Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
София 07.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 229 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 269 от 5.04.2019г., по касационната жалба на М. Ю. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 115 от 17.10.2018г. по в.гр.д. № 131/2018г. на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено решение № 374 от 5.07.2018г. по гр.д.№ 2031/2018г. на Районен съд Търговище и е отхвърлен предявения от него иск против С. М. М., с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, за разваляне на сключения помежду им договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н.а.№ ..., т.ХІV, д.№ 3433/2008г. като неоснователен. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска.
Обжалването е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпрос, касаещ начинът по който следва да се осъществява релевантното изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по който е констатирано противоречие с решения гр.д.№ 1534/09г.на ІV г.о., гр.д.№ 1205/2014г.на ІV г.о. и гр.д.№ 1313/2009г.на ІV г.о.
В съдебно заседание страните не се явяват, но касаторът се представлява. Процесуалният му представител поддържа жалбата и желае да бъде уважена, като обжалваният акт бъде отменен и вместо това постановен друг, с който иска да бъде уважен. Представя писмени бележки и претендира направените разноски за воденото производство в общ размер на 1 280лв., от които 555лв.за касационното и 725лв.за въззивното.
Изразеното в отговора на касационната жалба становище на ответната страна е за неоснователност. Желае въззивният акт да бъде потвърден, като счита, че в хода на производството е установено наличие на добросъвестно изпълнение на поетите задължения по сключения договор, като липсата на престация в последните 11-12 месеца следва да се определи като незначителна, с оглед интереса на кредитора. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване следното:
Следва да бъде споделена горецитираната съдебна практика, съгласно която издръжката и гледането, при договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния обем, независимо дали продавачът по алеаторния договор разполага със средства или не, дали живее в страната или не и независимо от здравословното му състояние. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение. Целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това, той се поставя в забава, което освобождава длъжника от забава, но не и от задължението за изпълнение /вж.решение по гр.д. №1534/09г.на ІV г.о./ При всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението /вж.решение по гр.д.№ 1205/2014г.на ІV г.о./ В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже, какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора /според нуждата и възможностите му да се справят сам/. Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение - нерегулярно и в непълен размер по отношение на дължимите му издръжка и грижи. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка /вж.решение по гр.д.№ 1313/2009г.н ІV г.о./
По делото съдът приема за установени следните факти:
Касаторът М. Ю. М. е прехвърлил на сина си С. М. М., с договор, сключен с н.а.№ т.ІV, рег.№ д.№522/17.11.2008г., процесния недвижим имот, представляващ 4/6 ид.ч. от дворно място, с площ от около 1 000 кв.м., ведно с прострените в него къща и стопански постройки, съставляващ УПИ в кв.7 по плана на [населено място], [община], срещу задължението на ответника „да поеме грижите и издръжката на своя баща, било лично или на избрано от него лице, като му осигури нормален живот, какъвто е живял до сега”. Не се спори, че останалите 2/6ид.ч. също принадлежат на ответника, считано от 2007г., когато ги е закупил от ЧСИ. Безспорно е и че – както при сключването на договора /през 2008г./, така и понастоящем - ответникът постоянно живее и работи в Германия заедно със семейството си.
Свидетелката Х. М., внучка на ищеца и дъщеря на ответника установява че от дядо си знае, че баща й не полага необходимите грижи за него. Твърди, че тя е тази, която изпраща пари на дядо си за да заплати необходимите му лекарства, като в потвърждение ищецът представя извлечение от банковата си сметка, от което е видно, че за периода 1.06.2017г. – 1.05.2018г., регулярно, всеки месец, той е получавал от свидетелката М. суми в размер на по 116.97лв. Свидетелката установява още, че в последните години ищецът е търсил контакт със сина си - звънял му е, но без резултат. Твърди, че няма лице, на което баща й да е възложил полагането на ежедневни грижи за дядо й. В този смисъл са и показанията на свидетелката А., която живее в селото на ищеца /с.О./. Тя разказва за случай, при който ищецът е стоял на прозореца и е чакал някой да мине, за да му помогне. Казал й е, че много го боли крака, не може да отиде на пазар и я е помолил тя да направи това за него. От тогава тя му пазарувала. Заявява, че не е чувала ответникът да е изпращал пари, нито го е виждала да идва при баща си.
В обратния смисъл са показанията на свидетелката П.-К., която живее на семейни начала с ответника. Тя установява, че С. М. е полагал всички необходими грижи за своя баща, на кого е осигурявал и издръжката. Предоставял му е пари, дрехи, предмети за домакинството, продукти /захар, олио, прах за пране/, които редовно, в чували, два или три пъти в месеца, е изпращал по свой приятел /Е./, който е пътувал с камион от Германия до [населено място]. Твърди, че са му изпращали и пари за дърва /200-300 евро/. Отделно, всеки път когато С. М. се е връщал в България, е ходил при баща си. Последно това е било през 2017г. Тогава е бил е последният път, когато му е оставил пари, тъй като понастоящем самият ответник не е добре и му предстои операция. Фактът, че ответникът е изпращал от Германия пари /в пликове/ и различни продукти, включително и лекарства /например волтарен/ на баща си, се потвърждава и от показанията на свидетеля Е. М., който потвърждава, че лично му ги е доставял до 2017г. Обстоятелството, че С. М. е изпращал пари на баща си се потвърждава от показанията на свидетеля А., който установява, че от ищеца М. знае, че именно благодарение на парите, получавани от ответника, той е могъл да икономисва и да има спестявания в банката. Твърдението, че С. М. се е грижил за баща си, потвърждава и свидетелката Ц., която установява, че „С. винаги е помагал с пари, електроника, дрехи, лекарства”. На нея лично С. й е давал пари, за да ги предаде на баща му, като това е било през 2016г., когато тя „за последно” е носила багаж. Установено е с гласни доказателства и че след като е придобил собствеността върху целия имот, ответникът е извършил цялостен ремонт на къщата, от който се е възползвал баща му, който живее в нея.
При тези факти, въззивният съд е приел за неоснователен предявеният иск. В мотивите си е посочел, че с оглед поетото в сключения договор задължение от страна на ответника „да осигури живот, какъвто прехвърлителя е водил досега”, върху ищеца е била доказателствената тежест да установи какъв е бил начинът му на живот към момента на сключване на договора и дали е налице промяна в нуждите му. При липсата на представени доказателства, „ищецът да има нужди извън обичайните такива”, нито да е бил във влошено здравословно състояние, налагащо „осигуряване на повече грижи от тези, които му е осигурявал ответника или повече средства за издръжка, отколкото ответникът му е изпращал обичайно” и събраните доказателства, че ответникът е изпращал различни суми, дрехи, лекарства и продукти, съдът е приел предявения иск за неоснователен. Установеното обстоятелство, че „от около година отношенията” между страните са се влошили и че „е налице неизпълнение в рамките на последните няколко месеца на задълженията на ответника”, което се дължи от една страна на влошаване на здравословното състояние на последния, а от друга на „нежеланието на ищеца да общува с ответника”, съдът е определил като незначително, на основание чл.87 ал.4 ЗЗД и ППВС № 3/73г., считайки че се касае за „частичното неизпълнение в последните няколко месеца”, което не засяга интереса на кредитора.
Имайки пред вид отговора на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване и съобразно конкретно установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивната инстанция за неоснователност на предявения иск. Както беше посочено по-горе, във всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. В случая – установените по делото факти, че през последната година, ответникът нито лично, нито чрез друг е полагал реални, ежедневни грижи за ищеца, нито му е осигурявал издръжка, нито е поддържал контакт с него, а ищецът е на 79 години, страда от различни заболявания /включително и след прекарана катастрофа/, живее на село, сам е, без да е способен дори да се справя с пазаруването, налагат извод за неизпълнение от страна на ответника на поетото задължение за издръжка и гледане. Ищецът не е изправна страна, защото не е доказал ежедневно да е предоставял издръжка, включваща храна, режийни разноски, дрехи и други, не е полагал грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора. Наличните по делото доказателства, че ответникът е полагал дължими грижи и е плащал, но за минал период, че е извършил ремонт, който се ползва от ищеца и че понастоящем не разполага с възможност, в качеството си на длъжник, да предостави договореното, са ирелевантни. Престацията на преобретателя за натурална грижа и издръжка на прехвърлителя е неделима по своя характер и следва да се осъществява постоянно и в пълен обем. Липсата на надлежно изпълнение налага отмяна на постановения неправилен въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск.
Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 КТ, в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски в общ размер на 1280лв., от които 80лв. за държавни такси /25лв. пред въззивната инстанция и 55лв. пред касационната/ и 1 200лв. за адвокатско възнаграждение /за касационната инстанция – 500лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 32485 от 9.09.2019г., и 700лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 28906 от 16.07.2018г.,в които сумите са отразени като платени в брой/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 115 от 17.10.2018г. по в.гр.д. № 131/2018г. на Окръжен съд Търговище и потвърденото с него решение № 374 от 5.07.2018г. по гр.д.№ 2031/2018г. на Районен съд Търговище и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
РАЗВАЛЯ по иска на М. Ю. М. против С. М. М., на основание чл.87 ал.3 ЗЗД, сключения помежду им, с н.а.№ , т., д.№ 3433/2008г., договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 4/6 ид.ч. от дворно място, с площ от около 1 000 кв.м., ведно с прострените в него къща и стопански постройки, съставляващ УПИ в кв.7 по плана на [населено място], [община], срещу задължението на ответника „да поеме грижите и издръжката на своя баща, било лично или на избрано от него лице, като му осигури нормален живот, какъвто е живял до сега”.
ОСЪЖДА С. М. М. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на М. Ю. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] сумата от 1 280лв. /хиляда двеста и осемдесет лева/, направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :