Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София, 05.12.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София С., като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 949 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Й. М., действаща чрез своята майка и законен представител С. С. Н., срещу решение № 305 от 09.11.2017г. по в.т.д. № 466/2017г. на Апелативен съд – П., с което е обезсилено решение № 386/14.12.2016г. по т.д. № 26/2015г. на Окръжен съд – Стара Загора като недопустимо и е прекратено производството по предявени от касаторката срещу „ФЕНИКС М 2016” ЕООД /предишно наименование „ВАВЛИОН” ЕООД/ искове по чл.29, ал.1, пр. последно от ЗТР за установяване, че вписаните обстоятелства по партидата на „ВАВЛИОН” ЕООД с № 20130808143010, № 20130820102539 и № 20141121080750, са несъществуващи. След подаване на касационната жалба „ФЕНИКС М 2016” ЕООД се е вляло в „Бест Инвесторс” ЕАД. Касаторката атакува въззивното решение като неправилно, като незаконосъобразно и постановено в грубо противоречие с трайната практика на ВКС, поради което иска неговата отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди, че ищцата е непълнолетно дете на починалия едноличен собственик на капитала на „ФЕНИКС М-2016” ЕООД, Й. М.. Приживе последният не бил извършил припознаване на детето си, родено извън брака и при смъртта му като наследник се е конституирала бабата на детето – Б. Б.. Впоследствие с решение на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 228/2013г. бил признат произходът на Е. М. от Й. М.. С оглед ретроактивното действие на посоченото решение, към дата на смъртта на Й. М., ищцата е била единствен негов наследник, включително и по отношение на дружествените дялове, които починалият е притежавал в търговски дружества. Излага съображения за допустимост на исковете. Претендира направените съдебни разноски по делото. Ответната страна по жалбата и по делото, „Бест Инвесторс” ЕАД /правоприемник на „ФЕНИКС М 2016” ЕООД/, в подробен писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: „Налице ли е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, в хипотеза, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД?” Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: С първоинстанционното решение, в производство по чл.29 ЗТР е признато за установено по отношение на „ВАВЛИОН” ЕООД по исковете, предявени от Е. М., чрез майка й и законен представител С. Н., че са несъществуващи вписаните по партидата на „ВАВЛИОН” ЕООД в търговския регистър следните обстоятелства: по вписване № 20130808143010 на АВ – Търговски регистър по партидата на „ВАВЛИОН” ЕООД, с което е вписано прекратяване на участието във „ВАВЛИОН” ЕООД на починалия едноличен собственик на капитала Й. К. М., продължаване дейността на „ВАВЛИОН” ЕООД от неговата майка и законен наследник Б. А. Б., конституирането й като едноличен собственик на капитала на „ВАВЛИОН” ЕООД и назначаването й като управител на „ВАВЛИОН” ЕООД; по вписване № 20130820102539 на АВ – Търговски регистър по партидата на „ВАВЛИОН” ЕООД, с което е вписана продажба на 80 дружествени дяла, всеки един на стойност 50 лева или общо 4000 лева, представляващи 80% от капитала на „ВАВЛИОН” ЕООД, от Б. Б. на Е. К. М., след която продажба купувачът е придобил целия капитал на „ВАВЛИОН” ЕОД; по вписване № 20141121080750 на АВ – Търговски регистър по партидата на „ВАВЛИОН” ЕООД, с което е вписана продажба на 80 от 100 дружествени дяла, с номинална стойност от 50 лева всеки, от Е. М. на В. И. Е., които дялове са били собственост на починалия Й. М.. За да обезсили решението на първостепенния съд, въззивният състав е достигнал до извода за неговата недопустимост, като постановено при липса на правен интерес за упражняване на искова защита. Посочил е, че правният интерес се обуславя от правния ефект при постигане на благоприятно решение от упражнената искова защита. В случая целеният правен ефект е заличаване на вписаното обстоятелство, тъй като заличаването по чл. 30 ЗТР на вписани несъществуващи обстоятелства или установяване на нищожност или недопустимост на вписването е последица от уважаването на иска по чл.29, ал.1 ЗТР за установяване на порок на самото вписване или несъществуване на вписано обстоятелство. Същевременно съгласно приетото в ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТР, заличаването преустановява само занапред правните последици на вписването. Решаващият състав е приел, че заличаването предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТР, като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, вследствие на уважаване на иска, заличаване. Съответно, ако са извършени последващи вписвания, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. С оглед на изложеното е обосновал липсата на активна легитимация на ищцата по иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, тъй като не предпоставя възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното й положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. По поставения правен въпрос: При поредица от последователни вписвания на един и същ вид обстоятелства, всяко от тях по необходимост е съпътствано от заличаване на предходно обстоятелство, поради промяната му (т. нар. несъщинско заличаване). Този случай е предмет на регулация в чл.7а, ал.3 от Наредба №1 от 14.02.2017г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в който е предвидено, че когато се заявяват за вписване едновременно обстоятелства за заличаване и обстоятелства за вписване по едно основно поле, следва да се посочат първо обстоятелствата, които подлежат на заличаване със съответното отбелязване в полето за заличаване, след което се посочват обстоятелствата, чието вписване се заявява. Доколкото необходимо условие за вписване на ново обстоятелство от един вид е заличаване на предходно вписаното обстоятелство от същия вид, при верига от вписвания на несъществуващи обстоятелства от един и същи вид, включваща и последното вписване, е налице правен интерес от установяване на всички несъществуващи обстоятелства, тъй като на основание чл.30 ЗТРРЮЛНЦ, при уважаване на исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на обстоятелства се заличава не само вписването, но и съпътстващото го несъщинско заличаване. Чрез иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ не се осъществява защита на членствените права на съдружници, поради което съществуването им не е от значение, както за активната легитимация, така и за правния интерес от воденето на иска от наследник на дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения въпрос: „Налице е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, когато с искова молба са предявени искове за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства от същия вид, вкл. в хипотеза, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД.”. Предвид изложеното, въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – П., тъй като в обжалваното решение липсва произнасяне по съществото на спора. Останалите доводи на страните са относими към основателността на иска, поради което не могат да бъдат взети предвид от настоящия състав. Водим от горното, на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 305 от 09.11.2017г. по в.т.д. № 466/2017г. на Апелативен съд – П.. ВРЪЩА делото на Апелативен съд – П. за разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.