Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * съкращаване на щата * делегиране на правомощия

Р Е Ш Е Н И Е
№ 413/13



София, 30.01.2014 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2362 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 969 от 22.07.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение от 23.11.2012 година по гр.д. № 5140/2012 година на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Л. Д. Н. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № ЧР-3-43 от 13.09.2011 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 328, ал.1, т.2 КТ относно правомощието на изпълнителния директор на търговското дружество да утвърждава щатното му разписание и в частност включва ли упълномощаването на изпълнителния директор от Съвета на директорите да приема вътрешни актове и да определя структурата на дружеството и мандат за утвърждаване на щатно разписание.
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. Изпълнителният директор, комуто е възложено да управлява търговското дружество разполага с компетентността да взема решения по всички въпроси, свързани с непосредственото управление, които не са изрично изключени от закона или устава на дружеството, в т.ч. с правомощието да променя щатното разписание. Той разполага с компетентност да променя щатното разписание и когато в устава на търговското дружество е предвидено структурните промени да се извършват от колективния му орган. Структурната промяна съставлява откриване или закриване на клонове, обособяване, сливане, разделяне и пр. на отдели или други звена на дружеството, а когато тези промени са свързани с увеличаване или намаляване на заетия персонал, то въз основа на решението за структурна промяна изпълнителния директор утвърждава щатното разписание. Тази му компетентност обаче не е обвързана с решение на колективния орган – промени в щата изпълнителният директор може да извърши и без решение за структурна промяна, а когато изрично е упълномощен от Съвета на директорите да определя структурата на дружеството, то несъмнено е, че в правомощията му влиза и промяна на щатното разписание. В този смисъл и решение № 343 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ІV г.о. и решение № 8 от 02.03.2012 г. по гр.д. № 672/2011 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „специалист обучение и развитие” в офис Благоевград по безсрочно трудово правоотношение до 13.09.2011 година, когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че решението за съкращаване на щата и извършеното въз основа на него уволнение е взето от изпълнителния директор на дружеството извън правомощията му и без да му е делегирано право за това от Съвета на директорите. Въз основа на този извод, в решението е прието, че уволнението е извършено без валидно взето от компетентния за това орган решение за съкращаване на щата, поради което е отменено като незаконно; уволнената служителка е възстановена на заеманата длъжност и е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа след незаконното уволнение.

В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма] се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод относно правомощията на изпълнителния директор на дружеството, който е бил изрично овластен от Съвета на директорите да приема вътрешни актове и да определя структурата на дружеството. Изложени са и оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на представените по делото доказателства в тяхната цялост.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
От представения по делото Учредителен акт на [фирма] се установява, че решенията за вътрешноуправленската структура на дружеството се вземат от Съвета на директорите (чл. 26, ал.1, т.7 от устава). Правомощието на Съвета на директорите да определя управленската структура обаче не изключва компетентността на изпълнителния директор, комуто с чл. 32, ал.1, т.2 от Устава е възложено да осъществява оперативното ръководство на дружеството, да извършва промени в щатното разписание. Независимо от това, видно от представения по делото протокол от 09.06.2010 г., Съвета на директорите на [фирма] изрично е упълномощил изпълнителния директор да приема и утвърждава самостоятелно вътрешните правила и норми на управление, което включва и определяне на числеността на персонала и щатните бройки за длъжностите. В изпълнение на това си правомощие, изпълнителният директор на дружеството е извършил промени в щатното разписание със заповед от 12.09.2011 г., с които е закрита щатното бройка за заеманата от ищцата длъжност „специалист обучение и развитие”.
Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че уволнението е извършено без валидно взето от компетентния за това орган решение за съкращаване на щата е неправилен, поради което въззивното решение следва да бъде отменено на основание 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените от ищцата доводи за незаконност на уволнението са неоснователни. Решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността е взето от компетентен орган – заповед № ЧР-3-41 от 12.09.2011 г. на заемащия към този момент длъжността изпълнителен директор на дружеството О. Й.. Без правно значение е и отразено ли е било съкращаването на щатната бройка в щатното разписание на дружеството. Изготвянето на щатното разписание е последваща техническа дейност, с която се възпроизвежда направеното от управляващия предприятието волеизявление за съкращаване на щата. При доказано валидно волеизявление на управляващия дружеството за съкращаване на щата, моментът на изготвяне на щатното разписание не е относим към законността на уволнението.
Неоснователни са и доводите за фиктивно съкращаване на щата и нарушение на изискването на чл. 329, ал.1 КТ за извършване на подбор. По делото не е установено, че в офиса на дружеството в [населено място] (където е била местоработата на ищцата) е разкрита длъжност с идентични трудови функции, нито че трудовите функции за длъжността „специалист обучение и развитие” се изпълняват от заемащ друга длъжност с различно наименование. Обстоятелството, че идентични трудови функции се изпълняват от служители на дружеството в офисите му в [населено място] и в [населено място] няма отношение към реалното съкращаване на щатната бройка за длъжността „специалист обучение и развитие” в офиса в [населено място], явяващ се отделно звено в структурата на предприятието работодател, нито работодателят е длъжен да извършва подбор по чл. 329, ал.1 КТ извън рамките на съответното териториално обособено структурно звено – в този смисъл решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. дело №1073/2010 г., на ВКС, IV г.о. ВКС; решение № 389 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 129/2011 г. ІV г.о. и решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/2011 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение от 23.11.2012 година по гр.д. № 5140/2012 година на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Д. Н. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № ЧР-3-43 от 13.09.2011 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист обучение и развитие” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 5333 лева.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: