Р Е Ш Е Н И Е № 422 София, 21 февруари 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тридесети септември ……........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев .................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 2019 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпило искане от осъдения П. П.. Атакува се непроверено по касационен ред въззивно решение № 246 от 17.01.11 год. по ВНОХД № 645/10 год. на ОС – гр.Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 202 от 01.10.10 год. по НОХД № 458/08 год. на РС – гр.Свищов. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК – нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска да се възобнови делото, да се отменят присъдата и решението и да бъде оправдан. Алтернативно - да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита, че липсват основания за възобновяване на делото. Пледира за оставяне без уважение на искането. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, становищата и доводите на страните и съобрази закона, намира, че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което искането е ОСНОВАТЕЛНО. С цитираната присъда подсъдимият П. П. е признат за виновен в това, че на 05.10.06 год. в гр.Свищов, в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на „БКС” ЕАД, гр.Свищов, присвоил 10 000.00 лв., собственост на дружеството, които са му били връчени в това му качество да ги управлява, поради което и на осн. чл. 201 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Признат е за невиновен и е оправдан за повдигнатите му обвинения по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК за седемнадесет деяния и за разликата до 139 177.00 лв. и по две обвинения по чл. 220, ал. 1 и чл. 220, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Осъден е за разноските, направени по делото. С атакуваното решение присъдата е изцяло потвърдена. При разглеждане на делото двете контролирани инстанции не са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. Решенията им не са основани на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, установени в процеса. Нарушено е правото на защита на подсъдимия във връзка с изясняването на обстоятелството за вложеното количество арматура в инкриминирания обект, наличното такова в патримониума на дружеството, съответно може ли да се приеме възстановяване на присвоените 10 000.00 лв. до приключването на съдебното следствие в първоинстанционния съд. При това е постановена осъдителна присъда в нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК, като П. е признат за виновен, без обвинението да е доказано по несъмнен начин. В процеса подсъдимият не е отричал, че е получил от свидетелите И. П. и К. К. не по установения счетоводен ред сумата от 45 000.00 лв., от която в касата на дружеството е привел само 35 000.00 лв. За останалите 10 000.00 лв. П. е твърдял, че е закупил различни профили арматурно желязо, необходимо за обекта, поради обективното обстоятелство, че по това време е започнало поскъпване на този строителен материал на пазара. В подкрепа на твърденията му по делото са приложени две стокови разписки № 27/10.11.2006 год. с обща сума 4998.20 лв. и № 42/03.12.06 год. с обща сума 5003.40 лв. за различни видове арматурно желязо, прието от името на дружеството от свид. Сл. К., придружени с касови бонове за същите суми, платени в брой на доставчиците. Приети са и два констативни протокола от 21.12.06 год. за установено налично количество строително желязо в „БКС” ЕАД за обект „Къща на улица Ал.Конковичи за вложени материали в същия обект към 21.12.06 год. Районният съд е приел, че твърденията на подсъдимия се явяват защитна теза, която не намират опора в доказателствата по делото. Счел е, че с двете стокови разписки не се доказва по безспорен начин, че посочените в тях количества арматура са осчетоводени в дружеството и съответно отнесени по партидата на обект „Къща на ул. „Ал. Конкович”. Съобразил е заключението на вещото лице Б., според което няма счетоводни данни посочените суми да са отчетени в „БКС” ЕАД, още повече по съответната партида на посочения обект. Не са установени заведени в счетоводството на дружеството фактури за доставки на материали, които са описани в двете стокови разписки за месеците ноември и декември 2006 год. и м. януари 2007 год., а положения в тях подпис на техническия ръководител на обекта не доказва по безспорен начин, че посочените количества арматура са постъпили и осчетоводени в „БКС” ЕАД. Противопоставил е на доводите на защитата приетите по делото - рекапитулация за обекта, двустранен протокол от 03.04.07 год. и констативен протокол. Взел е предвид решението по воденото гражданско дело № 267/08 год. на ВТОС между възложителите на обект „Къща на ул. Ал.конкович и „БКС” ЕАД, спечелено от първите. Отчел е и факта, че след 02.11.06 год. П. не е можел да прави разходи за сметка на дружеството, без съгласието на свидетеля С.. Окръжният съд лаконично е взел отношение по същите доводи. Изключил е двата констативни протокола от 21.12.06 год., тъй като не са били подписани от свидетелите И. П. и К. К., но не е изложил съображения, защо е следвало същите да участват като членове на комисията, след като пострадалата организация е „БКС” ЕОД, а не конкретния обект с посочените възложители. Игнорирал е показанията на разпитания във въззивното производство свидетел К., че подписът за приел по складовите разписки е негов, тъй като същите следвало да се преценяват съвкупно с останалия доказателствен материал, но не е посочил конкретни доказателства. Дал е вяра на двете непротиворечиви съдебно-икономически експертизи. Акцентирал е на датата 02.11.06 год., след която подсъдимият не е имал възможност финансово да задължава дружеството, поради което е изключил и двете складови разписки. Настоящата инстанция не може да се съгласи с изводите на предходните съдилища. На първо, място присвояването на определена сума, за която се твърди, че с нея са закупени дадени строителни материали, вложени в строежа, не може да се установи само със съдебно-икономически или съдебно-счетоводни експертизи. Вещите лица – икономисти, съответно счетоводители, нямат необходимите експертни знания, за да преценят вложени количества строителни материали в даден строеж. Такива технически знания имат строителните инженери. В този смисъл още органите на досъдебното производство, съответно районният съд, е следвало да назначат именно съдебно-техническа експертиза с вещо лице строителен инженер или да разширят назначената, включвайки и такъв специалист заедно с експерт – счетоводител. Това е така, защото не всяка счетоводна липса е присвояване. Липсата на представена в счетоводството фактура за закупени строителни материали или неосчетоводяването й, може да се дължи на различни причини – пропуск да се издаде фактура, забавено фактуриране, загуба на този документ, лоша организация на счетоводството и др. Още по-малко, едно присвояване може да се докаже с констативни протоколи между две спорещи срани – „БКС” ЕОД и възложителите И. П. и К. К., между които е водено гражданско дело с идентичен предмет, по което подсъдимият не е бил страна. Логично е възложителите да не подпишат документ, който не е в техен интерес във връзка с гражданския спор. Издаденият, съгласно решението по това дело, изпълнителен лист не може да се ползва като доказателство в наказателното производство, поради тежестта на доказване по чл. 103, ал. 1 НПК, лежаща върху прокурора, а не на дадена страна, както е в гражданския процес. Основен принцип в правораздаването е, че мотивите на наказателния съд са задължителни за гражданския, а не обратното. От друга страна, недопустимо е да се правят изводи във вреда на подсъдимия, поради това, че не е доказал възраженията си или не е доказал своята невинност, съгласно чл. 103, ал. 2 и 3 НПК. Не на последно място, решаващите съдилища е следвало обективно, всестранно и пълно да изследват приложените по делото складови разписки, касовите бонове към тях, възраженията на подсъдимия и свидетелските показания на К.. Следвало е да посочат задълбочени и обективно подкрепени съображения за истинността на посочените документи и подкрепящите ги показания на свидетеля. Необходимо е било да преценят, на базата на ощетеното лице по повдигнатото обвинение / „БКС” ЕОД/, доколко тези обстоятелства не установяват воля от страна на подсъдимия, да възстанови изцяло или частично предмета на евентуално престъпление, съответно да се възползва от по-лек наказуем състав на престъплението, в което е обвинен, или занижена наказателна отговорност. Не би могло да се приеме, че контролираните инстанции са достигнали до обективната истина по делото, като са игнорирали част от доказателствата, като не са проверили достоверността им, както и когато са тълкували превратно част от тях. Не може да се приеме, че са спазени правата на страните в процеса, ако не са събрани и проверени със способите, предвидени в процесуалния закон, доказателства, които биха ползвали техни защитни позиции. Наличието по делото на обстоятелства, които не са изяснени, а чрез изясняването им би могло да се достигне до друг фактически и правен извод, не само нарушава правата на подсъдимия, но и правата на обществото за реализирането на адекватно и справедливо правосъдие. Възприемането или отхвърлянето на тезата на която и да е страна в наказателния процес е право и вътрешно убеждение на решаващия съд. То, обаче, трябва да е резултат от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Недопустимо е съдът да се произнася по достоверността на едно доказателствено средство въз основа на предположения и без използване на специалните познания на съответни експерти, когато това е необходимо. Такава процесуална дейност не само нарушава принципите по чл. 13 и 14 НПК, но е и извън критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС. Посочените съществени процесуални нарушения представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3, т. 1 НПК, поради което искането е ОСНОВАТЕЛНО. Те са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция по фактите, което налага отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от ОС –гр.Велико Търново. При същото следва да се отстранят визираните процесуални нарушения, като задълбочено и обосновано се отговори на всички доводи на защитата по въззивната жалба. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 645/10 год. по описа на Великотърновския окръжен съд. ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 246 от 17.01.11 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................