Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 26 юни 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията К. Харалампиев н.д № 213/2014год. Производството е образувано по бланкетна жалба на подсъдимия Г. Х. А. против присъда № 37 от 02.10.2013год. по внохд № 264 от 2013год. по описа на Софийския апелативен съд. В нея и в допълнението й като основания за проверка на обжалвания съдебен акт са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК развити с доводи, че правната квалификация на деянието, възприета от Софийския апелативен съд, е неправилна, дължащо се на еднострана преценка на доказателствената съвкупност. Неоснователно не е дадена вяра на обясненията на подсъдимия като доказателствен източник за пряко и непосредствено, спрямо личността му нападение от пострадалия. В тази ситуация А. е изпаднал в състояние на силна уплаха за живота си и при превишаване пределите на неизбежната отбрана е действал при хипотезата на чл. 12, ал. 4 от НК, като е лишил от живот пострадалия. Въззивната инстанция се е солидаризирала с първата по отношение на възприетите фактически положения, като не е подложила на собствен анализ събраната по делото доказателствена съвкупност, съгласно задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК, при постановяване на новата въззивна присъда. Изложеното се е отразило върху неправилно изграденото вътрешно убеждение на съдийския състав, а като резултат-неправилно приложение на закона и съответно-явна несправедливост на наказанието. Съответно на релевираните основания за проверка се иска отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея основания и доводи. Поверениците на частните обвинители и граждански ищци К. К. Ц. и И. С. Ц. изразяват становище за неоснователността на касационната жалба на подсъдимия и правят искане за оставяне в сила на обжалваната присъда. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 37 от 02.10.2013год. по внохд № 264/2013год. на Софийския апелативен съд, на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 1 от НПК, е отменена присъда № 115 от 19.04.2011год. постановена по нохд № 518/2011год. на Софийския градски съд в частта, с която подсъдимият Г. Храйр А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 от НК и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт. 2 от НК. Вместо нея въззивният съд е постановил нова присъда, с която Г. Х. А. е признат за виновен в това, че на 05.03.2010 г. около 03.00 часа в [населено място], /улица, № , вх., ет./ , умишлено е умъртвил К. И. Ц., като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.З, алт.2 НК във вр. чл.115 от НК и чл.54 от НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите на чл. 347 НПК, намира жалбата на касатора за неоснователна. За да постанови въззивния съдебен акт, апелативният съд е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК за цялостна проверка на обжалваната присъда на СГС, като е изложил подробни съображения за своето виждане, в съответствие с изискванията по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК при постановяване на новата присъда, както по отношение на доказателствената съвкупност, въз основа на която е приела установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и по отношение на признаците, характеризиращи състава на престъплението по чл. 116, ал.1, т.6, пр.З, алт.2, във вр. чл.115 от НК. Доводът за допуснато процесуално нарушение, с характера на съществено, което е довело до невъзможност да се установи волята на съда, е поддържано от защитата с цитат на изр. 4 от стр. 3, абз. последен на мотивите на присъдата: „По време на разговора между тях възникнало пререкание, като подсъдимият извадил носения от него нож ударил подсъдимия в корема, като успял да го нарани…“. Цитатът е вярно пресъздаден, но твърдението за липса на мотиви, от които не става ясна волята на съда не може да се сподели, тъй като този цитат е изваден от контекста на изречението и на целия абзац за смисловото му съдържание по приетото от съда, че подсъдимият е ударил с ножа пострадалия. Очевидно става въпрос за грешка при изписване на мотивите, която не е от естество да се приеме за липса на мотиви, представляващо основание за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 3, т, т.2, пр. 1 НПК. От фактическа страна по делото е прието за установено, че в дома на пострадалия след възникнало пререкание подсъдимият пръв е нападнал – извадил е носения от него нож, с който ударил Ц. в корема, като успял да го нарани, след което между двамата започнала борба, в хода на която пострадалият успял да отнеме ножа от А., при което получил защитни рани по ръцете. С ножа Ц. наранил лявата буза на подсъдимия, който взел от кухненския бокс един от големите ножове, намиращи се там и с него продължил да нанася удари в областта на корема и гърдите на Ц.. Пострадалият преустановил съпротивата си и започнал да стене и да охка силно, което се чуло от живущите в съседните апартаменти. Подсъдимият нанесъл силен удар в шията на пострадалия, при което прекъснал двете му сънни артерии и за кратко време, от остра кръвозагуба и анемия на вътрешните органи, в резултат на нараняването на магистралните артериални съдове в областта на шията, пострадалият починал. При така установената фактическа обстановка, отсъствието на първоначално непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия, което да е застрашило живота и здравето на подсъдимия, същият той няма законното право да се позовава на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, респ., липсата на условията на неизбежна отбрана изключва въпроса дали е налице превишаване на нейните предели, поради уплаха или смущение /чл. 12, ал. 4 НК/. До този извод, въззивният съд е стигнал, след като вярно е оценил действията на подсъдимия, които проследил в хронологичен ред-и запознанството на подсъдимия с пострадалия чрез интернет сайт, и уговорената между двамата в жилището на последния и отправянето на А. към този адрес, като се е въоръжил с нож. Последващите събития, при които/според експертите/ подсъдимият нанесъл не по-малко от 12 удара с нож в тялото на Ц./включително и четири прободно-порезни рани във тилната му област/, не сочи на действия, превишаващи пределите на неизбежната отбрана и реализирани от А. в резултат на уплаха или смущение като защитна реакция срещу пряко и непосредствено нападение спрямо личността му от страна на пострадалия. Съдът не е установил и силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия, поради което доводът за преквалификация на деянието по чл. 119, във вр. чл. 115 от НК не отговаря на възприетите по делото факти и обстоятелства. В тази насока се е позовал на заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, според което подсъдимият не е действал в състояние на афект/патологичен или физиологичен/или на уплаха и смущение. От мотивите на въззивната присъда е видно, че са изследвани всички правно значими по делото обстоятелства, като са отхвърлени като недостоверни обясненията на А., че пострадалият е инициирал нападението, изразило се в хващане и притискане гръкляна на А., и че борбата е била продължителна, при която Ц. е имал активно поведение. Съдът е съобразил заключението на химическата експертиза, според която Ц. е бил в тежка степен на алкохолно опиване, със съдържание на алкохол 4,7%о в кръвта, изключваща възможността той да извърши описаните от подсъдимия активни и координирани действия от момента на тяхната среща на вратата на апартамента на пострадалия до настъпването на смъртта му. Настоящият състав на касационната инстанция изцяло се солидаризира с изложените от въззивния съд съображения, отхвърлящи тезата, че действията на подсъдимия са защитни и в отговор на противоправно нападение от Ц., при която ситуация А. е превишил пределите на неизбежната отбрана, в резултат на уплаха и смущение. Заключението, че липсват признаците от състава на престъплението по чл. 119 от НК, е съобразен със задължителната съдебна практика, относно института на неизбежната отбрана и случаите на нейното превишаване - Постановление № 12 от 29.11.1973 г. по н.д. № 11/73г. на Пленума на Върховния съд. В конкретния случай липсват основания поведението на подсъдимия А. да се възприеме като извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради уплаха и смущение. Тази хипотеза изисква от една страна, деецът да се намира в особено психическо състояние на уплаха или смущение, а от друга, това състояние да е ограничило в значителна степен възможността му правилно да прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана. Данните по делото сочат, че подсъдимият по време на извършване на деянието не се е намирал в раздразнено състояние, което да е достигнало интензитета на физиологичен афект. А. е осъзнавал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. С оглед на горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че правилно е приложен материалния закон и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В жалбата на касатора е посочено алтернативно искане за намаляване размера на наказанието, без да са посочени конкретни възражения за явната му несправедливост по критериите, посочени в чл. 348 ал. 5, т. 1 НПК - наложеното наказание очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. При това положение, намирайки жалбата за неоснователна по другите, сочени от касатора основания за отмяна по чл. 348 от НПК и тъй като явната несправедливост е поддържана като функция от неправилното приложение на закона, настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна и по това основание. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 37 от 02.10.2013год. постановена по внохд № 264 от 2013год. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: