5 Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр. София, 04.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова Бонка Йонкова при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 87/2010 година Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „В. 95” ЕООД /правоприемник на „В. 95” ООД/ - гр. София срещу решение № 1151 от 04.08.2009 г. по гр. д. № 717/2008 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С обжалваното решение, след отмяна на постановените от Софийски градски съд, І-7 състав, решение от 14.01.2008 г. и определение по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ по гр. д. № 3151/2007 г., са отхвърлени предявените от дружеството - касатор против Н. А. Н., О. Николов Г. и А. Н. А. искове с правно основание чл.266 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение, неустойка и обезщетение за забава върху възнаграждението във връзка със строителството на апартаменти № 70 и № 96 в жилищен блок „Ю.П” - гр. София и касаторът е осъден да заплати разноски на ответниците в размер на 3 047.06 лв. С определение № 361 от 16.06.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът се позовава на допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ като твърди, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички относими доказателства по делото и защитните му доводи в процеса, в резултат на което е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че констатациите на съда за недължимост на претендираните с исковете вземания са последица от неправилно тълкуване на уговорките в предварителния и в окончателния договор между страните, сключени по повод учредяване право на строеж за изграждане на двата апартамента. Ответниците по касационната жалба Н. А. Н., А. Н. А. и О. Николов Г. от гр. София оспорват жалбата по съображения в писмен отговор от 05.01.2010 г. Изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендират разноски. Ответницата Н. Н. А. е починала в хода на касационното производство /на 14.08.2010 г./ и с определение от 24.11.2010 г. по настоящото дело като неин правоприемник е конституиран наследникът й по закон О. Николов Г.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : За да отхвърли като неоснователни предявените от настоящия касатор „В.” ЕООД против Н. А. Н., А. Н. А. и О. Николов Г. обективно съединени искове за заплащане на възнаграждениe по чл.266, ал.1 от ЗЗД, неустойка за забава и обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, Софийски апелативен съд е приел, че с оглед уговорките в сключените от страните предварителен договор от 27.07.1998 г. и окончателен договор от 18.05.1999 г. за учредяване право на строеж ответниците не дължат претендираните с исковете парични вземания за изграждането и придобиването на апартаменти № 70 и № 96 в жилищната сграда на блок “Ю. парк” в гр. София. По делото не е съществувал спор, че с предварителния договор от 27.07.1998 г. за възлагане на проучване, проектиране, учредяване право на строеж и строителство на недвижим имот Н. Н. и съпругът й Н. Г. /наследодател на ответниците/ като съсобственици на имот пл. № 487 с площ 280 кв. м. са се задължили заедно с други лица да учредят в полза на „В.” ЕООД право на строеж върху имота за изграждане на масивни жилищни сгради с трафопост срещу задължение за дружеството да изгради безвъзмездно сградите и да предаде в завършен вид на учредителите уговорени в договора обекти в размер на 20 % до 22 % от разгърнатата застроена площ на сградата. В п.І.1 от договора е предвидена възможност учредителите да закупят допълнителна площ за обособяване и на други обекти, извън полагащите им се в обезщетение срещу правото на строеж, при заплащане на отнапред определена цена за 1 кв. м. площ. Въззивният съд обаче е приел за недоказани твърденията на ищеца за постигнато в съответствие с посочената уговорка съгласие с учредителите Н. Н. и Н. Г., обективирано в 2 бр. приложения към предварителния договор, същите да придобият срещу заплащане на възнаграждение апартаменти № 70 и № 96, чиято площ надхвърля припадащата им се в обезщетение площ от новопостроената сграда. След като е констатирал, че приложенията са подписани само от Н. Н., съдът е отрекъл доказателствената им стойност за спорното правоотношение и не е обсъдил ангажираните от ищеца доказателства - приходни касови ордери и заключение на съдебно-икономическа експертиза, съдържащи данни за извършени от Н. Н. плащания в съответствие с едностранно подписаните приложения. Решаващият извод за недължимост на претендираното възнаграждение е обоснован с клаузата на т.V от сключения на 18.05.1999 г. окончателен договор за учредяване право на строеж във формата на нотариален акт № 78, т.І, рег. № 4277, н. д. № 76 на нотариус с рег. № 270, с която изпълнителят на сградата и приобретател на правото на строеж „В.” ЕООД е поел задължение да построи безвъзмездно и да предаде в завършен вид на Н. Н. и Н. Г. всички изброени в п.І на акта обекти, в т. ч. и апартаменти № 70 и № 96, като престация срещу учреденото от тях право на строеж. Посочената клауза е мотивирала въззивната инстанция да приеме, че дори между страните да са съществували предварителни уговорки за заплащане на суми за строителството, същите са отменени с окончателния договор и след като двата спорни обекта са включени в нотариалния акт, ответниците не дължат никакви суми за тяхното строителство. Необсъждането на приложенията към предварителния договор, на приходните ордери и заключението на съдебно-икономическата експертиза, ангажирани за доказване на исковите претенции, е послужило като основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Основателно е оплакването на касатора, че отказът на въззивния съд да обсъди посочените доказателства и поддържаните във връзка с тях доводи съставлява нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК от 2007 г. За въззивния съд като инстанция по съществото на правния спор съществува задължение по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран. Изпълнението на посоченото задължение е гаранция за правото на защита на страните и за правилността на въззивното решение. Поради това изискването за спазване на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ от въззивната инстанция е застъпвано последователно както в трайната, така и в задължителната практика на ВС и ВКС - ППВС № 7/1965 г. и в ТР № 1/04.01.2001 г. /т.19/ на ОСГК на ВКС, от която Софийски апелативен съд се е отклонил при постановяване на обжалваното решение. В исковата молба ищецът - касатор е основал претенциите си за възнаграждение по повод строителството на апартаменти № 70 и № 96 на твърдения, че уговорките за заплащането му са постигнати с ответницата Н. Н. чрез подписване на 2 бр. приложения № 1 към предварителния договор, които не са отменени с последващия окончателен договор за учредяване право на строеж, като се е позовал и на авансови плащания на част от уговорените възнаграждения, извършени от последната след сключване на окончателния договор. Приложенията не са оспорени от ответниците, вкл. относно автентичността на положения от Н. Н. подпис. В същите са описани апартамент № 70 и апартамент № 96, площта на двата апартамента, сумите, които се дължат за всеки от апартаментите по силата на п.І.1, ал.2 от предварителния договор за учредяване право на строеж - 34 576.70 щ. д. и 11 967.20 щ. д., и начинът, по който следва да се извърши плащането. Ответниците не са оспорили и представените от ищеца приходни касови ордери от 08.06.1999 г. за сумата 2 000 щ. д., от 04.06.1999 г. за сумата 1 912.50 щ. д. и от 24.09.1999 г. за сумата 22.50 щ. д., отразяващи извършени от Н. Н. в полза на „В.” ЕООД плащания, обозначени като „аванс по предварителен договор и приложения № 1 за апартаменти № 70 и № 96”, чието получаване от дружеството е констатирано в заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото. Преценявани поотделно и в тяхната съвкупност, посочените доказателства подкрепят тезата на ищеца за постигнато в съответствие с договора от 27.07.1998 г. предварително съгласие с учредителите на правото на строеж Н. Н. и Н. Г. последните да придобият апартаменти № 70 и № 96 при условията на възмездност, т. е. срещу заплащане на отразените в приложения № 1 парични суми, като допълнителни обекти извън полагащите им се в обезщетение срещу отстъпеното право на строеж. Необсъждането на доказателствата относно предварителните уговорки между страните, макар да съставлява процесуално нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, не е рефлектирало върху правилността на въззивното решение и не съставлява касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК за неговата отмяна. Като обоснован и законосъобразен следва да бъде преценен крайният извод на въззивния съд, че ответниците не дължат претендираното с иска по чл.266, ал.1 от ЗЗД възнаграждение за строителството на апартаменти № 70 и № 96, както и претендираните с акцесорните искове по чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД вземания за неустойка и обезщетение за забава, предвид уговорените в окончателния договор от 18.05.1999 г. условия за придобиването на двата спорни обекта. В клаузата на п.V от окончателния договор за учредяване право на строеж, оформен с нотариален акт № 78/18.05.1999 г., се съдържа ясна и недвусмислена уговорка срещу отстъпеното от Н. Н. и Н. Г. право на строеж приобретателят на суперфицията „В.” ЕООД да построи безвъзмездно - със свои средства, материали, труд и инвестиции, всички изброени в п.І.10 от нотариалния акт обекти. Сред тези обекти са и апартаменти № 70 и № 96, което сочи, че с окончателния договор страните са постигнали съгласие тези обекти да се придобият от учредителите без заплащане на възнаграждение или други насрещни престации, извън отстъпеното право на строеж върху терена. Евентуалните предварителни уговорки за възмездност, отразени в приложенията към предварителния договор, следва да се считат отменени с окончателния договор от 18.05.1999 г., който освобождава учредителите на правото на строеж от заплащане на суми по повод придобиването на обектите. Принципната възможност страните да променят с окончателния договор уговорените в предварителния договор съществени условия на сделката като израз на прогласената в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето е призната и в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 118 от 06.10.2010 г. по т. д. № 1053/2009 г. на ВКС, І т. о., което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и на което съответства даденото от въззивния съд разрешение по повод на спорното правоотношение между страните. Предвид изложените съображения въззивното решение, с което са отхвърлени предявените от касатора обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, е правилно и на основание чл.293, ал.1 от ГПК следва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да се присъждат на ответниците, въпреки заявеното искане, поради липса на доказателства за извършването им. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1151 от 04.08.2009 г., постановено по гр. д. № 717/2008 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :