О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4169 Гр. София, 28.10.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 3900 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 306612 от 13.10.2022 г. на В. Н. К. с искане за спиране на изпълнението по изпълнителни дела, образувани по издадени на 11.10.2022 г. и на 17.05.2022 г. изпълнителни листове въз основа на влезлите в сила Решение № 267014 от 17.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 12915/2020 г. на СГС, ГО, 14 състав и Решение № 664 от 09.05.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 686/2022 г. на САС, І гр. състав. С решението на СГС молителката е осъдена да заплати на И. П. Г. сумата 15 000 лв. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а с решението на САС са присъдени още 5 000 лв. – и двете, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 07.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски. С Разпореждане № 728 от 20.10.2022 г. съдът е указал на молителката в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на сумата 20 000 лева във връзка с искането за спиране на изпълнението на двете влезли в сила решения. С молба вх.№ 9536 от 27.10. 2022 г. молителката е заявила искане за освобождаване на основание чл. 83 ГПК от внасяне на обезпечението в размер на 20 000 лв., изискано като предпоставка за спиране на изпълнението във връзка с подадена от страната молба за отмяна на двете влезли в сила решения. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че молбата е неоснователна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 83 ГПК не предвижда възможност за освобождаване на страната от задължението за внасяне на обезпечение при поискано спиране на изпълнението. Посоченият от молителката ред по чл. 83 ГПК се отнася единствено до освобождаването на страните от такси и разноски, дължими във връзка с движението на производството. В Закона за държавните такси също не е предвидена възможност за освобождаване на страната от дължимо обезпечение за спиране на изпълнението. Тази принципно възприета от законодателя невъзможност страната да бъде освобождавана от внасяне на обезпечение произтича от характера на самото обезпечение, което служи като гаранция на интересите на насрещната страна в случай на неоправдано забавяне на изпълнението, в частност - като източник на обезщетение за евентуалните вреди от неоснователно забавеното (по искане на другата страна) изпълнение. Уредбата на обезпечението във връзка с поискано спиране на изпълнението, съдържаща се в чл. 282 ГПК, към който препраща чл. 309 ГПК в случай на подадена молба за отмяна на влязло в сила решение, предвижда и невъзможност за самия съд да извършва преценка по целесъобразност кога да се представя обезпечение, от какъв вид и в какъв размер. Винаги когато страната по молбата за отмяна иска спиране на принудителното изпълнение, съгласно чл. 309, ал. 1 , изр. 2 вр. чл. 282, ал. 2, изр. 2 ГПК тя е длъжна да представи надлежно обезпечение в посочения по т. 1 и т. 2 на последната алинея паричен размер. Ето защо подадената молба следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9536 от 27.10. 2022 г., с която В. Н. К. иска освобождаване от задължението за внасяне на обезпечение в размер на 20 000 лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: