Р Е Ш Е Н И Е № 100 Гр.София,, 28.02.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА В присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА - К.Н.Д. 683/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане /озаглавено молба/ от осъдената по Н.О.Х.Д.409/09 г.по описа на РС-Димитровград, В.Н.О.Х.Д.118/10 г.по описа на ОС-Хасково Геновева С. Д., чрез нейния защитник, за възобновяване на посоченото наказателно производство. Набляга се на присъствие на трите основания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Иска се възобновяване на наказателното производство и отмяна на решението на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС искането се поддържа с визираните в него основания. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и залегналите в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Присъдата на РС-Димитровград, с която Д. е осъдена за извършено от нея престъпление по чл.206,ал.1 НК и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, като е оправдана по повдигнатото й с обвинителен акт обвинение за осъществено от нея деяние по чл.201,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и за вменената й сума над 5 700 лв., е влязла в сила с постановяване на решението на ОС-Хасково на 08.10.10 г. Искането за възобновяване е постъпило на 26.11.10 г.и като подадено в предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок, е допустимо. По същество погледнато, то е неоснователно. Макар и цифрово да са посочени трите касационни основания на чл.348,ал.1,т.1 НПК, словно в искането се третират въпроси, свързани единствено със събирането на доказателствен материал от решаващите по фактите съдилища и с тяхната доказателствена оценка. В тази връзка явно се набляга на непълен и превратен анализ. А това от своя страна е съществено недопущение на процесуалните правила по силата на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК и в частност, нарушение на правото на защита на осъдената. В проекция- по съдържанието на възраженията, може да се извлече аргумент за накърняване и на материалния закон с осъждане на Д., макар и по част от вмененото й обвинение. Тъй като става дума за искане за възобновяване, отправено от страна на осъдената, ВКС може да се произнася само в рамките на приетото осъждане за извършване на престъпление по чл.206,ал.1 НК и за обсебена сума от 5 700 лв. , не и по чл.201 НК. Първо, решаващите по същество съдилища са приели възможно най-благоприятна за Д. фактология по престъпната й дейност, основана на точен, последователен и логичен доказателствен разбор. Няма съмнение, че в съгласие с договора и длъжностната характеристика на същата при упражняване на дейността й в К.-2000 ЕООД-[населено място], вярно е изведена липсата на длъжностно качество, в каквато конкретна връзка да се приеме, че процесните пари, в своенето на които искателката е осъдена, са й връчени за владеене или пазене. Точно затова е направена разлика между присвояване и обсебване и е постановено осъждане за осъществено обсебване. Няма искане на Главния прокурор за утежняване положението на Д., поради което е безпредметно по-нататъшно обсъждане на повдигнатия по нейното искане очертан току-що проблем. Второ, не отговаря на процесуалната действителност отправеният упрек, че долустепенните съдилища не са обсъдили обясненията на осъдената, а стъпвайки само на плоскостта на показанията на пострадалата, са извели неблагоприятна за Д. фактическа и правна рамка. Като оставим настрана, че обясненията на обвиняем/а и подсъдим/а се отличават с двояк характер- от една страна те са доказателствено средство, а от друга- средство за защита, следва да бъдат считани за надеждни и достоверни само в случай, че никой друг доказателствен материал не ги оборва или изключва. В конкретния случай и РС-Димитровград, и ОС-Хасково, са имали предвид обясненията на осъдената. При съпоставянето им с информацията, депозирана от свидетелката С., осмислена в светлината и на казаното от свидетеля Д., съпруг на искателката, както и на свидетелите, установяващи предаването на пари на последната, съдилищата не са тълкували произволно събраната доказателствена маса, а в нейната съвкупност. Дали ще дадат вяра на подсъдимото лице или не, е тяхно суверенно право, стига да се мотивират защо. И най-важно- да съотнесат казаното от привлеченото към наказателно отговорност лице към останалия събран доказателствен материал, като пунктуално и добросъвестно го интерпретират, както са сторили процесните съдилища. По този начин се спазват процесуалните правила, залегнали в нормите на чл.305,ал.3 и чл.339,ал.1 и 2 НПК. Ето защо не може да се приеме възведеният в искането за възобновяване довод, че осъдителните съдебни актове почиват само на показанията на пострадалата, при игнориране обясненията на Д.. Трето, в хода на съдебното производство не е изслушано разпитаното в хода на досъдебното производство лице И. Е.. Трябва да се подчертае, че допускане на това лице като свидетел не е поискано с обвинителния акт или от представителя на държавното обвинение в съдебно заседание. Осъдената и нейната защита също не са предявявали претенции към съда за допускане на Е. до разпит в хода на съдебното дирене. След като отправят твърдения за изключителна необходимост от депозиране на показания от негова страна, те е следвало да генерират и процесуална активност по този повод, а не да настояват за приключване на съдебното следствие, тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна. Съдът собствено не е намерил за необходимо да пристъпи към издирване на И. Е. и да го допусне до разпит като свидетел. Очевидно е счел, че разкриването на обективната истина не би било осуетено без навеждане на информация от страна на третираното лице. Непристъпване към разпит на Е. следователно, при липса на сезиране за осъществяване на подобно действие, се явява суверенно право на решаващия съд /подобно искане не е отправяно и пред второстепенния съдебен състав/ при преценка на относимост или не на определени данни на доказателствено ниво, в сферата на предмета на доказване. Все пак и пред РС-Димитровград, и пред ОС-Хасково са били налице материалите от досъдебното производство и съдебните състави са можели да преценят доколко нужни биха били показания на И. Е., предвид изявленията, дадени от него на л.147 от ДП и тяхната конкретност, сравнени с казаното от подсъдимата,съпруга й и свидетелката С.. Затова не може да се стъпи на плоскостта на възражението по искането за възобновяване и да се счете, че делото е останало неизяснено, по какъвто начин е нарушено правото на защита на искателката. Четвърто, както вече бе казано, Д. е осъдена за обсебване, при приемане на предаване на парична сума от 5 700 лв. не в качеството й на длъжностно лице по длъжностна характеристика като служител на К.-2000 ЕООД-гр. Д.. Предвид отпадане отговорността й за присвояване, е основателно становището на представителя на ВКП, изразено в съдебно заседание пред ВКС, че неотносимо се явява направеното по искането възражение за липсваща проверка по счетоводните книжа на дружеството, дали е извършена процесната доставка на щори и дали има счетоводни записвания на неотчетени и дължими суми. Предвид изложеното, са спазени правилата, залегнали в разпоредбите на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК и освен че липсва процесуално нарушение, което да е довело до опорочаване на съдебната воля, не е нарушен и материалният закон с осъждане на Д. за извършено от нея престъпление по чл.206,ал.1 НК. Поради липса на какъвто и да е довод в насока на обосноваване на претенция за наличие на касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК, макар и да е налице цифрово споменаване на този законов текст, настоящият съд няма да взима никакво отношение по въпроса. Водим от изложените основания, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената по Н.О.Х.Д.409/09 г. по описа на РС-Димитровград, В.Н.О.Х.Д.118/10 г.по описа на ОС-Хасково, Г. С. Д., за възобновяване на второинстанционното съдебно производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/