1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 541
С., 23.08. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 9 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 162/2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
А. Б. Д. от [населено място] чрез своя процесуален представител адвокат К. М. е подал молба за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския градски съд от 13.10.2009г по гр.д.№ 4790/2008г с което на основание чл.45 ЗЗД е бил осъден да заплати на Б. Б. Б. сумите „общо 61 533.85 лева и общо 36 343.40” лева представляваща обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане, имуществени вреди,заедно със законната лихва считано от 19.12.2005г до окончателното изплащане на главницата.
Решението не е обжалвано и на 9.11.2009г е влязло в законна сила.
Молбата за отмяна е подадена на 23.12.2009г. и е в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305 т.5 ГПК,тъй като поканата за доброволно изпълнение на Частен съдебен изпълнител Д. В. е с изх.№ 03662от 16.11.2009г и от този момент ВКС приема,че се счита узнаване за решението на Софийския градски съд
След проверка на изложените основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския градски съд, Върховният касационен съд прие следното:
Искането за отмяна на влязлото в сила решение, е основателно.
Страните по делото-ищец Б. Б. Б. и ответник А. Б. Д. са съседи с недвижими имоти,находящи се в [населено място] кв.Б. ул.”Ш. крепост / бивша улица „620”/.Единият-ищецът-собственик на УПИ ХVІІ-431 от кв.59 заедно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда,а ответникът Д. собственик на УПИ ХХ-431 от кв.59 по плана на кв.Б..
Според твърденията в исковата молба при извършените строителни работи в имота на ответника,в имота на ищеца били причинени вреди.И за обезщетяването им, Б. Б. Б. предявил искове с правно основание чл.45 ЗЗД по две дела: по гр.д.№ 12281/2005г на Софийския районен съд по което има постановено решение от 04.12.2008г и по което ответника А. Б. Д. е бил осъден да заплати общо 18 375.18 лева и
второто гр.д. е с номер 4790/2008г на Софийския градски съд и именно неговото решение,постановено на 13.10.2009г,с което ответникът е осъден да заплати на ищеца „общо 61 533.85” и „общо 36 343.40 лева” или ако може да се тълкува това решение, общо е бил осъден да заплати 97 877.25 лева,заедно със законната лихва,считано от 19.02.2005г. е предмет на исканата отмяна по настоящето дело.
По първото дело-това на Софийския районен съд № 12281/2005г ответникът не е бил намиран на посочените адреси и в крайна сметка е бил призован чрез Държавен вестник бр.97/2006г.На основание чл.50 ал.2 ГПК /отм/ Софийският районен съд назначил за представител на А. Б. Д. адвокат Г. Д. Х. и до последното съдебно заседание,което е било на 11.11.2008г,адвокат Х. е представлявал ответника.
По второто дело-гр.д.№ 4790/2008г на Софийския градски съд- една призовка за страна на името на А. Б. Д. е приложена на л.43 и тя е била оформена от съсед на ответника О. Василев М../ поне това е отбелязано на гърба на призовката/.Въпреки това в съдебното заседание от 24.09.2009г Софийският градски съд като приел,че били налице основанията за назначаване на служебен представител на А. Б. Д. при условията на чл.50 ал.2 ГПК /отм/ отново му назначил за представител адвокат Х..В същото съдебно заседание обявил делото за решено.За това ,че решението е било изготвено, назначеният адвокат Х. пак е бил уведомен,за което се е подписал на 16.10.2009г А от 18.10.2009г е било оформеното съобщение подписано от „работещата на адреса Г. В. Н.-на адреса [улица]. И след това решението е влязло в сила.
Вярно е че всъщност призводството е тръгнало от Софийския районен съд,където са били предявени исковете за заплащане обезщетение за претърпяните от ищеца имуществени вреди и че именно в това производство при сборуването им-на исковете- с допуснатото изменение по чл.119 ГПК /_отм/ в съдебното заседание от 11.11.2008г,в частта за искове предявени на обща сборна сума от 61 533.85 лева и за същата сума от 36 343.40 лева,производството е било прекратено и делото изпратено на Софийския градски съд по родова компетентност.Вярно е и това,че съгласно процедурата по чл.93 ал.1 ГПК /отм/ „… извършените от последния действия запазват силата си”.Но това не означава,че действията по призоваването на страните,какъвто е настоящия случай, са запазили силата си и че назначения процесуален представител по едното дело,е можел да бъде представител и по другото дело,без да са били налице основанията за това. Разпоредбата на чл.93 ГПК/отм/ е разпоредба която в максимална степен е предпазвала ищеца от опасните за него последици от грешката,която е допуснал при определяне на подсъдността.Тя е запазвала в полза на ищеца материално правните последици на предявените искове и на първо място спазване на преклузивните срокове или прекъсването на давността.
Призоваването и съобщенията в гражданския процес целят да уведомят страните за процесуалните действия, които вече са били извършени-примерно от противната страна или от съда или процесуалните действия които ще се извършват за в бъдеще,за да може страната да вземе участие при тяхното извършване.От тук се прави извода,че призоваването и съобщенията и връчването на съдебните книжа обезпечава възможността на всяка една от страните да се подготви за защита,а така също и да защити своето право.Строгостта на правилата,които ги уреждат, е гаранция за правото на защипа ,което страната има в исковия процес.
В конкретния случай ответникът не е бил призован в производството пред Софийския районен съд-по гр.д.№ 12281/05г и автоматично Софийският градски съд му назначил представител по гр.д.№ 4790/2008г.Съгласно разпоредбата на чл.41 ал.5 ГПК /отм/ „Страната трябва да се призове най-късно 7 –дни преди заседанието.”В едно съдебно заседание СГС, назначил и чул становището на служебно назначения защитник и решил спора,като осъдил ответника общо да заплати на ищеца 97 877.25 лева.
За това заседание е имало оформена призовка от съсед от [улица], но по делото не е имало никакви данни ответникът да е бил адресно регистриран и да е живял на посочената улица.
Следователно, при разглеждането и решаването на гр.д.№ 4790/2008г Софийският градски съд е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.41 ал.1, чл.41 ал.5, чл.46 ал.1 и ал.2 и чл.50 ал.1 и ал.2 ГПК /отм/ и по този начин е лишил страната-ответник от участие по делото.Това е основание за допускане отмяна на влязлото в сила решение по чл.303 ал.1 т.5 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,.
ОТМЕНЯВА на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК влязлото в сила решение на Софийския градски съд от 13 октомври 2009г по гр.д.№ 4790/2008г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав,който да започне разглеждането с редовно връчване на исковата молба.
ВРЪЩА на А. Б. Д. сумата от 97 877.25 / деветдесет и седем хиляди осемстотин седемдесет и седем 0.25 / лева,внесена по сметката на ВКС с платежно нареждане на С. от 23.12.2009г,за което страната-молител да посочи банкова сметка за превеждането й.
ОСЪЖДА Б. Б. Б. да заплати на А. Б. Д. направените пред ВКС,разноски в размер на 8 640 / осем хиляди шестотин и четиридесет / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: