Р Е Ш Е Н И Е № 362 С о ф и я, 20 септември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 с е п т е м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1054/2012 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Подадено е искане от осъдения П. Й. С. от К., понастоящем в затвора ...., на основание чл.420, ал.2 от НПК срещу влязлото в законна сила определение (по съществото си решение) № 56 от 09.03.2012 г., постановено по ВЧНД № 64/2012 г. от апелативен съд-Пловдив, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт за връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за изменяването му с приспадане на изтърпяно от него наказание на основание чл.25, ал.2 от НК от определеното му общо наказание за втората съвкупност престъпления. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият П. С., лично и чрез процесуалния си представител адв.Р.К. от САК като служебен защитник моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 12 от 18.01.2012 г., постановено по ЧНД № 888/2011 г. на окръжен съд-Стара Загора е извършено групиране на наказанията на осъдения П. Й. С. от К., в момента в затвора Стара Загора по две наказателни дела по описа на окръжен съд-Стара Загора, като му е наложено общо най-тежко наказание „доживотен затвор”, търпимо при специален режим в затвор, от което е приспаднато изтърпяното наказание по двете дела. Определението е било обжалвано от осъдения с оплакване за незаконосъобразността му поради неправилното приложение на материалния закон с искане за изменяването му и формиране на друга съвкупност от престъпленията, даващо възможност за приспадане и на друго изтърпяно от него наказание лишаване от свобода, но с въззивното определение (решение) то е потвърдено изцяло. Въззивният съдебен акт е бил постановен на 09.03.2012 г., като е посочено, че същият е окончателен и не подлежи на обжалване, поради което и не е било съобщено на страните за възможността за атакуването му пред касационната инстанция. Осъденият С. е бил уведомен за него на 05.04.2012 г., когато са му връчени преписи от определението и протокола от съдебното заседание, но не го е обжалвал и срокът за обжалването му е изтекъл на 20.04.с.г., когато следва да приеме, че е влязъл в законна сила. В искането на осъдения за възобновяване от 15.05.2012 г. се навежда отново като основание за възобновяване на наказателното дело незаконосъобразното приложение на материалния закон, като се прави искане за отмяна на второинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно промяната му в претендираната от него насока, позовавайки се и на задължителна за съдилищата практика на ВКС. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет въззивно определение (всъщност решение, съгласно чл.32, ал.1, т.2 от НПК), непроверено по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Доводите в искането са повторение на изложените във въззивната жалба с допълнение, че претендираното включване в съвкупността от престъпленията по НОХД № 128/2008 г. и по НОХД № 748/2009 г. на ОС-Стара Загора ще даде възможност за смекчаване на режима за изтърпяване на общото най-тежко наказание „доживотен затвор”. Оплакването за незаконосъобразно приложение на закона обаче е неоснователно, тъй като и двете инстанционни съдилища са се отнесли с особено внимание към възможността да променят предишно групиране на наказанията на осъдения С. за съвкупност от престъпления, сторено по ЧНД № 722/2007 г., в която е било включено и престъплението по НОХД № 54/2004 г. от 6 години лишаване от свобода, наложено и като общо най-тежко наказание, което пък е било изтърпяно с условното му предсрочно освобождаване с определение от 19.12.2007 г. по ЧНД № 1058/2007 г. с остатък от наказанието от 8 месеца и 12 дни. Въззивният съд аргументирано е отговорил, че макар престъплението по НОХД № 128/2008 г. да е било извършено преди да е влязла в сила присъдата по НОХД № 54/2004 г., включването на първото в съвкупността от престъпления по 7 НОХ дела, формирана по посоченото ЧНД № 722/2007 г. на ОС-Стара Загора ще доведе до налагане на общо наказание от 10 години лишаване от свобода и ще наложи доизтърпяване на още 4 години лишаване от свобода, докато формирането на новата съвкупност от престъпления, предмет на присъдите по НОХД № 128/2008 г. и НОХД № 748/2009 г., двете на ОС-Стара Загора, най-тежкото наказание „доживотен затвор” по второто ще „погълне” наказанието от 10 години лишаване от свобода по първото и това е най-благоприятното за осъдения, първо, защото за съвкупността от престъпленията по ЧНД № 722/2007 г. той няма остатък от общото наказание, който да доизтърпи, а при направеното групиране по обжалваното определение по ЧНД № 888/2011 г. на ОС-Стара Загора остава да търпи най-тежкото наложено му наказание „доживотен затвор”. Въпросът за възможността да се промени режима за изтърпяване на това наказание не е свързан с приложението на чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК, още по-малко – с нарушения на основни права на осъдения по КПЧОС. ВКС намира, че материалният закон е приложен правилно и не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК както за възобновяване на наказателното дело, така и за корекция на въззивния съдебен акт, поради което искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Й. С. от К., понастоящем в затвора ...., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила определение № 56 от 09.03.2012 г., постановено по ВЧНД № 64/2012 г. от апелативен съд-Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :