Р Е Ш Е Н И Е № 236 Гр. София, 19 декември 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 925/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. М. К. – защитник на подс. Е. А. Ф. против присъда № 33/18. 06. 2019 год., постановена по в. н. о. х. д. № 692/2019 год. по описа на Окръжен съд – Хасково. С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като доказателственият анализ е едностранчив, а изводите на въззивния съд са основани на негодни доказателствени средства. Оспорва се изводът, че концентрацията на алкохол е установена по надлежния ред и се изтъкват конкретни нарушения на подзаконовия нормативен акт, уреждащ начина на вземане и изследване на кръвната проба. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Наред с това възразява и срещу констатациите относно субективната страна на деянието. Подс. Е. Ф. се солидаризира с аргументите на защитника си и моли съда да го признае за невинен по повдигнатото му обвинение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 56/25. 10. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 711/2017 год., Районният съд – Димитровград е признал подс. Е. А. Ф. за виновен в това, че на 02. 09. 2017 год. в Димитровград управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 1,1 на хиляда – 1,7 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 2 от НК. Съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното наказание. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен от правоуправление на МПС за срок от дванадесет месеца. На основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено с присъда по н. о. х. д. № 297/2014 год. на Районен съд – Димитровград, като е определен първоначален общ режим на изтърпяването му. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия, както и по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия по първоначалното, по-тежко наказуемо обвинение и с присъда № 33/18. 06. 2019 год., постановена по в. н. о. х. д. № 692/2019 год., Хасковският окръжен съд го е отменил в наказателно-осъдителната му част. С въззивната присъда подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при условията на чл. 55 от НК, търпимо при първоначален общ режим, както и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година със зачитане на времето, през което Ф. е бил лишен от това право по административен ред. В останалата ѝ част присъдата на Димитровградския районен съд е потвърдена. Касационната жалба е основателна. Съществена част от аргументите на жалбоподателя се отнася до аналитичната дейност на окръжния съд, а внимателният прочит на мотивите към въззивната присъда дава основание да се приеме, че долустоящата инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното ѝ убеждение. За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, въззивният съд е направил извод, че са били спазени изискванията на действалата към момента на деянието Наредба № 30/2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В основата на тази констатация са поставени показанията на свид. Ю. П., която е извършила медицинския преглед на подсъдимия и му е взела кръв за химическо изследване. При анализа на заявеното от свидетелката, на стр. 5 от мотивите към присъдата, контролираната инстанция е отправила упрек към първостепенния съд, че не е интерпретирал показанията ѝ съобразно действителните им смисъл и съдържание. В действителност именно окръжният съд е възприел превратно заявеното от П., като е посочил, че при разпита си свидетелката е изтъкнала разликите между реда за установяване на алкохол в кръвта по отменената Наредба № 30 и по действащия понастоящем нормативен акт. Коректният прочит на показанията на П. обаче не разкрива в тях да се съдържа подобно разграничение. Напротив, заявеното от нея еднозначно и недвусмислено се отнася до изискванията на актуалната Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и поради това не би могло да бъде отнесено към действалия към момента на деянието подзаконов нормативен акт. В същото време са игнорирани разясненията на експерта д-р С. С. по време на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, съгласно които изследваната от нея проба е била стандартна, съобразно изискванията на Наредба № 30 и е представлявала едно стъклено шишенце с вместимост 10 милилитра. Вероятно поради тази причина, а и защото са възпроизведени безкритично фактическите констатации на Димитровградския районен съд, мотивите към въззивната присъда са вътрешно противоречиви. На стр. 3 е прието, че свид. П. взела кръв на подсъдимия, която поставила в два контейнера от по четири милилитра всеки. Впоследствие, при анализа на доказателствата и при съпоставката на показанията на П. с отразеното в заключението на химическата експертиза и с разясненията на експерта, е посочено, че С. е получила за изследване стъклено шишенце с гумена запушалка. Наред с това, макар да е проведено въззивно съдебно следствие, усилията на контролираната инстанция за разкриване на обективната истина са се ограничили с изслушване на експерта д-р С.. В същото време извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че на стр. 54 от първоинстанционното производство е приложено писмо от Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Хасково, съгласно което в прегледа на подсъдимия преди вземането на кръвна проба освен свид. Ю. П. е взела участие и медицинската сестра С. И.. Разпитът на посоченото лице в качеството на свидетел е бил абсолютно наложителен предвид съществуващите противоречия в доказателствената съвкупност относно това какво количество кръв е било взето от Ф. и колко и какви проби са били изпратени за изследване на д-р С.. Изложеното показва, че са налице съществени пороци при формиране на вътрешното убеждение на окръжния съд, които изискват проверяваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 33/18. 06. 2019 год., постановена по в. н. о. х. д. № 692/2019 год. по описа на Окръжен съд – Хасково. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Хасково за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.