8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50172
[населено място], 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2194 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД срещу решение № 260 067/23.04.2021 г. по в. т. д. № 58/2021 г. на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 260 231/11.09.2020 г. по т. д. № 2081/2019 г. на Окръжен съд Варна в частта за осъждане на „Био Елит Енерджи“ ООД да заплати на касатора сума в размер 59 713, 80 лв. – остатък по фактури №№ [ЕГН]/2014 и [ЕГН]/2015 г., и сума в размер 17 605, 31 лв. – лихви за забава върху главниците.
В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Основният довод на касатора е, че въззивната инстанция неправилно е субсумирала установените по делото факти под хипотезиса на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като не се касае за периодични плащания. От касатора се заявява искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъдат уважени заявените искове в цялост ведно с присъждане на сторените разноски за всички инстанции.
В отговора на „Био Елит Енерджи“ ООД се оспорва касационната жалба като неоснователна, тъй като в нея се преповтарят доводите, изложени в отговора на въззивната жалба. Заявява се становище, че решението на Апелативен съд Варна е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на дружеството касатор поддържа жалбата. Заявява становище, че, макар процесният договор за консултантска услуга да е многогодишен, задълженията на консултанта не са еднотипни, нито произтичат от един и същи факт, за да се преценят като периодични, съответно по отношение на тях да се приложи кратката погасителна давност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :
Исковото производство е образувано по претенции на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу „Био Елит Енерджи“ ООД, за заплащане на остатък от възнаграждение по договор за консултантски услуги, предоставени във връзка с кандидатстване на ответника за финансова помощ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програма за развитие на селските райони с действие 2007 – 2013 г. За задълженията да се изплати възнаграждение са издадени две фактури - № [ЕГН]/18.12.2014 г. и № [ЕГН]/18.12.2015 г., по които са направени само частични плащания. Отделно от това, са заявени претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава на главниците.
За да постанови решението си, с което отменя решението на Окръжен съд Варна в осъдителната му част, съставът на Апелативен съд е констатирал, че спорът между страните не е по фактите, а по приложението на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с оглед противопоставеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла давност по отношение на заявените с исковата молба вземания. За да приеме, че те са погасени, въззивният състав се е позовал на решение № 93/24.06.2015 г. по т. д. № 65/2014 г., I ТО, ВКС и е преценил, че поетото от ищеца задължение е да консултира възложителя за получаване на компенсаторни плащания като отделните дейности, които консултантът е приел да извърши, са в една своя част еднократни, други се дължат през определен период от време, а трети - през целия период на действие на договора, като всички те по вид и срокове са съобразени с изискуемите документи, които следва да бъдат приложени при кандидатстване за подпомагане по съответната мярка. Съставът е преценил, че вземането на изпълнителя за възнаграждение е за периодично плащане, чиято природа е разяснена с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е заключил, че е приложимо правилото за тригодишната давност. Счел е, че тя е изтекла през 2018 г. Тъй като исковата молба е била подадена по пощата на 16.12.2019 г., то е приел претенциите за плащане по двете фактури за погасени по давност и като такива – неоснователни. В мотивите съдът е посочил, че предявеният по т. д. № 546/2017 г. частичен иск е прекъснал течението на давностния срок само за заявената част от възнаграждението, впоследствие присъдена с решението. Непредявената част от вземането е останала извън предмета на делото и за нея давността не е спирала, нито е била прекъсната. Поради погасяване на вземанията за главници на основание чл. 119 ЗЗД съдът е преценил, че погасени се явяват и произтичащите от тях акцесорни задължения за лихви. С тези мотиви съставът на Апелативен съд Варна е отхвърлил изцяло предявените искове.
С определение № 477/08.08.2022 г. е допуснато касационно обжалване за проверка на въззивното решение относно съответствието му с посочените от касатора ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 147/2019 г. по т. д. № 50 178/2016 г. на I т.о., решение № 235/2018 г. по т. д. № 726/2017 г. на II т.о. и решение № 93/2015 г. по т. д. № 65/2014 г. на I т.о. на ВКС по въпроса: Какъв е характерът на вземането на изпълнител по многогодишен договор за консултантски услуги, по който е уговорено предоставянето на различен по вид услуги през време на изпълнението му, респективно какъв е характерът на задължението на възложителя?
В сочената задължителна и казуална практика, както и в служебно известното на състава решение № 46/30.07.2019 г. по т. д. № 1838/2018 г. на I т.о. на ВКС/ е прието, че периодично е плащането, което се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, които възникват от един и същи факт, с предварително определени през интервали от време падежи, с изначално определени или определяеми размери, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземането за възнаграждение по договор за предоставяне на услуга, към който са приложими правилата за изработката, представлява периодично плащане, когато има за предмет трайно предоставяне на услугите в течение на срока на действието и възнаграждението е дължимо през определени или определяеми в договора периоди. В решение № 147/31.10.2019 г. по т. д. № 50 178/2018 г. на I г.о. и решение № 113/23.06.2016 г. по т. д. № 1922/2015 г. на II т.о. на ВКС е прието, че характерът на задължението, което поема изпълнителят по договор за предоставяне на услуга, обуславя и характера на задължението на възложителя. Когато първото е за трайно периодично изпълнение, то плащането на възнаграждение също е с трайно изпълнение. Следователно, в казуалната практика, доразвиваща ТР № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, е акцентирано, че, за да се приеме едно плащане за периодично, то трябва да е дължимо за изпълнението на насрещна престация с трайно изпълнение – продължително /през определен срок от време да се дължи едно и също действие или бездействие/ или периодично /през определени периоди от време да се дължат еднакви по предмет престации/. Само при осъществяването на тези факти е приложима разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Тя регламентира едно изключение от общото правило на чл. 110 ЗЗД и затова не може да бъде тълкувана разширително. Когато липсва един от кумулативно изискуемите признаци, не може да бъде определено едно вземане/плащане като периодично. От тук произтича и отговорът на поставения правен въпрос. Задължението на възложителя да плаща възнаграждение на изпълнител по многогодишен договор за консултантски услуги, по който е уговорено предоставянето на различен по вид услуги през време на действието му, няма характеристиката на „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съответно вземането на изпълнителя също не е с периодичен характер.
По същество на спора.
Пренесеният пред настоящата инстанция спор е относно основателността на противопоставеното от ответника правопогасяващо възражение за давност по отношение на главниците, съответно относно приложението на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, т. е. няма спор относно правопораждащите задължението на ответника факти и неговия размер. Договорът, въз основа на който се претендира плащане, съдържа уговорки, възлагащи в тежест на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕООД следните задължения: 1) подготовка на заявление за кандидатстване и 5-годишен план за сеитбообръщение по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите”; 2) извършване /вземане/ на почвени проби за всички площи на ниво физически блок, включени в компенсаторни плащания по Мярка 2014 „Агроекологични плащания” от ПРСР на възложителя през първата година; 3) извършване анализ на почвените проби и подготовка на 5-годишен план за управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене; 4) извършване /вземане/ на почвени проби за всички площи на ниво физически блок, включени за компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР на възложителя през четвъртата година; 5) консултации по прилагане на изискванията по направлението до края на 5-годишния ангажимент на възложителя. В чл.2 от договора дължимото на изпълнителя възнаграждение е уговорено в размер на 5 лв. на декар без ДДС годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните плащания по Мярка 214 направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите”, платимо както следва: 1) 5 000 лв. без ДДС, авансово след подписване на договора; 2) разликата до договореното възнаграждение без ДДС след приспадане на авансовото плащане - след получаване на компенсаторното плащане през първата година; 3) от втората до петата година - изцяло след получаване на компенсаторно плащане за конкретната година.
В случая изпълнителят не е поел задължение за извършване на престации с трайно изпълнение, тъй като престациите по т. 1 и т. 3 са с еднократно изпълнение, а престациите по т. 2 и т. 4 са ограничени от едногодишен период на изпълнение и единствено престацията по т. 5 е за целия срок на договора. Наред с това, следва да се отчете обстоятелството, че уговорените в т. 1 - т. 5 престации са с различен предмет – подготовка на документи за кандидатстване, изготвяне на план за сеитбообръщение, подготвяне на план за управление на хранителни вещества в почвата, вземане на почвени проби, предоставяне на консултации, съответно са дължими през различни етапите от действие на договора, за които уговорено да се съставя отчет с цел удостоверяване на извършването им. Възложителят е поел задължение да заплати стойността на изработеното като плати част от възнаграждението през първата година в определен размер, а всяка една от следващите години плаща възнаграждение в зависимост от включените по мярка 214, направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“, площи. Въпреки това, уговарянето на разсрочено плащане при предварително определени падежи само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че договорът е с трайно изпълнение. Изпълнителят е поел задължение да извършва различни по естеството си дейности през различните етапи на договора, а не задължение за непрекъснато извършване на една престация за целия срок на договора или за периодично изпълнение на престации с еднакъв предмет, поради което, с оглед дадения отговор, следва да се приеме, че задължението на възложителя не може да се определи като такова за периодично плащане. При това положение установените по делото факти не биха могли да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а е приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Оттук следва, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на заявените за защита парични притезания е неоснователно.
Макар да е цитирал решение № 93/24.06.2015 г. по т. д. № 65/2014 г. на ВКС, въззивният състав не е отчел, че в мотивите на същото задължението на възложителя за плащане на изработено е окачествено като периодично само при наличието на насрещно задължение на изпълнителя да предоставя трайно някакъв вид услуга в срока на действие на договора. В решението изрично е проведено разграничение между тази хипотеза и случая, при който по договор за изработка е уговорено извършването на отделни работи през определени етапи, срещу което възложителят е задължен да плаща на части при приключване на работата на всеки един от тези етапи. Съставът на Апелативен съд Варна не е оценил, че уговорките по процесния договор предвиждат задължения на изпълнителя /касатор в настоящото производство/, които нито са еднородни, нито са с трайно изпълнение. Това е довело до неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК.
Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК и предявените искове по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени в определените от Окръжен съд Варна размери. В отхвърлителната му част решението на първостепенния съд е влязло в сила като необжалвано.
Поради изложеното, решението на Апелативен съд Варна следва да бъде отменено с преразпределяне на отговорността за разноски.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се дължат разноски за трите съдебни инстанции съразмерно с уважената част от предявените искове и изхода на спора пред въззивната и касационна инстанция. За първа инстанция те са в размер на 8 391, 44 лв., за втора инстанция – 5 270 лв. и за настоящата – 8 250, 20 лв., или общо в размер на 21 911, 64 лв.
С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260 067/23.04.2021 г. по в. т. д. № 58/2021 г. на Апелативен съд Варна, с което, след отмяна на решение № 260 231/11.09.2020 г. по т. д. № 2081/2019 г. на Окръжен съд Варна в неговата осъдителна част, са отхвърлени предявените от „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД срещу „Био Елит Енерджи“ ООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, включително в частта за разноските, вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 ЗЗД „Био Елит Енерджи” ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на “ЕВРО ИН КОНСУЛТ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 28 809, 60 лв. - разлика между присъдената по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна в размер на 30 000 лв. и пълно дължимата по фактура № [ЕГН]/18.12.2014 г., издадена по договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., в размер на 58 809, 60 лв.; сума в размер на 30 904 лв. - разлика между присъдената по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна в размер на 30 000 лв. и пълно дължимата по фактура № [ЕГН]/18.12.2015 г., издадена по същия договор, в размер на 60 904, 20 лв., ведно със законната върху двете главници от 16.12.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Био Елит Енерджи” ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на “ЕВРО ИН КОНСУЛТ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 1 164, 33 лв. - разлика между присъдената сума по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна в размер на 7 000 лв. до пълния размер на дължимата лихва за забавено изпълнение на цялото задължение по фактура № [ЕГН]/18.12.2014 г. за периода 18.12.2016 г. - 09.05.2017 г.; сума в размер на 7 611, 14 лв. - лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура № [ЕГН]/18.12.2014 г. в размер 28 809, 60 лв. за периода 10.05.2017 г. - 16.12.2019 г.; сума в размер на 665, 33 лв. - разлика между присъдената сума по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна в размер на 7 000 лв. до пълния размер на дължимата лихва за забавено изпълнение на цялото задължение по фактура № [ЕГН]/18.12.2015 г. за периода 18.12.2016 г. - 09.05.2017 г.; сумата 8 164, 51 лв. - лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура № [ЕГН]/18.12.2015 г. в размер на 31 272, 60 лв. за периода 10.05.2017 г. - 16.12.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Био Елит Енерджи” ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на “ЕВРО ИН КОНСУЛТ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 21 911, 64 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.