Ключови фрази


4
определение по гр.д.№ 783 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е




№ 272

гр.София, 27.05.2020 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 783 по описа за 2020 г. приема следното:



Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Р. И. Р. срещу решение № 3942 от 05.09.2019 г. по в.гр.д.№ 86 от 2019 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 5457 от 10.10.2018 г. по гр.д.№ 804 от 2016 г. на Разложкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Ч. К. А. и К. И. В. против Р. И. Р. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 1282 кв.м., с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК и е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № .... г.
Касаторът Р. И. Р. твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. При възлагане на недвижим имот от публичен изпълнител, от който момент започва да тече за третото лице срокът за предявяване на иска по чл.199, ал.2 ДПК /отм./, респ. чл.239, ал.2 ДОПК: от обнародването в Държавен вестник на постановлението за възлагане или от узнаването за същото по друг начин ?
2. При хипотеза на необнародване в Държавен вестник на постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител, следва ли да се счита, че е завършен фактическият състав по придобиване на правото на собственост, ако третото лице- собственик на имота е узнало за издаването му по друг начин и в едногодишния срок от узнаването не е предявило иск срещу длъжника и взискателя ?
3. Равнозначни ли са като правни действия и като правни последици от тези действия обнародването в Държавен вестник на постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител и вписване на искова молба в Службата по вписванията, респективно равнозначни ли са правата, които възникват от тях ?
4. При предявен иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС когато ищецът не е придобил право на собственост при условията на чл.199, ал.1 ДПК /отм./, респ. чл.239, ал.1 ДОПК, но праводателят му е бил купувач на публичната продан, следва ли същият да докаже правопораждащите факти относно своето право, а именно, че длъжникът по изпълнителното дело е бил собственик на възложения на праводателя му имот ?
5. При предявен срещу действителния собственик положителен установителен иск за собственост от лице, което е придобило собствеността от купувач при публична продан, допустимо ли е действителният собственик на имота да предяви отрицателен установителен иск за същия имот по чл.199, ал.2 ДПК /отм./, респ. чл.239, ал.2 ДОПК, срещу длъжника по изпълнителното дело и взискателя ?
6. При прекратен и заличен от търговския регистър търговец, който няма правоприемник, допустим ли е иск по чл.199, ал.2 ДПК /отм./, респ. чл.239, ал.2 ДОПК и ако да- кои са пасивно легитимираните лица по този иск ?
Освен това се твърди, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
В писмен отговор от 25.02.2020 г. ответниците по касационната жалба Ч. К. А. и К. И. В. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата следва да се допусне до касационно разглеждане поради следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения от Ч. К. А. и К. И. В. срещу Р. И. Р. иск за собственост, въззивният съд е приел, че праводателят на ищците „Интерстрой 2000“ ООД е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание влязло в сила постановление за възлагане от публичен изпълнител № 451 от 19.11.2003 г.
По възражението на ответника, че той е действителния собственик на имота, а изпълнението от публичния изпълнител е проведено за задължения на лице, което не е собственик на този имот /“Вищерица“ ЕАД/, съдът е приел, че не следва да се произнася по него, тъй като ответникът е пропуснал преклузивният едногодишен срок по чл.199, ал.2 ДПК /отм./, респ. чл.239, ал.2 ГПК да предяви правата си чрез отрицателен установителен иск. Счел е, че въпреки че в закона е посочено, че този срок започва да тече от публикуване в Държавен вестник на постановлението на публичния изпълнител за възлагане на имота, в конкретния случай, в който е установено, че такава публикация в ДВ няма, срокът е започнал да тече от датата на узнаване от страна на ответника за постановлението за възлагане, тъй като целта на публикацията в ДВ била именно третите лица да узнаят за провежданото от публичния изпълнител принудително изпълнение и възлагането на имота. Приел е, че ответникът е узнал за постановлението за възлагане най-късно на 27.11.2017 г. /когато е получил препис от исковата молба по настоящото дело с приложени към нея доказателства/ и от този момент до изтичане на едногодишния срок по чл.199, ал.2 ДПК /отм./, респ. чл.239, ал.2 ДОПК не е предявил предвидения в тази разпоредба от закона отрицателен установителен иск.
По възражението на ответника за придобиване на имота по давност съдът е приел, че същото е неоснователно. От събраните по делото доказателства се установявало, че Р. Р. е установил владение върху процесния имот едва през 2013 г., поради което очевидно към датата на завеждане на дело на 14.04.2016 г. десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е бил изтекъл.
Видно от горепосочените мотиви на съда в обжалваното решение, първият и вторият поставени от касатора правни въпроси /1.От кой момент започва да тече за третото лице срокът за предявяване на иска по чл.199, ал.2 ДПК /отм./, респ. чл.239, ал.2 ДОПК при възлагане на недвижим имот от публичен изпълнител: от обнародването в Държавен вестник на постановлението за възлагане или от узнаването за същото по друг начин ? и 2. При хипотеза на необнародване в Държавен вестник на постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител, следва ли да се счита, че е завършен фактическият състав по придобиване на правото на собственост, ако третото лице- собственик на имота е узнало за издаването му по друг начин и в едногодишния срок от узнаването не е предявило иск срещу длъжника и взискателя ?/ са обусловили решаващите изводи на съда в обжалваното решение. Предвид липсата на съдебна практика по тези въпроси, произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поради това касационното обжалване на решението на Благоевградския ОС следва да се допусне.
Воден от горното, настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о.


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3942 от 05.09.2019 г. по в.гр.д.№ 86 от 2019 г. на Благоевградския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 213,36 лв. /двеста и тринадесет лева и тридесет и шест стотинки/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.