителния директор М. иск за признаване за установено,че А. Г. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] район Л.[жк]бл.955 вх.1 ап.39 дължи за периода м.01.05г.-м.04.08г.още и сумата от 1000.28лв.-цена на топлинан енергия за битови нужди за апартамент, находящ се в [населено място][жк]бл.955 вх.1 ет.9, абонатен № 334432,,ведно със законната лихва, на основание чл.422 ал.1 от ГПК,във вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД и акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 401.22лв. за периода 26.03.2006г.- 4.02.2009г. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 4165 от 8.07.2011г. по в.гр.д.№ 3030 по описа за 2011г. на Софийски градски съд в частта,с която е потвърдено решение № І-043-191 от 1.12.2010г. по гр.д. № 31284/2009г.на Софийски районен съд като е уважен иска за главницата до размер на 3 715.70лв.,а аксесорния иск до размер на 831.93лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.