Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр.София, 13 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 39/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия А. М. П. срещу решение № 453/04.12.2013 год. на Софийския апелативен съд по въззивно нохд № 1019/2013 год., наказателно отделение, VІ-ти състав. Поддържа се, че поради недооценяване на установените индивидуализиращи обстоятелства наложеното наказание по размер е завишено и явно несправедливо. Прави се искане за намаляване до предвидения в закона минимум. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, 10 състав с присъдата по нохд № 3122/2013 год. признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 28.04.2013 год. в [населено място] при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 141,40 лева от владението на св.Б. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил сила. На основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1, пр.1 вр.чл.29, ал.1, б.А вр.чл.58А, ал.1 НК го осъдил на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 1019/2013 год. изменил присъдата в частта относно размера на наказанието, което намалил на 5 години и 4 месеца и потвърдил в останалата част. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава 27 НПК „Съкратено съдебно следствие” при условията и по реда на чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 НПК. Наказанието лишаване от свобода е наложено с осъдителната присъда при спазване на изискванията след анализ и оценка на установените обстоятелства, от значение за наказателната отговорност, да бъде определено при условията на чл.58А, ал.1 НК, което да бъде намалено с 1/3. Въззивният съд по повод жалбата на подсъдимия с изложени доводи за явна несправедливост на наказанието в определения му размер е констатирал, че законът е приложен правилно и законосъобразно е отказано индивидуализиране на наказанието по чл.55, ал.1, т.1 НК. Определил е жалбата за основателна по отношение на възражението, че не са отчетени и взети предвид всички установени смекчаващи обстоятелства. Мотивирал е съгласието си с извода за наличието на отегчаващи обстоятелства като е възприел отчетените от първоинстанционния съд. Анализирал е данните за наличието на смекчаващи обстоятелства и за такива е оценил допълнително поведението на подсъдимия след престъплението и по-конкретно с посочването на мястото, намирането на част от инкриминираното имущество. Въз основа на цялостната и обоснована оценка на всички обстоятелства е направил и различен извод - че наказанието следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите обстоятелства, а не при баланс, както е приел първоинстанционния съд. На това основание е намалил размера на наказанието на 8 години и на основание чл.58А, ал.1 НК го е намалил с 1/3 – на 5 години и 4 месеца, които подсъдимият следва да изтърпи при правилно определения режим и вид на затворническото заведение. Съдът се е съобразил не само с изискванията наказанието да съответства по размер на установените обстоятелства, които имат значение за степента на наказателната отговорност, но и с целите на наказанието по смисъла на чл.36 НК. Не е допуснал нарушение на правилата за индивидуализация, не е оценил някое от индивидуализиращите обстоятелства по начин във вреда на подсъдимия. Правилно е определил степента на наказателната отговорност по изложените съображения, които настоящият състав изцяло с поделя. Неоснователно е твърдението в жалбата, че са останали без достатъчно внимание съществени за отговорността обстоятелства. Поведението на подсъдимия по време на досъдебното производство не може да бъде определено като изключително по смисъла на чл.55 НК. Съпоставено с всички фактически обстоятелства то не указва на значително ниска степен на обществена опасност нито на личността му, нито на деянието. Стойността на инкриминираното имущество правилно е отчетена като смекчаващо обстоятелство, но с оглед вида на конкретното престъпление няма изключителен характер. В този смисъл са изложените от инстанциите по същество съображения, които настоящият състав не намира за необходимо да повтаря. Вярна е оценката като отегчаващо обстоятелство на конкретното поведение на подсъдимия при упражняване на физическото въздействие върху пострадалата при конкретно установеното й поведение на остро противопоставяне и полагане на максимални усилия да запази имуществото си, както и последиците, включително несъставомерните – причинените й леки телесни повреди и отрицателното въздействие върху психиката й. Съдебното минало не може да бъде изключено от кръга на отегчаващите обстоятелства. Според данните в свидетелството за съдимост само едно от общо петте осъждания с влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ характер има значение за квалификацията на деянието като престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. Останалите правилно са отчетени при определяне на обществената опасност и за обосноваване на верния извод, че е завишена както на личността на дееца, така и на извършеното деяние. От изложеното следва, че въззивният съд е определил наказанието при спазването на правилата за оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства и в определения размер не отговаря на критериите за явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.1, т.5 вр.ал.1, т.3 НПК като основание за намаляване. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 453/04.12.2013 год. по въззивно нохд № 1019/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІ-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: