Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр. София,18 декември 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ :РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря М. Петрова и с участието на прокурора от ВКП Тома Комов , като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 965/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подс. К. Г. Г. срещу решение № 104 от 20.08.2019 г. по внохд № 94/19 г. на Апелативен съд- Бургас. В жалбата е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1,т. 3 от НПК- явна несправедливост на наказанието изразяващо се в отказа на съда да приложи чл. 66 от НК.Твърди се, че не е отдадена дължимата тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, които не предопределят необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Настоява се изпълнението на наказанието да бъде отложено при условията на чл. чл. 66, ал.1 от НК, тъй като за постигане на целите на чл. 36 от НК не се налага подсъдимият да бъде изолиран от обществото. В съдебното заседание пред ВКС, адв. Н.-защитник на подсъдимия- поддържа касационната жалба с развитите в нея доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и моли същото да бъде намалено на две години лишаване от свобода и отложено при условията на чл. 66 от НК. Подс. Г. изразява съжаление за случилото се, тъй като пострадалият бил негов приятел и в последната си дума моли за намаляване на наказанието и за неговото отлагане. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна, тъй като наложеното на подс. Г. наказание е справедливо и няма основание за уважаване на направените с касационната жалба искания. Според него съдилищата са отчели адекватно обстоятелствата, които рефлектират при индивидуализацията на наказанието. Поверениците на частите обвинители – Т. Т. А. и Р. Ж. У.- адв. Д. и адв. Т. настояват за потвърждаване на постановената ефективна присъда срещу подс. Г.. ВКС след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното : С присъда № 7 от 11.03.2019 г. по нохд № 52/19 г. Окръжен съд- Сливен е признал подс. К. Г. Г. за виновен в това, че 28.07.2018 г. в [населено място] по [улица]при управление на МПС лек автомобил „А.“ с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 21, ал.2 от ЗДП, чл. 6, т.1 от ЗДП , чл. 63,ал.2 т. 2 от ППЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Т. А. и телесна повреда на повече от едно лице-средна телесна на И. Д. Д. и средна телесна повреда на Д. И. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. Б пр.1 вр. чл. 343, ал.1 вр. чл. 342, ал.1 вр. чл. 54 вр. чл. 58а, ал.1 от НК му е наложил наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС определил „общ“ режим на изтърпяването му. На основание чл. 343г от НК наложил на подсъдимия Г. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години, като е приспаднал времето, през което е лишен от това право по административен ред, считано от 18.01.2019 до влизане на присъдата в сила. Осъдил го да заплати направените по делото разноски 1397,10 лв. по сметка на ОД на МВР - Сливен. Разпоредил се с веществените доказателства по делото, като е постановил връщане на МПС- л. а. „А.“ с ДК [рег.номер на МПС] и „Ш.“ с ДК [рег.номер на МПС] на техните собственици, след влизане на присъдата в сила. По жалба на подсъдимия К. Г. в Апелативен съд- Бургас е образувано внох № 94/2019 г. С решение от 20.08.2019 г. АС е потвърдил присъдата. Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура по глава 27 от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК. Подс. Г. признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата, поради което е провел съкратено следствие и е постановил съдебен акт, с който е признал подс. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, вр. ал.1 вр. чл. 342, ал.1 от НК , като е приложил чл. 58а от НК и е намалил наказанието с една трета. Фактите, които са описани в обвинителния акт и които са признати от подсъдимия, най- общо се свеждат до следното : На 28.07.2018 г. около 9 часа подс. Г. управлявал л. а. „А.“ по [улица]в [населено място]. До него на предната дясна седалка пътувал пострадалият А.. Автомобилът на подсъдимия се движел със скорост от 117 км. ч. при ограничение от 70 км.ч. С тази скорост той застигнал движещи се пред него автомобили и тъй като платното в неговата посока за движение и в две двете ленти било заето, пресякъл двойната непрекъсната линия и навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение, по която се движел л.а „Ш.“,управляван от св. Д.. В този момент разстоянието между двата автомобила било 163 м. Настъпил член удар между тях, от който пътуващия с подсъдимия пътник починал на място , а –шофьорът на л.а. „Ш.“ и 13 годишния му син получили всеки от тях средни телесни повреди. Посочено е също така в обвинителния акт, че скоростта на движение на л. а. „Ш.“ била 109 км. ч. преди удара и 105 км. ч. по време на удара, като водачът му не е имал техническа възможност да спре, тъй като л.а. „А.“ е попаднал в неговата опасна зона за спиране. Внимателният прочит на съдържанието на мотивите, сочи че съдебните състави по същество са поставили акцент на поведението на подсъдимия и пострадалия А., игнорирайки, че в обвинителния акт, макар твърде схематично, е намерило място поведението на втория участник в ПТП- водачът на л.а. „Ш.“- св. Д.. Двете инстанции по същество са приели, че пострадалият, бил без предпазен колан /макар такова обстоятелство да не е посочено в акта/и че с това е допринесъл за настъпването на обществено опасния резултат. Оценили са този факт като смекчаващо отговорността обстоятелство и са определили наказанието без да обсъдят останалите обстоятелства, които рефлектират върху отговорността на подсъдимия и които са изводими от фактологията по делото. Следва да се посочи, че признатите от подс. Г. факти, касаят както описаното в обвинителния акт поведение на подсъдимия, така също и на останалите участници в движението, допринесли за настъпване на престъпния резултат. Хронологията на пътнотранспортното произшествие, описана в обвинителния акт е обвързваща за съда при преценката на въпросите за наличието на вина, причинна връзка между действията на подсъдимия и настъпилия резултат, степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца. В параметрите на признатите факти следва да се обсъдят от съда и релевантните за определянето на вида и размера на наказанието обстоятелства, които без съмнение попадат в предмета на доказване по чл. 102, т. 3 от НПК. Съдът не може да се откаже от задължението си, въпреки процесуалните ограничения, които диференцираната процедура по глава 27 от НПК поставя, да достигане до обективната истина по делото и до справедливо отмерване на наказание, съобразно изискванията на чл. 35, ал.3 и чл.54, ал.1 и ал. 2 от НК, в които попада обсъждането на фактите, които смекчават или отегчават отговорността на подсъдимия. /в този смисъл Р №300/2010 г. по н.д. № 258/10 г. 1-во, НО на ВКС/. Обратното, би довело до неравностойно третиране подсъдим, който избрал като своя линия на защита признанието на фактите по глава 27 от НПК с този, предпочел провеждането на съдебното следствие по общия ред, при което съдът събира служебно доказателства, които включват преценката за тежестта на престъплението, личността на подсъдимия, наличието/отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалите лица и др. Настоящият съдебен състав при ВКС застъпва становището, че характера на процедурата, по която се е развило производството, не позволява наказателната отговорност да се определи при неизяснени обстоятелства, попадащи в кръга на смекчаващите и отегчаващите такива по см. на чл. 54, ал.2 от НК. Това разбиране е в съответствие със задължителните указания дадени в т. 8.1 в ТР №1/2009 г на ОСНК на ВКС съдилищата могат да „установяват и противопоставят обстоятелства, свързани с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност, с приложението на материалния закон“, „да излагат съображения за необходимостта от прилагането на относими правни институти, да аргументират признаците от престъпния състав на престъплението, правната му квалификация, както и да излагат съображения“ за „индивидуализация на санкционните последици“. В обсъжданата връзка, ВКС счете, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, отстранимо при ново разглеждане на делото, тъй като не е формирала вътрешното си убеждение след всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелствата по делото, между които попадат и тези обуславящи отговорността на подсъдимия. Това препятства възможността настоящия съдебен състав да извърши пълноценна проверка на доводите в касационната жалба за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и предпоставя необходимост от упражняване на правомощията по чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при въззивния съд, който следва да подложи на нова, комплексна преценка всички фактически обстоятелства, признати от подсъдимия и рефлектиращи върху наказателната му отговорност, като обсъди поведението на всички участници в пътния инцидент- подсъдимия, пострадалия пътник и водача на л.а. „Ш.“. При индивидуализацията на наказанието следва да прецени обстоятелствата, описани в обвинителния акт, сочещи на допуснати нарушения на правилата за движение по пътища и от другите участници в пътнотранспортното произшествие, които се намират в пряка причинна връзка с настъпилия обществено опасен резултат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354,ал.3, т. 2 от НПК ВКС -Първо Наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 104 от 20.08.2019 г. постановено по внохд № 94/19 г. на Апелативен съд- Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател : Членове : 1 2.