Р Е Ш Е Н И Е № 73 гр. София, 13.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 87 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. В. М. против въззивно решение № 205/10.10.2016 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 183/2016 г. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и защитника му, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 22/26.05.2016 г., постановена по НОХД № 200/2016 г., Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия М. В. М. за виновен в извършването на две престъпления, както следва: - по чл. 354в, ал. 1 от НК - за това, че в периода 30.03.2015 г. – 21.04.2015 г., в [населено място], в къща на [улица], отглеждал 9 бр. растения от рода на конопа – канабис (марихуана) с общо тегло 2.777 гр., с активен компонент тетрахидроканабинол 0, 48 %, в нарушение на ЗКНВП, поради което и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода. - по чл. 354а, ал. 1 от НК – за това, че на неустановена дата през периода 01.12.2014 г. до 21.04.2015 г., в [населено място], без надлежно разрешително придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с тегло 0.182 гр. с активен компонент тетрахидроканабинол 3,1 % на стойност 1.01 лв., поради което и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е бил оправдан по обвинението да е придобил и държал, както и разпространил на подсъдимия И. Е., марихуана с общо тегло 2.697 гр. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е било определено общо наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда, касаеща подсъдимия М., е била частично изменена, като същият е бил оправдан по обвинението да е придобил с цел разпространение марихуана с тегло 0.182 гр. на стойност 1.01 лв. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е частично основателна. Макар в касационната жалба и допълнението от нея основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 да не са достатъчно коректно формулирани, от съдържанието им се разбира, че касаторът оспорва изводите на въззивния съд за осъществено от подсъдимия държане на марихуана с цел разпространение, което е относимо към деянието по чл. 354а, ал. 1 от НК, както и относно авторството на деянието по чл. 354в от НК. Изложени са твърдения за основаване на изводите по тези въпроси върху предположения и при неправилна оценка на доказателствените източници. Според защитата незаконосъобразно били ценени показанията на св. П. и М., които били разпитани като такива в нарушение на чл. 118, ал. 2 от НК, доколкото са имали участие в екплоатацията на СРС, в претърсване и изземване и разпити на обвиняемите на ДП. Неправилно били кредитирани и показанията на свидетел с идентификационен № 2/2015 г., които били общи и не съдържали конкретика за време и място на предаване на наркотични вещества, като отделно от това позоваването на тези показания било в нарушение на чл. 124 от НПК. Сочи се още, че в противоречие с чл. 305, ал. 3 от НПК не били обсъдени данни с оправдателно значение, съдържащи се в показанията на бащата и бабата на подсъдимия (св. В. М. и И. М.), а също и липсата на негови отпечатъци върху четири от саксиите с марихуана, сочещи, че не той е отглеждал канабисовите растения в къщата в [населено място]. В същностната им част всички оплаквания, застъпени в касационната жалба и съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са били направени и пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя. Липсва каквото и да е основание да се счита, че изводите по фактите, касаещи деянието по чл. 354в, ал. 1 от НК, са били изградени върху предположения или недопустими доказателствени източници. За да приеме, че именно подсъдимият е лицето, което е отглеждало деветте броя канабисови растения в къщата в [населено място], въззивният съд основно се е позовал на дадените от него обяснения на ДП, надлежно приобщени в съдебната фаза. Те са били достатъчно конкретни както относно начина на снабдяване със семената от канабис, така и самите условия за отглеждане на растенията, които обстоятелства очевидно не са били известни нито на бабата, нито на бащата на подсъдимия. Обясненията на М. съвсем не са били изолирани, а обективно са били подкрепени от установената обстановка при претърсването на къщата в Плевен, където е намерена своеобразна инсталация за поддържане на нужната топлина и светлина на канабисовите насаждения, от данните за доставка на семената на същия адрес, а не на последно място и от неговите дактилоскопни следи, открити върху пет от саксиите. В мотивите си въззивният съд се е позовал и на показанията на св. П. и М. – в частта им за посещаван от подсъдимия сайт, касаещ отглеждането на канабис, ползваното име и споделените от него снимки, по които въпроси очевидно по делото са приложени и писмени материали. В този смисъл показанията на посочените свидетели освен, че не са имали решаващо значение, то и в кредитираната част също кореспондират с доказателствената съвкупност. ВКС не споделя възражението, че те са извършвали действия по разследването, което да е представлявало пречка за разпита им в качеството на свидетели по смисъла на чл. 118, ал. 2 от НПК. Оперативната им дейност при проследяване поведението на подсъдимия и други лица във връзка с прилагани СРС, присъствието по време на претърсването в дома в [населено място] и провеждането на беседи, за които не са изготвяни писмени материали, не оправдава подобно заключение. Не е констатирано и тяхно участие в разпита на М. в качеството му на обвиняемо лице, за което въззвният съд е изложил съображения. Следва обаче да се отрази, че в подобни случаи съдът е длъжен да проявява особено внимание към показанията на свидетели от тази категория – от гледна точка на проверка за заинтересованост, която да е от степен да повлияе тяхната обективност. От особена важност е също да не се допуска те да пресъздават или тълкуват отделни части от прилаганите СРС (оперативни способи – наблюдение, подслушване, проследяване), за чието оформяне е предвиден строг регламент Вж. по този въпрос Решение № 198/07.07.2017 г. по к. д. № 363/2017 г. на ВКС, ІІ н. о.. В конкретния случай до такъв резултат не се е стигнало, като видно от мотивите, касаещи обвинението за разпространение на марихуана на подсъдимия Е., показанията на св. П. не са били възприети, което е довело и до оправдаването на подсъдимия М.. Подробно е отговорено на възраженията на защитата, свързани с развиваната теза, че растенията са били отглеждани от бащата на подсъдимия и с оглед нуждите му поради онкологично заболяване. Изложени са и съображения поради какви причини отсъствието на М. от [населено място] не е било пречка за формиране на извода, че именно той е отглеждал канабисовите растения. При установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения ВКС намира, че подсъдимият М. законосъобразно е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК. Затова в тази част атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Основателни обаче са възраженията за незаконосъобразно осъждане на подсъдимия М. за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, касаещо държане с цел разпространение на марихуана с тегло 0. 182 гр. на стойност 1.01 лв. за периода от 01.12.2014 г. до 21.04.2015 г. Единствените факти, установени по надлежен процесуален път, са обуславяли извод за държане на въпросното количество, намерено и иззето от къщата в [населено място] на 21.04.2015 г. В обвинителния акт целта за разпространение е била извеждана от държането и на други количества, които М. е предоставил на другия подсъдим И. Е., но в тази част то е било прието за недоказано. В тази връзка М. е бил изцяло оправдан по обвинението за разпространение, а Е. – че намерените в дома му количества са били с цел разпространение. Отделно от това подсъдимият М. е бил оправдан от въззивната инстанция и по обвинението за придобиване на 0.182 гр. марихуана, за което в обвинителния акт е сочено да е станало на неустановена дата в горния период. Въззивният съд е приел, че въпросното количество дрога е било държано с цел разпространение поради това, че подсъдимият е отглеждал 9 броя засадени растения канабис и това свидетелствало за намеренията му да разпространява листната маса. ВКС оценява това за недопустимо предположение и констатира нарушение по чл. 303 от НПК, което намира за поправимо без връщане на делото за нова разглеждане на въззивната инстанция. Отглеждането на канабисовите насаждения е предмет на отделно обвинение по чл. 354в, ал. 1 от НК, за което М. е бил осъден. На подсъдимия не са инкриминирани факти, че намереното количество суха марихуана е остатъчно от добита листна маса при предходно отглеждане на растения (за което не е имал обвинение), нито пък че то може да се свърже с насадените девет броя, които очевидно са били в начална фаза на растеж. Сами по себе си количеството и стойността на марихуаната (0.182 гр. на сума 1.01 лв.) не обуславят извод, че държането е с цел разпространение, независимо от данните за съхраняването й като топче, увито в найлон и това, че подсъдимият поначало е отричал да употребява такъв наркотик. Липсват и факти, които да индицират фактическата власт да е била упражнявана в периода от 01.12.2014 г. до 20.04.2015 г. включително, като единствено е известно, че дрогата е открита при претърсването в [населено място] на 21.04.2015 г. Изложеното поражда необходимост от изменение на въззивното решение и преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 1 от НК в по-леко наказуемо такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК а именно за осъществено на 21.04.2015 г. държане на 0.182 гр. марихуана, с активен компонент тетрахидроканабинол 3,1 %, на стойност 1.01 лв., както и оправдаване на подсъдимия М. за това, че то е продължило в периода от 01.12.2014 г. до 20.04.2015 г. включително и е било с цел разпространение съобразно първоначалното обвинение. Оттук насетне ВКС намери, че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК – формално деянието покрива признаците на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, но обществената му опасност е явно незначителна, поради което и то не следва да се категоризира като престъпление. Количеството и стойността на марихуаната са пренебрежимо малки и не са годни да увредят обществените отношения, защитими от нормите на раздел ІІІ, чл. 354а и сл. от НК. Затова подсъдимият М. следва да бъде оправдан и за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, а в останалата част да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1-3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 205/10.10.2016 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 183/2016 г. в потвърдителната му част относно осъждането на подсъдимия М. В. М. за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието му по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК за това, че на 21.04.2015 г., в [населено място], без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с тегло 0.182 гр. , с активен компонент тетрахидроканабинол 3, 1 % на стойност 1.01 лв. и го оправдава по обвинението по чл. 354а, ал. 1 от НК да е държал същото в периода от 01.12.2014 г. до 20.04.2015 г. включително и с цел разпространение. На основание чл. 9, ал. 2 от НК ОПРАВДАВА подсъдимия за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. ОТМЕНЯ въззивното решение в потвърдителната му част относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.