5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60368 [населено място], 21.10.2021 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 1947 по описа за две хиляди двадесет и първа година, съобрази следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. И. С. против определение № 812/29.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 20211100505944/ 2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 18.01.2021 г. по гр.д.№ 44458/2019 г. на Софийски районен съд, за връщане на исковата молба на жалбоподателката, подадена срещу ЗАД „Армеец” АД, предвид неизпълнена преди подаването й процедура по чл.498 КЗ, в качеството на абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ. Жалбоподателката оспорва правилността на въззивното определение по съображения, че въззивният съд формално е преповторил мотивите на първоинстанционното разпореждане, не се е произнесъл по наведените с въззивната й частна жалба доводи и не е съобразил всички релевантни за произнасянето обстоятелства. Акцентира на това, че съдът е следвало да съобрази липсващата положителна процесуална предпоставка от рода на абсолютните към момента на сезирането си с иска, не и след събиране на всички относими доказателства и осъществяването на множество процесуални действия до даване ход на устните състезания по делото. Ответната страна – ЗАД „Армеец „ АД – оспорва частната жалба ,с доводи по правилността на произнасянето на въззивния съд и несъстоятелност на поддържаните от частния жалбоподател възражения. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното : Производството е образувано по иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ, предявен от М. С. против ЗАД „Армеец„ АД, като няма спор, че както с оглед датата на възникване на застрахователното правоотношение с делинквента, така и с оглед датата на застрахователното събитие, приложими са разпоредбите на КЗ в сила от 01.01.2016 г.. Ответното дружество не е възразявало за неспазена предварителна процедура по заявяване на претенцията за обезщетение, съгласно чл. 498 КЗ. След провеждане на съдебното дирене и събиране на доказателствата по спора, съответно след даване ход на устните състезания, първоинстанционният съд, съобразявайки липсата на доказателства за процедурата по чл. 498 КЗ , е отменил определението си и върнал делото в зала, с указания за представянето им. Ищцата е представила нотариална покана, отправена до ответното дружество в отговор на дадените от съда указания, т.е. в хода на висящото съдебно производство, съответно връчена на 12.11.2020 г.. По същата не е взето становище от застрахователя. Още с отговора на исковата молба, обаче, същият е възразил срещу предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение – липса на застрахователно събитие и търпими от ищцата вреди в причинна връзка с такова, в евентуалност е оспорил претендирания размер на имуществени и неимуществени вреди . Първоинстанционният съд е върнал исковата молба , съобразявайки че процедурата по чл. 498 КЗ се явява абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 432 ал.1 КЗ. Акцентирайки на това, че съгласно закона тази процедура следва да се инициира предходно на предявяването на иска, съдът е отказал да приложи чл.235 ал.3 ГПК досежно реализирането й в хода на исковото производство. Съображението му е, че като не е започнал да тече преди подаването на исковата молба, с предявяването на писмената претенция, срокът по чл. 496 ал.1 КЗ, към който чл. 498 КЗ препраща , не може да изтича в хода на съдебното производство. Отрекъл е качеството на исковата молба като писмена претенция по реда на чл.498 КЗ. Въззивният съд е потвърдил определението за връщане на исковата молба, споделяйки становището на първоинстанционния. Акцентира на обстоятелството, че въведения с чл. 498 ал. 3 КЗ тримесечен рекламационен срок за доброволно уреждане претенцията на пострадалия от застрахователя цели съдебното производство да се започне едва когато са изчерпани вариантите за доброволно уреждане на спора и приемането на тезата, че може да се предяви и при вече висящ исков процес обезсмисля рекламационното производство. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК жалбоподателката формулира единствено въпрос, обобщим до това: Към кой момент съдът следи за наличието на абсолютната положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432 ал.1 КЗ, предвидена в чл.498 КЗ – предявена пред застрахователя писмена претенция по реда на чл.380 КЗ, към който препраща чл.498 КЗ и наличие на една от предвидените в ал.3 на същата разпоредба хипотези, осъществила се най-късно в тримесечен срок от предявяването на претенцията, съгласно чл. 496 ал.1 КЗ - неплащане от застрахователя, отказ да плати / разбирано в смисъл на изричен такъв / или несъгласие на увреденото лице с размера на определеното или изплатеното обезщетение ? Неосъществяването на тази предпоставка преди завеждането на исковата молба изключва ли саниране допустимостта на иска в хода на съдебното производство ? Допълнителният селективен критерий се поддържа в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но самата страна е депозирала по делото определение № 339/29.05.2019 г. по ч.т.д.№ 972/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, даващо отговор на въпроса. Конкретизираният от настоящия състав въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като отговор на същия е обусловил решаващия мотив на въззивния съд за недопустимост на иска, поради неосъществила се процесуална предпоставка за предявяването му. Обоснован, с преждепосоченото определение по ч.т.д.№ 972/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, е допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК . С определение № 339 по ч.т.д.№ 972/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, препращащо към съдебни актове на други състави на ВКС, се приема, че дори при подаване на исковата молба да са съществували процесуални пречки или да са липсвали процесуални условия за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, щом преди прекратяването на производството са налице процесуалните предпоставки за допустимо исково производство, то същото се счита за санирано и е следвало да продължи. Посочено е също, че за допустимостта на иска,с оглед наличието на процесуална пречка или липсата на положителна процесуална предпоставка за предявяването му, съдът следи по всяко време на производството, с оглед и възможността за санирането й в хода на същото. Изрично е прието, че изтекъл срок по чл.496 ал.1 КЗ в хода на исковото производство, образувано по пряк иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента, е съобразим като саниращ допустимостта на иска. Настоящият състав напълно споделя така даденото разрешение, което и с оглед конкретната хипотеза намира за нужно да допълни със следното: Действително, добросъвестното изпълнение на задължението на съда за служебен контрол относно допустимостта на иска и процесуалната икономия изискват съдът да извърши предварително проверка за изпълнение на рекламационната процедура по чл.498 КЗ, в качеството на процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.432 ал.1 КЗ, още на фаза подадена искова молба. От несвоевременния контрол на съда, обаче, не следват каквито и да било самостоятелни правни последици / доколкото в този смисъл са доводите на жалбоподателката /, още по-малко – освобождаване от задължението му да следи за допустимостта на иска. Несъстоятелно е съображението на съдилищата, че след като самото предявяване на писмената претенция не предхожда подаването на исковата молба, санирането на допустимостта на иска в хода на производството е изключено, тъй като срока по чл.496 ал.1 КЗ изобщо не е започвал да тече. Вярно е, че редакцията на чл.498 ал.3 КЗ акцентира на тази поредност, но същата не следва да се възприема и прилага формалистично. Императивната последователност на рекламационното и исковото производство, буквално изводима от текста на чл.498 ал.3 КЗ, не намира опора в телеологичното тълкуване на разпоредбата , в съответствие с целта на производството – да съдейства за доброволно уреждане на претенцията на пострадалото лице, в случаите, когато това е постижимо, спестявайки съдебни процедури и свързани със същите допълнителни време и разходи, не и да затрудни или лиши същото от обезщетяване. Даденото от съдилищата в настоящата хипотеза разрешение съдейства за обратното. Независимо от вече предявена писмена претенция и ясно заявен още с отговора на застрахователя отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, предвид което и не подлежи на изчакване срок по чл. 496 ал. 1 КЗ / тримесечният е предвиден от законодателя като максимален, доколкото в по-ранен момент застрахователят не извърши действие или не материализира волеизявление, отговарящо на някоя от хипотезите на чл.498 ал.3 КЗ /, съдът прегражда разглеждането на прекия иск във вече висящото производство, за сметка на бъдещо такова, въпреки че становището на застрахователя безспорно удовлетворява хипотеза на чл. 498 ал. 3 КЗ и правен интерес на пострадалия от предявяване на претенцията му по исков път. След като съдът не е прекратил своевременно производството – на фаза искова молба, предвид липса на данни за проведена предходно процедура по чл. 498 КЗ и съдържанието на последната е на практика осъществено с размяна на волеизявленията на страните по спора / искова молба с приложения и отговор на същата /, напълно безсмислено е преповтарянето й формалистично извън вече образуваното съдебно производство, в случай, че отговора на застрахователя предпоставя предявяване по съдебен ред. Ако отговорът му не предпоставя съдебно разрешаване на спора за дължимото застрахователно обезщетение / съгласен е да заплати предявения от пострадалия размер или директно изплати същия / , не би била налице хипотеза на чл. 498 ал.3 КЗ и преждевременно образуваното съдебно производство би подлежало на прекратяване, с понасяне на разноските ,вкл. присъждане такива в полза на ответника, от ищеца. Това е и санкцията, която той би претърпял за неспазване на указаната в чл.498 ал.1 КЗ поредност. В този смисъл, определението по ч.т.д.№ 972/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС следва да се счита аналогично приложимо и към настоящата хипотеза. Предвидената в чл.498 КЗ процедура е значима и съобразима с резултата си спрямо правния интерес на ищеца от предявяване на претенцията му пред съд, а не с формалното си осъществяване. Предвид така дадения отговор, определението на въззивния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски районен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия, в хипотезата на изричен отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, съгласно чл. 498 ал.3 КЗ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 812/29.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 20211100505944/ 2021 г. на Софийски градски съд . ОТМЕНЯВА изцяло определение № 812/29.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 20211100505944/2021 г. на Софийски градски съд и потвърденото със същото разпореждане от 18.01.2021 г. по гр.д.№ 44458/2019 г. на Софийски районен съд, за връщане на исковата молба, подадена от М. И. С. против ЗАД „ Армеец „ АД и за осъждането й за разноски в полза на ответника. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: