5 Р Е Ш Е Н И Е №. 99 гр.София , 02 юли 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:МАЯ ЦОНЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Стелияна Атанасова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 337/2019 г.и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба-жалба/ за възобновяване на наказателното производство по нохд №476/2012 г. по описа на РС-гр. Радомир, депозирано лично от осъдения Г. Б. Г., на основание чл.423 ал.1 от НПК. В искането се твърди, че Г. е бил задочно осъден, че на досъдебното производство разследващият полицай му е казал, че той ще бъде свидетел по делото и че не е нужно да се явява пред съда. По тази причина и предвид лошото финансово състояние на семейството му, осъденият е заминал на работа в Испания. Посочва, че пътувайки към България, е бил задържан на границата с Унгария, където е бил уведомен , че спрямо него има постановена влязла в сила присъда,за която до този момент на е знаел. Моли делото да бъде възобновено и преразгледано. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на осъдения -адв.Б. моли да бъде уважено искането за възобновяване. Счита, че е спазен шестмесечния срок за подаване на искането с правно основание чл.423 ал.1 от НПК, тъй като осъденият е разбрал за постановената спрямо него осъдителна присъда по нохд №476/2012 г. на РС-Радомир при задържането му на границата с Република Унгария на 16.10.2018 г. По-нататък акцентира на това, че производството е било разгледано при условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК, без да са били събрани всички необходими справки за последния адрес на осъдения, с цел неговото законосъобразно призоваване. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на искането. Посочва, че осъденият е бил уведомен за воденото спрямо него наказателно производство, тъй като на 21.08.2012 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем, а в последствие уведомен и за съдебната фаза на процеса. За първото съдебно заседание, осъденият Г. е бил редовно призован чрез неговата майка, а в последствие се е укрил и сам се е поставил в невъзможност да участва в производството пред Радомирски районен съд. В заключение пледира, че не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното производство. В последната си дума, осъденият Г. Г. отправя искане делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд като обсъди наведените в искането довиди, становището на страните от съдебното заседание и материалите по делото, в рамките на своите правомощия, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство по нохд №476/2012 г. на РС-Радомир е процесуално НЕДОПУСТИМО. С присъда №67 от 05.03.2013 г., постановена по нохд 476/2012 г., Районен съд- гр.Радомир е признал подсъдимия Г. Б. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.215 ал.2 т.4 пр.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за което му е наложил наказание три години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и наказание глоба в размер на 5 000 лв. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. Присъдата не е била обжалвана и протестира и е влязла в сила на 21.03.2013 г. На 13.08.2013 г. е било подадено лично от осъдения искане за възобновяване на наказателното производство по посоченото по-горе дело на Радомирския районен съд, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК, по което е било образувано н.д. №1726/2013 г. по описа на ВКС. С решение №533 от 28.11.2013 г., касационната инстанция е оставила без уважение искането на Г. Г. за възобновяване. Обстоятелството, че коментираното искане за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК е подадено лично от осъдения, както и факта ,че същият е бил редовно призован за заседанието пред касационния съд /видно от приложената по н.д.1726/2013 г. призовка, приета лично от Г., и отразеното в съдебния протокол на ВКС от 06.11.2013 г./, означава, че осъденият още към 13.08.2013 г. е знаел за постановената спрямо него присъда по нохд №476/2012 г. на РС-Радомир. Съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК, задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, поради неучастието си в наказателното производство в шест месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. По настоящото дело, моментът на узнаване от страна на подсъдимия за постановената спрямо него присъда, е обективирано чрез сезирането на ВКС с искане за възобновяване на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК през месец август 2013 г., поради което визираният в нормата на чл.423 ал.1 от НПК срок е изтекъл най-късно през месец февруари 2014 г. Ето защо искането, предмет на настоящето дело, подадено на 27.02.2019 г. се явява просрочено и като такова не следва да бъде разглеждано. В конкретния случай е без значение факта, че Г. Г. е бил задържан въз основа на ЕЗА на 16.10.2018 г. на излизане от Р.Унгария и предаден на 30.10.2018 г. на българските власти, защото той е знаел за присъдата на РС- Радомир още през август 2013 г., към тази дата се е намирал в България, както и към м. септември 2013 г., /видно от материалите по н.д. №1726/2013 г. по описа на ВКС/, поради което обективно не е бил възпрепятстван да подаде искане по чл.423 ал.1 от НПК в законоустановения срок. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че осъденият Г. Б. Г. е знаел за провежданото спрямо него наказателно производство, тъй като на 21.08.2012 г. лично е бил привлечен в качеството на обвиняем /Постановление за привличане на обвиняем- л.3 от ДП/, спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка“ и му е бил проведен разпит. При тези данни, твърдението му, че на досъдебната фаза на процеса е бил само свидетел не почива на обективната действителност. Наред с това, претенцията на защитника адв.Б., която впрочем е участвала и в производството по възобновяване на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК, за нарушена процедура по чл.263 ал.3 т.2 от НПК, вече е била предмет на разглеждане в решението на ВКС по н.д. №1726/2013 г. По изложените съображения и предвид установеното просрочие на искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство на основание чл.423 ал.1 от НПК, същото следва да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Г. Б. Г. за възобновяване на наказателното производство по нохд №476/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Радомир. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/